"Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро!"
- Ген. Константин Попов
Във военната си кариера генерал Попов е преминал от най-ниската пилотска длъжност до най-високата – от младши пилот в изтребителна ескадрила до командир на Военновъздушните сили и началник на отбраната. Пилотирал е самолети Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29 с общ нальот от над 1200 летателни часа. За отлична служба и високи професионални резултати е награждаван с едни от най-високите отличия. Той е сред първите висши български офицери, работили в щабове на НАТО. Кариерата му преминава през всички нива От командир на 3-та изтребителна авиационна база до началник на отбраната. През 2005 г. е назначен за началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Битгошч, Република Полша. От 2006 г. е назначен за заместник-началник на щаба на Военновъздушния команден компонент (Юг) на НАТО – Измир, Турция. През 2008 г. е удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, а по-късно е назначен за началник на Военновъздушните сили. А от юли 2011 вече е командир на същите, от 2014 е заместник-началник на отбраната, а през 2016-та е назначен за началник на отбраната. Същата година е удостоен с висше офицерско звание генерал, а в края на същата е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия.
През 2017 година генерал Попов е избран за народен представител в българския парламент. Женен е, с три деца.
Генерал Попов е израснал в самия център на София, на небезизвестния булевард „Витоша“. Още от ученик решава, че ще стане летец. В шести клас, в съчинение описва неговата мечта да достига висините в небето. Цялото му семейство е свързано с армията - баща му, чичо му и други близки роднини. А майка му, която също е служител на армията, мечтае той да стане моряк, може би защото тя е родом от Варна. Така или иначе това остава в миналото. Единият му дядо е от Цариград, а другият е от Серес. А времето, в което са живяли, е време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това дава и отражение върху тях самите, за да се запишат в армията.
Генерал Попов, какво беше Вашето семейство?
Никой насила не ме е карал нищо да върша. Държаха ме свободно, но аз си знаех мярката. Всички вкъщи обичаха много да четат. На нощните шкафчета на моите родители, винаги имаше много книги.
От там ли идва у Вас тази любов към историята?
Незнам, но е факт, че аз страшно много обичам да чета исторически книги.
Кога решихте да станете летец?
Явно това е бил моят път. В съчинението в шести клас на тема „Какъв искам да стана“, ясно написах, че искам да летя. Може би това е било път към висините или полет на мисълта, незнам, но едно е ясно, друг вариант не е имало пред мен. Да не пропусна и факта, че цялото ми семейство е свързано с армията – баща ми, майка ми, чичо ми, свако ми. Летец, в мислите на едно дете е означавало и свобода. Аз винаги сам съм вземал решенията си, никой не ме е карал насила да се занимавам с нещо, но семейството ми винаги са ме подкрепяли.
Вслушвате ли се и сега в съветите на майка си?
Майка ми е много интелигентен човек, следи всички събития и аз винаги се вслушвам с почит и уважение в нейните съвети.
А тя на каква възраст е?
Майка ми е по-голяма от мен с 20 години и 20 дни!
Това е едно много красиво число! И много хубава разлика!
Искам да Ви върна малко назад във времето, в Монтана, в аероклуба, когато нямате 17 години, но инструкторът Ви пуска сам да летите?
Да, имаше такова изискване, да имаш 17 години, за да можеш да летиш самостоятелно.
Курсовете бяха в София, а през лятото всички се събирахме в Монтана, там беше клубът за Северна България и София. Тогава за първи и последен път ме беше яд, че съм роден във втората половина на годината, на 28 август. От дистанция на времето, разбирам, какъв голям риск е поел моят инструктур Ангел Миланов, който ме пусна самостоятелно, ненавършил 17 години. Много съм му благодарен, независимо, че сега не е между живите, но аз съм му признателен за цял живот, защото той ме научи още много малък на отговорност и какво значи да вярваш в човека. Това е нещо, което ти дава отражение за цял живот. Ангел Миланов не беше обикновен треньор, той беше треньор на националния състав по въздушна акробатика.
Генерал Попов, какви бяха мечтите Ви тогава, в шести клас и сега?
И тогава и сега са големи, но сега виждам, че предизвикателствата при реализацията им, са още по-големи, разглеждам ги още по-сериозно и виждам, че за всички мечти трябва много повече разум и работа.
Какво е първото нещо, което правите сутрин, като се събудите?
Това ми е навик, който ми е останал от времето, когато летях всеки ден. Отивам до прозореца, да видя какво е навън, за да преценя в какви условия ще летя, на усложнена обстановка или нормални. Ех, сега не летя, но ....
Кога беше последният Ви полет?
За последно летях на Ф15 през 2018 година, но пилотът винаги вярва, че ще има и следващ полет.
Кой до момента е най-големият Ви личен и професионален успех?
В личен план, че останах чист пред себе си и при излизането ми от Народното събрание. А в професионален, ако трябва да обобщя нещата кратко, това е че превърнахме отбраната в приоритет, модернизирахме армията и интеграция. Хората, които работят в българската армия са с по-добро заплащане, имат повече самочувствие, с около 30% увеличихме техните заплати. Второто, е пробивът в мисленето за модернизацията и стартирането на проектите. И третото е, че положихме доста усилия за интеграцията и сближаването между структурите и ведомствата, свързани с националната сигурност – да работим по-добре с други ведомства и агенции, за да повишим ролята на военната експертиза.
- Предполагам, че новите самолети, които ще дойдат, са голям успех за България и българските ВВС?
- Изключително съм доволен, защото с подписването на този договор, на тази инвестиция, а не сделка, всъщност ние вече можем да кажем, че ще имаме военно-въздушни сили. Без един такъв договор нямаше как да убедим момчетата и момичетата да влизат във военното училище, при условие, че ресурсът на сегашните изтребители изтича след няколко години. След като завърши след пет години Долна Митрополия, един пилот щеше да се окаже, че няма на какво да лети. Затова този договор отвори една огромна врата. Второто важно нещо е, тъй като това е международен договор – между две държави – има и други съпътстващи дивиденти. Ние сключихме договор със стратегически съюзник и оттук нататък се отвориха други огромни теми, за икономика, за върховенство на закона и други. Най-важното, което трябва да се знае, че това не е просто договор за самолети, а стратегически договор, който ни дава много повече сигурност, отколкото осем изтребителя.
Сега накъде?
Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро!
Генерал Попов, това е чудесен завършек на нашия разговор, за което Ви благодаря и Ви желая нови висини и само напред и нагоре!
Интервюто взе: Мариана Аршева