Добре дошли в сайта на списание "МЕРИ" Welcome to the website of "MERI" magazine АКТУАЛНО 15 ЮНИ С Модна фиеста Албена дадохме старта на курортния сезон в Албена! Преди три дни започна Фестивал на изкуствата, спорта, модата и красотата, 25 години Модна фиеста Албена! 14 ЮНИ 25 години Фестивал на изкуствата, модата и красотата! Модна фиеста Албена откри победителят на „Бургас и морето“ Жоро Дюлгеров 13 ЮНИ Тържествено закриване на 25 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес и Светослав Стойчев Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости 10 ЮНИ Модна Фиеста Албена 2025 Започнаха филмите за 25 години Модна фиеста Албена 12 ФЕВ Виолина Маринова Виолина Маринова или кратка история на успеха в България! 11 ФЕВ Цар Симеон Цар Симеон - една необикновена съдба 10 ФЕВ Архитект Валери Иванов Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. - Архитект Валери Иванов 9 ФЕВ Иван Миховски "БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА ОБЩЕСТВОТО " - Иван Миховски 8 ФЕВ Кичка Бодурова "Исках да стана майка - за мен това беше над всичко.” - Кичка Бодурова 7 ФЕВ Кристиан Кирилов "Надявам се след 20 години да сме живи и здрави, хората, които обичам да са до мен, да съм щастливо семеен, с 2 или 3 деца, оставил зад гърба си доста успехи на родна земя и в световен мащаб.” - Кристиан Кирилов 6 ФЕВ Влади Въргала "Много често ме питат за Слави Трифонов. „Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?” - Влади Въргала 5 ФЕВ Десислава Атанасова "Чувствам се щастлива, когато пътувам, въпреки, че щастието за мен не е в мястото което посещавам." - Десислава Атанасова 4 ФЕВ Станислава Стоянова "За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги." - Станислава Стоянова 3 ФЕВ Доцент Атанас Йонков "Искам да имам възможността да достигна до това ниво на професионално умение, което съм си заложил в собствената представа за съвършено." - Доцент Атанас Йонков 6 ЮНИ Втори ден на Модна Фиеста Албена 2024 24 години Модна фиеста Албена стартира с Алфредо Торес и неговия балет, които пристигнаха от Куба 5 ЮНИ МОДНА ФИЕСТА АЛБЕНА 2024 Алфредо Торес ще завихря танци, а Жоро Дюлгеров ще разпява участниците на 24 години Модна Фиеста Албена МОДНА ФИЕСТА АЛБЕНА 2023 15 ЮНИ Тържествено закриване на 23 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес Четвърти ден на Модна Фиеста Албена 2023 12 ЮНИ Четвърти ден на Модна фиеста Албена стартира с Цецо Елвиса и Крум Савов Трети ден на Модна Фиеста Албена 2023 11 ЮНИ Стартира с шоуто на Жоро Дюлгеров. Глория Пенчева от дует "Аморе" е голямата победителка в състезанието на НЮИ 23 години Модна фиеста Албена 10 ЮНИ 23 години Фестивал на изкуствата, модата и красотата! Ген. Константин Попов 14 МАЙ "Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро!" - Ген Константин Попов 11 МАРТ Проф. Пламен Гацов "Кардиологията е от най-бързо развиващите се специалности в медицината." - Проф. Пламен Гацов 6 МАРТ Проф. Любомир Халачев "Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока." - Проф. Любомир Халачев 1 МАРТ Приятели, честит празник! Месец юли е един от месеците с най-много именни дни! Но, най-големият празник, за мен, е лятото! Ген. Константин Попов Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро! Martinna & Guy Elberg MARTINNA и Guy Elberg с пробив на румънската музикална сцена. Д-р Константин Грудков Всяка една моя среща има своята история. Или се запознавам със събеседника на купон, пресконференция, друг.. Архитект Валери Иванов Професор д-р архитект Валери Иванов: Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е.... Иван Миховски БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПА.... Искрен Пецов Искрен Пецов: Баща ми беше министър, а аз станах музикант! Кристина Димитрова Кристина Димитрова : Аз съм момиче на лятото! Мария Янева Председател на фондация „Искам бебе“: Никога няма да забравя, как се разхождах в парка и гледах щастливи майки как прегръщат децата си и ги носят... Модното Ревю на Wild Tear Колекция бански Wild tear - почувствай лятото! Наргиз Гурбанова Д-р Наргиз Гурбанова е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016 г.... Благодаря за преживяното, Валери Трипвайлер За първи път в историята животът на действащ държавен глава е описан толкова откровено и скандално от бившата му... На какво ни учат рекламите Сред нас има такива, които истински мразят рекламите, защото прекъсват филма на „най-интересното”.

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тържествено закриване на 23 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости Четвъртият ден на модната фиеста стартира с час по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят последната вечер. От малки до големи, момичетата и момчетата, започнаха с много танци, най-вече български народни танци. Северняшкото и дунавското хора, събраха най-много последователи, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Алфредо Торес, който не само танцуваше със своя балет, но и пееше песните на Енрике Иглесиас, както и „О бела, чао, бела чао“, „Деспасито“, и др. Неговото чувство за ритъм не издържа и той също се включи в нашите народни танци. Най-големите негови последователи бяха децата, които прекъснаха шоуто и направиха дълга редица за снимки с него. Не по-малко атрактивни бяха и останалите участници на фиестата. Теди Генев, който преди няколко години се завърна окончателно в България, след продължителен гастрол на Канарските острови, разплака публиката, когато каза, че последните дни, преди да се прибере, на дървена дъска е отбелязвал колко дни му остават в чужбина. С всичко се е справил, само не е могъл да надвие носталгията. България и децата са постоянните теми в неговото творчество. С патриотичната тема за България, която е преобладаваща в неговите песни, той отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от България. След Теди Генев на сцената излезе дизайнерката Милена Вельова, която се завърна на фиестата след 23 години отново. Тя представи няколко теми от ретроспективна колекция, като овациите обра с етно вълната. Милена показа роклята, с която Мариана Попова e покорила Евровизия, облеклото на Нина Николина от грандиозния концерт на „Хъшове“, както и роклята, която е била представена на топ изложение в Япония, по време на дните на българската култура. Традиците са това, което са! Те живеят в нас и духът на българина е силен. Когато диджеят пусна „Бяла роза“, се изви кръшно хоро, което можеше няколко пъти да обиколи един от най-красивите хотели на комплекс Албена, а именно, „Калиакра“, където се състоя шоуто последния ден на 23 години Модна фиеста Албена!

Pop Star Fansite Ген. Константин Попов 14 МАЙ Проф. Пламен Гацов "Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро!" - Ген. Константин Попов Във военната си кариера генерал Попов е преминал от най-ниската пилотска длъжност до най-високата – от младши пилот в изтребителна ескадрила до командир на Военновъздушните сили и началник на отбраната. Пилотирал е самолети Л-29 , МиГ-15 , МиГ-17 , МиГ-21 , МиГ-29 с общ нальот от над 1200 летателни часа. За отлична служба и високи професионални резултати е награждаван с едни от най-високите отличия. Той е сред първите висши български офицери, работили в щабове на НАТО . Кариерата му преминава през всички нива От командир на 3-та изтребителна авиационна база до началник на отбраната. През 2005 г. е назначен за началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Битгошч, Република Полша. От 2006 г. е назначен за заместник-началник на щаба на Военновъздушния команден компонент (Юг) на НАТО – Измир, Турция. През 2008 г. е удостоен с висше офицерско звание генерал-майор , а по-късно е назначен за началник на Военновъздушните сили. А от юли 2011 вече е командир на същите, от 2014 е заместник-началник на отбраната, а през 2016-та е назначен за началник на отбраната. Същата година е удостоен с висше офицерско звание генерал , а в края на същата е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия. През 2017 година генерал Попов е избран за народен представител в българския парламент. Женен е, с три деца. Генерал Попов е израснал в самия център на София, на небезизвестния булевард „Витоша“. Още от ученик решава, че ще стане летец. В шести клас, в съчинение описва неговата мечта да достига висините в небето. Цялото му семейство е свързано с армията - баща му, чичо му и други близки роднини. А майка му, която също е служител на армията, мечтае той да стане моряк, може би защото тя е родом от Варна. Така или иначе това остава в миналото. Единият му дядо е от Цариград, а другият е от Серес. А времето, в което са живяли, е време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това дава и отражение върху тях самите, за да се запишат в армията. Генерал Попов, какво беше Вашето семейство? Никой насила не ме е карал нищо да върша. Държаха ме свободно, но аз си знаех мярката. Всички вкъщи обичаха много да четат. На нощните шкафчета на моите родители, винаги имаше много книги. От там ли идва у Вас тази любов към историята? Незнам, но е факт, че аз страшно много обичам да чета исторически книги. Кога решихте да станете летец? Явно това е бил моят път. В съчинението в шести клас на тема „Какъв искам да стана“, ясно написах, че искам да летя. Може би това е било път към висините или полет на мисълта, незнам, но едно е ясно, друг вариант не е имало пред мен. Да не пропусна и факта, че цялото ми семейство е свързано с армията – баща ми, майка ми, чичо ми, свако ми. Летец, в мислите на едно дете е означавало и свобода. Аз винаги сам съм вземал решенията си, никой не ме е карал насила да се занимавам с нещо, но семейството ми винаги са ме подкрепяли. Вслушвате ли се и сега в съветите на майка си? Майка ми е много интелигентен човек, следи всички събития и аз винаги се вслушвам с почит и уважение в нейните съвети. А тя на каква възраст е? Майка ми е по-голяма от мен с 20 години и 20 дни! Това е едно много красиво число! И много хубава разлика! Искам да Ви върна малко назад във времето, в Монтана, в аероклуба, когато нямате 17 години, но инструкторът Ви пуска сам да летите? Да, имаше такова изискване, да имаш 17 години, за да можеш да летиш самостоятелно. Курсовете бяха в София, а през лятото всички се събирахме в Монтана, там беше клубът за Северна България и София. Тогава за първи и последен път ме беше яд, че съм роден във втората половина на годината, на 28 август. От дистанция на времето, разбирам, какъв голям риск е поел моят инструктур Ангел Миланов, който ме пусна самостоятелно, ненавършил 17 години. Много съм му благодарен, независимо, че сега не е между живите, но аз съм му признателен за цял живот, защото той ме научи още много малък на отговорност и какво значи да вярваш в човека. Това е нещо, което ти дава отражение за цял живот. Ангел Миланов не беше обикновен треньор, той беше треньор на националния състав по въздушна акробатика. Генерал Попов, какви бяха мечтите Ви тогава, в шести клас и сега? И тогава и сега са големи, но сега виждам, че предизвикателствата при реализацията им, са още по-големи, разглеждам ги още по-сериозно и виждам, че за всички мечти трябва много повече разум и работа. Какво е първото нещо, което правите сутрин, като се събудите? Това ми е навик, който ми е останал от времето, когато летях всеки ден. Отивам до прозореца, да видя какво е навън, за да преценя в какви условия ще летя, на усложнена обстановка или нормални. Ех, сега не летя, но .... Кога беше последният Ви полет? За последно летях на Ф15 през 2018 година, но пилотът винаги вярва, че ще има и следващ полет. Кой до момента е най-големият Ви личен и професионален успех? В личен план, че останах чист пред себе си и при излизането ми от Народното събрание. А в професионален, ако трябва да обобщя нещата кратко, това е че превърнахме отбраната в приоритет, модернизирахме армията и интеграция. Хората, които работят в българската армия са с по-добро заплащане, имат повече самочувствие, с около 30% увеличихме техните заплати. Второто, е пробивът в мисленето за модернизацията и стартирането на проектите. И третото е, че положихме доста усилия за интеграцията и сближаването между структурите и ведомствата, свързани с националната сигурност – да работим по-добре с други ведомства и агенции, за да повишим ролята на военната експертиза. - Предполагам, че новите самолети, които ще дойдат, са голям успех за България и българските ВВС? - Изключително съм доволен, защото с подписването на този договор, на тази инвестиция, а не сделка, всъщност ние вече можем да кажем, че ще имаме военно-въздушни сили. Без един такъв договор нямаше как да убедим момчетата и момичетата да влизат във военното училище, при условие, че ресурсът на сегашните изтребители изтича след няколко години. След като завърши след пет години Долна Митрополия, един пилот щеше да се окаже, че няма на какво да лети. Затова този договор отвори една огромна врата. Второто важно нещо е, тъй като това е международен договор – между две държави – има и други съпътстващи дивиденти. Ние сключихме договор със стратегически съюзник и оттук нататък се отвориха други огромни теми, за икономика, за върховенство на закона и други. Най-важното, което трябва да се знае, че това не е просто договор за самолети, а стратегически договор, който ни дава много повече сигурност, отколкото осем изтребителя. Сега накъде? Имал съм случаи, когато съм искал да ми се случи нещо хубаво, а ми се случва нещо още по –добро! Генерал Попов, това е чудесен завършек на нашия разговор, за което Ви благодаря и Ви желая нови висини и само напред и нагоре! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Благодаря за преживяното, Валери Трипвайлер „Благодаря за преживяното“ се превръща в най-бързо продаваната книга във Франция за всички времена. За първи път в историята животът на действащ държавен глава е описан толкова откровено и скандално от бившата му партньорка. Запознанството на политическата журналистка Валери Трирвайлер с Франсоа Оланд преобръща живота й. Въпреки че и двамата са обвързани, те не могат да устоят на пламналата помежду им любов. Любов, заради която тя жертва семейството и кариерата си и се превръща в една от най-ненавижданите жени във Франция. През 2012 г. Оланд е избран за президент на републиката. Валери се оказва в ролята на Първа дама, но с неясен статут. Сензационните разкрития за аферата на държавния глава с актрисата Жюли Гайе през януари 2014 г. слагат край на близо деветгодишната им връзка. И карат Валери да посегне на живота си. В своята откровена изповед тя разкрива шокиращи подробности от съвместния им живот. След раздялата им Оланд й изпраща по десет есемеса на ден, молейки я за прошка. Валери обаче решава да продължи живота си без него. да разкрие на читателите истината. За неустоимото привличане, безумната любов, лъжите, изневярата, гнева и страданието. За властта, която променя президента и разяжда като киселина любовта им. Телефонът ми вибрира. Моята приятелка е била „на лов за информация” и ми потвърждава, че на първа страница на Клоузър ще публикуват снимка, на която се вижда как Франсоа излиза от дома на актрисата Жюли Гайе. Сърцето ми ще се пръсне. Опитвам се да запазя спокойствие. Подавам телефона си на Патрис Бианкон, за да прочете съобщението. Нямам никакви тайни от него. „Виж, това е по нашата тема.” Тонът ми е възможно най-равен. Приятели сме от почти двадесет години, така че се разбираме само с поглед. Правя се на безразлична: „Ще го обсъдим след малко”. Насилвам се да се включа отново в разговора с хората от яслата, но в главата ми се блъскат най-различни мисли. Говорим за епидемията от варицела. Докато кимам с глава, предупреждавам с есемес Франсоа за информацията от Клоузър. Това вече не е слух, а факт. Той ми отговаря веднага: „Да се срещнем в апартамента в 15 часа”. Време е да си вземем довиждане с директорката на яслата. Пред мен има само една уличка за пресичане, една малка уличка, която дели яслата от Елисейския дворец и нашия личен апартамент там. Това е най-опасната улица, която съм пресичала през целия си живот. Макар че нито една кола няма достъп до нея без специален пропуск, имам чувството, че пресичам оживена магистрала със затворени очи. Набързо изкачвам стъпалата, които водят към крилото с апартамента. Франсоа вече е в спалнята, от чиито прозорци се виждат стогодишните дървета на близкия парк. Сядаме на леглото. Всеки от страната, от която спи. Успявам да произнеса само: - Е? - Ами, вярно е, отговаря той. - Кое е вярно? Спиш ли с това момиче? - Да, – признава той и се изтяга назад, подпирайки се с ръка. Седим един до друг на огромното легло. Не мога да хвана погледа му, който ми бяга. Въпросите в мен напират: - Откога? Как можа да се случи? Защо? - От месец насам, казва той. Запазвам спокойствие, не се нервирам, не викам. И не чупя чинии, както по-късно започнаха да разправят и да ми приписват измислени щети за милиони евро. Изобщо не изпадам в истерия, както се очаква. Дали не би могъл да внуши на останалите, че е бил само на вечеря у тях? Това го съветвам. Невъзможно е. Той знае, че снимката е направена на сутринта, след като е прекарал цялата нощ на нейния адрес, в апартамента, нает на нейно име. Защо да не разиграем тогава сценария „Клинтън”? Да се извини публично и да обещае, че повече няма да се вижда с нея. Можем да започнем отначало, не съм готова да го загубя. Лъжите му малко по малко изплуват и истината излиза наяве. Той признава, че тази връзка е по-стара. Първо казва от месец, после от три, после от половин година и накрая става ясно, че е от една година. - Няма да се справим. Ти никога няма да ми простиш - казва ми той. После излиза, има среща в кабинета си. Неспособна съм да отида в моя и моля Патрис Бианкон да ме замести. Целия следобед оставам затворена в стаята. Опитвам се да си представя какво ще стане, хванала мобилния и дебнеща в Туитър първите коментари на сензационната новина. Опитвам се да разбера нещо повече за дълбочината на „репортажа”. Разменям есемеси с най-близките си приятели, предупреждавам децата и майка си за онова, което предстои да се случи. Не бих искала да научат за скандала от пресата. Трябва да се подготвят. Франсоа се връща за вечеря. Той изглежда по-смачкан от мен. Пак сме в спалнята. Изненадващо го намирам коленичил върху леглото. Хванал е главата си в ръце и е изпаднал в шок: - Какво ще правим? Той бегло използва „ние”, за да опише история, в която аз вече нямам място. Това е за последно, скоро единствено „аз” ще бъде от значение....

Списание "МЕРИ" Влади Въргала "Много често ме питат за Слави Трифонов. "Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?" - Влади Въргала Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция. Ще ви разкажа за едно изключително надъхано момче, с голяма енергия. Като се видя с него, често се чудя, на кого енергията е по-голяма, моята или неговата. Но, това ще оставя на нашите читатели, те да преценят. Истината е, че той е талант, във всичко, с което се захване! Това е небезизвестният Владислав Карамфилов, когото всички знаят като Влади Въргала! Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е роден е през 11 август 1967 г. в . Завършва със специалност в класа на проф. . В началото на 90-те се включва в новопоявилото се студентско предаване „“ и започва да прави първите комедийни скечове в него. Един от образите в които се превъплъщава е далавераджията Влади Въргала от „Магурата“. Впоследствие е поканен от да прави собствено шоу по , което е кръстено „Коктейлите на Влади“. Тогава Карамфилов напуска „Ку-ку“, но актьорите от двете предавания си гостуват. През годините участва също във: · „Пирон“ – предаване със , заедно с и Михаил Ланджев. · „Шаш” – реализирано с Илиян Джевелеков и Матей Константинов (продуценти на филма от 2008 г. „“). · „Сладко отмъщение“ – също предаване със скрита камера. · „Царете на комедията“. Филми и други През 2011 г. е премиерата на филма му , който прави по неговата пиеса „BG-WC – Моят дом е моята крепост“. Владислав Карамфилов е и автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма „Пантуди“. Продуцира музикалната група съставена от (по-късно вече бивши) затворници „“. Филмография (1999) – Ерих Райтерер / студентът / непознатият Мери: Влади, защо точно Витиз? Въргала: Когато бях дете се научих да чета много рано и открих магията на книгите. Казвам магия, защото докато четях, си представях всичко, което беше написано в тях как се случва с мен, пред мен, около мен. Това е великата фантазия, която притежава всяко дете. И всяко дете е режисьор, в главата си прожектира най-съвършения филм. Бях главният герой във всякакви сюжети, разбира се положителни. Дори ме е страх да си призная при днешните джендърски фурори, които се развихрят, че съм се виждал и като Пипи Дългото Чорапче. Най-ми харесваше, че можеше да ги бие всички. Харесваше ми, че има огромна къща, в която живее сама и не на последно място, някак си подсъзнателно, ми допадаше усещането, баща ми да е африкански цар и аз да съм много богат. Не знам причината, но съхраних детските си фантазии и мечти. Когато бях в 6-и клас, ме приеха в театралната школа на Ники Априлов. Това беше един нов свят. Светът на театъра. Николай Априлов работеше с децата по абсолютно професионален начин, така както се работи в истинския театър. Така да се каже, от него научих А-то и Б-то на занаята. В един момент, нещата вече бяха предопределени в посока ВИТИЗ. Навремето беше престижно и „случайните” там бяха изключение. Майка ми и баща ми бяха работници от Кремиковци, и въпреки това аз бях приет. Мисля, че това беше първата ми сбъдната мечта. Мери: Как започнахте с Куку? Ти как попадна там? Ти ли покани Слави Трифонов в Куку, как го намери? Въргала: Докато бях студент във ВИТИЗ , с Нидал Алгафари си допаднахме творчески и работехме заедно. „Ку-Ку” беше публицистично предаване. Питах Нидал защо не опитат актьорски скечове. Той ми обясни, че са пробвали, но не става, ако искам да опитам. Измислих рекламата за „Кремиковци”. Стана хит. Следваше – рекламата за урановите мини. Започнах да играя най-различни персонажи, бабички, рокери, травестити, пияници, интересни персонажи от реалният живот откъм социалните им функции. Изведнъж това се наложи като стил – „социален хумор”. Съществува и до днес. Може да прозвучи нескромно, но търсейки какво ново може да се направи, аз без да искам го напипах навремето. Не казвам, че съм изобретил топлата вода, казвам, че до този момент на сцената и пред камерата хуморът беше на фейлетонно ниво. Имаше онаследен страх и респект от цензура и санкция, и шегичките бяха до ниво касиерка, магазинер, таксиметров шофьор. Просто бях първият, който имаше топки да осмива властимащите. Един ден създадох „Владо Въргала”, това определено стана бум. После каквото и да правехме, зрителите искаха Владо Въргала. Това беше моят Триумф и може да се каже моя провал, защото по-нататък каквото и да правех, хората искаха и го сравняваха с ролята на Въргала. Много често ме питат за Слави Трифонов. „Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?” Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг, защото „Господ дава, ама в кошара не вкарва”. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция. Мери: Как дойде идеята за „Пирон“? Въргала: След успехите на „Куку” и „Коктейлите на Влади”, игралният филм „Пантуди”, няколко години бях се откъснал от актьорството. Занимавах се с бизнес и когато реших да се върна към телевизията се оказа, че всички правят това, което навремето бях започнал да правя- политическа сатира. Винаги ме е интересувало да правя нещо, което го няма, а не да бъда папагал на това, което върви. И до ден днешен съм успявал. И тогава с Август Попов, Мишо Ланджев и Вихрен Атанасов решихме, че ще правим скрита камера. Като идея беше страхотно, като производство беше свръх скъпо и сложно, като реализация – беше успешно. Бюджетът, който даде телевизията за един час на толкова скъпо и сложно предаване беше същият, който даде за десет минутно кулинарно предаване. Въпреки сложността на целия процес, предаването имаше своя успех и съответно своите … ” Последователи”. Мери: А за „Шаш“? Въргала: След „Пирон” отново следваха няколко години извън телевизията и театъра отново, и когато реших да се завърна, ефирът беше задръстен от злоба, омраза и обида- политическа сатира. Исках да направя предаване, в което да няма потърпевши и да няма политика. Тогава с Илиян Джевелеков и Матей Константинов, решихме да направим забавно предаване без политическа сатира и така се появи „Шаш”… Революционна беше идеята на сценографа Жоро Димитров, действието да се развива в свръх оборудван, пътуващ офис- микробус. Обиколихме България няколко пъти. Кирил Ефремов и Кофе Бабоне определено бяха национални любимци. Срещахме се по различни поводи с различни хора. През предаването преминаваха хиляди, но смеха беше за сметка на – Киро, Кофе и Въргала. След близо 3 години усилена работа, дойде ново ръководство на БНТ и предаването изхвърча от ефира. Мери: Сега приятели ли сте с хората от „Куку“ и с кого се виждате най-често? Въргала: Аз нямам врагове, защото никога не съм делил нищо с никой. Мога да кажа, че с всички от „Ку-ку“ съм в едни нормални, добри отношения. Сред един от най-близките ми хора остана Август Попов, но те малоумниците си се привличат. С Радо Чолаков периодично се срещаме и обсъждаме нещата, които трябва да се случват и се случват в милата татковина. Изключително ценя като хора и творци: Соня Момчилова , Камен Воденичаров, Зуека. Любо Дилов и до днес ми е творчески коректив. Достатъчно ми е да му разкажа какво смятам да правя и от краткия разговор добивам нова яснота и творчески провокации. Дилов умее да добие злато от всяка ръка. Мери: Как дойде идеята за моноспектакъла? Въргала: Винаги съм знаел, че трябва да направя бенефис на Въргала. За добро или лошо, това е наложеният ми образ. От всичко, което давах на хората, те оцениха най-високо образа на Въргала. Дали това е капацитета ми или хората имаха нужда от него най-много, е друга тема. Идва моментът, в който всеки артист трябва да направи своя бенефис. Някои от най-близките ми приятели, дълго време ме убеждаваха, че е време да се направи, без да знаят че съм го планувал, но ми се искаше да е след 10 години, поне. Последният беше Радо Чолаков, който ме убеди, че сега е моментът. Преди година и половина на 50 годишният ми юбилей, без да знам, Джани ми направи изненада и събра всичките ми приятели на едно място. Изпитах най-силното вълнение и благодарност в живота си. Те ме „почерпиха” за моя юбилей и реших, че най-специалния начин, да им върна жеста е този моноспектакъл, от който те са част. В него абсолютно без фалш и измислица, разказвам живота си в най-емблематичните му аспекти - лични и професионални. Реални случки и ситуации, с реални хора с едни от най-популярните хора в България, които звучат толкова невероятно, но са факт. И така на 6-и февруари беше премиерата в театър „Сълза и смях”. Откупих залата и поканих всичките си приятели. Онези, които ме „почерпиха” за юбилея. Така занулих сметката. След това представление, добих кураж, че продуктът е успешен и с удоволствие ще продължа да го играя в театър „Сълза и смях”, и по сцените на България. Мери: Всеизвестно е, че комедии привличат зрителите в театрите. И ти ли поемаш в тази посока? Въргала: Как да поема в посока, в която съм прокопал магистрала?!? Комедията е моята силна дисциплина, от която бягах години наред. Странях от това, защото го мога и не ми беше интересно, но се оказа, че хората имат най-много нужда от смях. В „Мемоарите на един Въргал”, задачата , която съм си поставил е точно тази. Да разкажа живота си, с всичките му перипетии, с всичките му възходи и падения, и това да звучи забавно, и да предизвиква единствено положителна емоция и смях. Автентичните видео материали и снимки, допълнително подсилват въздействието на историите, разказани в спектакъла. Любопитно е да видиш как са изглеждали популярни хора в нестандартни ситуации преди 30 години. Определено това е спектакъл, който ще има дълъг живот. Мери: Какво ще бъде следващото ти предизвикателство? Въргала: Искам да обиколя България с този спектакъл и в това време подготвям снимките на един филм. По всяка вероятност ще бъде копродукция между 4 държави. С другите три съм се разбрал, надявам се и България да се включи. Мери: За какво мечтаеш? Въргала: Да си намеря мечта, която да започна да сбъдвам. Мери: Как се виждаш след години? Въргала: Иска ми се – такъв, какъвто да мога да се гледам. Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite MARTINNA и Guy Elberg MARTINNA и Guy Elberg с пробив на румънската музикална сцена. Очарователната MARTINNA и румънския продуцент Guy Elberg с първа съвместна песен. “You & I” носи екзотиката на Израел, където е заснето и видеото. Тел Авив е локацията на клипа, в който двамата ни разказват историята на “You & I”. Песента напомня на красивия ориент с уникалния почерк на Guy Elberg съвместно с модернoто румънскo звучене. Освен в родния ефир, песента вече се радва на огромен интрес в страни като Израел, Турция, Гърция, Румъния, Азербайджан и други. Видеото е заснето от Dan Mihai Lupescu, който изрази в социалните мрежи удоволстието от съвместната работа с родната ни изпълнителка и румънския продъцент и основател на Elberg Records.

ВИДЕА StarrLight (Official Video) I'm a paragraph. Click here to add your own text and edit me.

АРХИВ

Pop Star Fansite На какво ни учат рекламите Сред нас има такива, които истински мразят рекламите, защото прекъсват филма на „най-интересното”. Други пък се опитват да приемат философски нещата, разбирайки че това е начинът за финансиране на медиите. Независимо какви чувства изпитваме към телевизионните реклами, едно е сигурно – можем да извлечем изключително сериозни и задълбочени познания от тях. Ето едни от най-важните открития, които успях да взема за себе си само за един ден, прекаран през малкия екран. Истинските жени имат винаги целулит, но за сметка на това зъбите са им в перфектно състояние Няма нищо странно в това напълно непозната жена насред летището да ви пита никога ли не сте имали проблем с пикочните пътища. Няма нищо странно и в това чистосърдечно да си признаете, че имате такива Ако имате проблем с котка, която искате да смъкнете от дърво, на помощ ще ви дойде Супер Любо. Сега той се занимава с това, поради добре свършената си основна работа Бащите мажат доброволно децата си с шоколад и въпреки това остават живи сред срещата с жена си Противно на мъжките разсъждения, жената е щастлива – при това с всеки кичур на косата си Пулсът променя усещането ни за чистота. Нещо повече – пулсът ни помага да четкаме зъбите си като зъболекар Ива Добрева прави маникюр на малкото си кученце. Ето на това му викам аз неподозиран живот... Жените могат да се доверяват само на две неща – на мъжа си и на боята за коса. Две напълно недоказани твърдения, между впрочем... Простатата има форма на будилник, при това намръщен Пчелите, а не желанието за добра фигура, карат жените да направят втора обиколка, наметнали по една хавлиена кърпа през рамо Жените се разделят временно с гаджетата си, за да могат за десетина дни да избелят зъбите си. Как оправдават двуседмичното си отсъствие пред тях, не става ясно Ако имате проблеми с полицаите, просто кажете името „Вежен” – оказва се, че носи късмет пред блюстителите на реда Има умни шоколади, които знаят, че не трябва да се „лепят” на ханша ви. Спокойно, жени, вече може да хапвате смело! Най-сигурният начин да се харесате на жените и да станете неустоим за тях е да се превърнете във... вафла Ако случайно /или не толкова случайно/ си падате по хот-дог машината Мери, има тв реклама, която ви разкрива най-краткия път до нейното сърце Едно от най-странните телевизионни открития напоследък е, че апетитът идва с мусаката... Това бяха днешните ми открития от света на телевизионните реклами. Ако времето се задържи лошо, чудя се – какви ли неща ще науча за живота утре? Нямам търпение... Едно обаче е сигурно – никога няма да узная съставките на Онази Наденица. Така е то, Балканът пази своите тайни....

Pop Star Fansite Наргиз Гурбанова Срещам се с красива, млада жена, Наргиз Гурбанова, Извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България. Д-р Наргиз Гурбанова е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016 г., и връчи акредитивните си писма на Президента Росен Плевнелиев, президент на Република България на 24 февруари 2016 г. Преди назначението си, посланик Н. Гурбанова заема длъжността Директор на дирекция „Икономическо сътрудничество и развитие” на Министерство на външните работи на Азербайджан. Д-р Н. Гурбанова e била назначена в Посолството на Азербайджан в Австрия и в Посолството на Азербайджан в Съединените американски щати, където работи като съветник, временно управляващ и заместник-ръководител на мисията. Наргиз притежава докторска степен по философски науки от Университета на Виена (Австрия). Академичната й степен включва бакалаварска и магистърска степен по международни отношения от Бакинския Държавен Университет (Азербайджан), магистър по Международен мениджмънт от Западния Университет (Азербайджан). Учила е международен бизнес в Международно бизнес училище Йоншопинг (Швеция) и международно право в Университета Ница (Франция). Посланик Н. Гурбанова е наградена с юбилеен медал на Република Азербайджан - "100 годишнината от дипломатическата служба на Република Азербайджан (1919-2019)". Ваше превъзходителство, радвам се да Ви интервюирам. Вие вече сте 3 години в България, имате ли любими места тук? Едни от най-красивите места за мен е вашата столица София и духовната и историческата ви столица Велико Търново. Впечатлена съм от историческите паметници на България: средновековната крепост "Царевец" и църквата "Св. Петка" във Велико Търново, Рилски манастир, Тракийските гробници край Казанлък, Античния театър в Пловдив и други, които показват богатото историческо наследство на България. Също искам да отбележа, че от 18 април 2019 г. Нахчъван и Велико Търново са побратимени градове. С подкрепата на Фондация „Гейдар Алиев“, ръководена от първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева, е реализиран проект за реставрация и консервация на средновековната крепост Трапезица, която е архитектурно-музеен резерват и вече е туристически обект, стопанисван и управляван от общината. Нахчъван е древен град, възникнал преди повече от 5000 г. пр. Хр., с богата история и култура, с развита икономика и търговия, един от най-важните центрове на Азербайджан. Освен това през април тази година е подписано споразумение между Великотърновския университет "Св. св.Кирил и Методий" и Славянския университет в Баку, който е най-голямото учебно заведение за изучаване на славянски езици не само в Азербайджан, но и в целия Южен Кавказ. Това споразумение дава възможност на студенти-българисти от Славянския университет в Баку да участват в Международния летен семинар по български език и култура, благодарение на което те могат да се запознаят по-близко с вашата богата култура. А с какво е привлекателна България за азербайджанските туристи? Какво най-много ги привлича у нас? България е богата на туристически забележителности и исторически артефакти, разположени на сравнително малка и леснодостъпна територия. От много години сте известни с красивите си морски и зимни курорти. Туризмът играе голямо значение от гледна точка на сближаване на хората, защото спомага за взаимното разбирателство между народите и осигурява културен обмен между домакини и гости. Вие сигурно знаете, че съгласно споразумението за облекчаване на визовия режим, подписано между Азербайджан и ЕС, което влезе в сила през септември 2014 г., гражданите на Азербайджан и ЕС, включително и български граждани, могат да получават визи въз основа на облекчени правила. Това е много важен принос към нашето партньорство. Освен това чрез една специална служба ASAN се осъществява и електронно издаване на краткосрочни, еднократни визи за пътуване в Азербайджан. Само за три часа българските ни приятели имат възможност да получат виза за Азербайджан, а с нискотарифната азербайджанска авиокомпания "Buta Airways" за три часа могат да стигнат от София до Баку. През 2018 година, страната Ви празнува голям юбилей – 100 години от създаването на Азербайджанската демократична република? Кое беше най-голямото предизвикателство пред родината Ви за тези години? Миналата година празнувахме 100-годишнината на Азербайджанската демократична република. Приемането на Декларация за независимост на Азербайджан от Националния съвет на Азербайджан преди 100 години е исторически момент, който възстановява азербайджанската държавност под нова форма на парламентарна демокрация. На 28 май, който сега се празнува като Деня на републиката, Азербайджан е провъзгласен за демократична република, която гарантира граждански и политически права на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, социален статус и пол. Азербайджанската демократична република става първата секулярна (светска) и парларментарна демокрация в ислямския и тюркски свят, първата държава с преобладаващо мюсюлманско население и измежду първите държави в Европа, която предостави равни избирателни права на жените. Новата Република е създадена в много трудна вътрешна и международна политическа среда по време на Първата световна война. Републиката се сблъсква с много сериозни предизвикателства от първите си дни. Нейното правителство и парламент взимат много съдбоносни решения. Липсата на предишен опит на демократична държавност в Азербайджан не е пречка за неговите лидери. Ръководени от демократичната аспирация и прогресивния дух те успяват да учредят добре функционираща демократична държава и общество. Всички народности, които живеят в Азербайджан са представлявани, както в правителството, така и в националния парламент, който обхваща 11 фракции. За две години от своето съществуване, Националния парламент приема 230 закона. Значителни усилия са положени и за осигуряването на международно признание на Азербайджанската демократична република. Азербайджанската делегация, водена от председателя на парламента Алимардан бей Топчубашов присъства на Парижката мирна конференция и успява да получи де факто признанието на Азербайджанската демократична република. За жалост, Азербайджанската демократична република просъществува само 23 месеца и прекратява да съществува през април 1918 г. след болшевишката интервенция. И все пак, нейните демократични идеали, ценности и традиции продължават да живеят в сърцата и съзнанията на следващите поколения азербайджанци. И този дългоочакван момент се превръща в реалност на 17 ноември 1990 г. На този незабравим ден, трикольора на Азербайджанската демократична република е издигнат отново в Азербайджан. Това се случва на историческото заседание на Върховното събрание на Нахчъванска автономна република на Азербайджан, председателствана от нашия национален лидер Гейдар Алиев. На това заседание знамето на Азербайджанската демократична република е обявено за флаг на Нахчъван. По-късно, на 5 Февруари 1991 г. този трикольор е провъзгласен за националния флаг на Азербайджан. 7 месеца по-късно, държавната независимост на Азербайджан е възстановена с приемането на Конституционния акт, който обявява съвременната Република Азербайджан за наследник на Азербайджанската демократична република. С голяма гордост тази година отпразнуваxме 96-годишнината на нашия общонационален лидер Гейдар Алиев, велика личност, която наистина е основала съвременната Азербайджанска държава. Благодарение на неговото мъдро и дълновидно лидерство, Азербайджан постига големи успехи и независимо развитие, става добре познат и уважаван член на световното общество. Ключовата роля в това изиграват неговите усилия за привличане на мащабните инвестиции, които засилват икономическото развитие на Азербайджан. Днешният Азербайджан под ръководството на президента Илхам Алиев е модерна, светска и независима държава, която се гордее от своята история и гледа към бъдещето с големи стремежи, върви по пътя си към развиване на едно динамично и мултикултурно общество. Моята страна продължава да допринася за регионалното икономическо сътрудничество и международната сигурност и мир, както и глобално за междукултурния диалог. Виждате ли нещо общо в исторически план между България и Азeрбайджан? А в културен? Бих искала да отбележа, че има исторически близки връзки между нашите държави и народи. Най-важното, че споделяме едни и същи ценности. И Азербайджан, и България са изминали дълъг път към изграждането на демократични, проспериращи и толерантни общества. Азербайджан, като България, се гордее с древна история. Една от националните исторически забележителности на Азербайджан са скалните рисунки в Гобустан, която през 2007 е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, и се счита за „изключителна универсална стойност“ заради качеството и плътността на скалните гравюри, което е съществено доказателство, че колекцията от скални изображения представя мотиви от лова, флората, фауната и начина на живот на хората през праисторическите времена и говори за културната приемственост между праисторическия и средновековния период, които мястото отразява. Азербайджан има право да се гордее не само от своята история, но и от своето богато и разнообразно културно наследство. 13 елемента от Азербайджан са вписани в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Азербайджанският мугам, изкуството на азербайджанския ашъг, традиционното изкуство на азербайджанското тъкане на килим, изработка и майсторство на свирене на струнен скубан музикален инструмент "тар", традиционната игра "човган" върху Карабахските коне, традиционното изкуство и символика на кялагаи, правенето и носенето на копринени забрадки от жените, медното производство в Лахъдж, приготвяне на плосък хляб "лаваш", трихилядолетния празник Новруз, изработка и майсторство на свирене на струнен лъков музикален инструмент каманча, приготвянето на долма и споделянето на традицията, отличителен белег на културната идентичност, наследството на Деде Горгуд, народните приказки и музика, традиционни групови танци на Нахчъван (яллъ: кочари, тензере) заемат достойно място в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Между нашите две държави има много общи неща и в областта на културата. Както и България, Азербайджан се гордее с многовековната си история, силна традиция и богат опит в килимарството. Исторически погледнато в Азербайджан е имало 7 килимарски школи (Губа, Ширван, Баку, Ганджа, Газах, Карабах и Тебриз), според географското местоположение, дизайна, моделите, композицията, избора на цветове и техническите особености. В действителност в продължение на векове, килимарството е съществен елемент от културата и декоративните изкуства в Азербайджан. Според историческите архиви, тази традиция датира от древни времена. Като неразделна част от ежедневието, килимите винаги са заемали видно място сред всички примери на азербайджанското занаятчийство. Азербайджанските килими се отличават с голямо разнообразие на декоративни композиции, които наброяват над 600 дизайна. Азербайджанските килими са много популярни по цял свят със своето качество и висока художествена стойност и много шедьоври са изложени в най-известните музеи по света. През 2010 г. традиционното изкуство на азербайджанското килимарство в Република Азербайджан бе вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Създаден през 1967 г., Музеят на килимарството в Азербайджан е първият специализиран музей за килими в света. От 2014 г. музеят е с нова, модерна сграда, изградена в оригинален стил, която прилича на навит килим. Както отбелязах горе, архитектурно-музейният резерват „Трапезица“ във Велико Търново е важен културен мост между нашите приятелски народи. Преди три години Фондацията "Гейдар Алиев" финансира реставрацията на архитектурно-музеен резерват „Трапезица”, национално съкровище на българския народ. Това бе най-големия културен проект на Фондацията на Балканите. Благодарение на това Трапезица се е превърнала в атрактивна културно-туристическа дестинация, от която туристи от цял свят изпитват удоволствие. Също така трябва да подчертая важната роля на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Центъра за български език и култура към Славянския университет в Баку в развитие на двустранни културни отношения чрез насърчаване на по-дълбоко познаване на езика, културата и историята на нашите страни. Вие споменахте за проекта, подкрепен от Фондацията „Гейдар Алиев“ във Велико Търново. Разкажете ни малко повече за дейноста на Фондацията. Фондацията "Гейдар Алиев" е създадена през 2004 г., за да изрази уважение и почит към паметта на общонационалния лидер Гейдар Алиев и да отрази неговото богато духовно-нравствено наследство, да подчертае значимостта за Азербайджан на философията "азербайджанизъм", да предаде идеи за националната държавност на бъдещите поколения. Тя активно участва в строежа на ново общество, допринася в социално-икономическо развитие на страната с реализация на различни проекти в областта на образованието, здравеопазването, културата и спорта, науката и технологиите, екологията, социална и други сфери. До момента фондацията е домакин на над 250 такива проекти. Освен това големи културни и социални проекти бяха реализирани във Франция, Русия, Унгария, Италия и Германия, Ватикана, Босна и Херцеговина. Освен в духовната сфера, къде още можем да си сътрудничим? Имаме много подробна програма за сътрудничество във всички области – енергетика, транспорт, туризъм, образование и спорт. Като една от страните-основатели на Южния газов коридор, Азербайджан е важен партньор в областта на осигуряване на енергийната сигурност на ЕС и в частност България. Петата среща на Консултативния съвет по Южния газов коридор беше успешно проведена в Баку през февруари и бяхме доволни да отбележим участието на България в това важно събитие от най-високо равнище. Също така двете ни страни си сътрудничат и в сферата на транспорта, в частност в областта на развитието на транспортните коридори Изток- Запад, Юг-Запад и Север-Юг. Един от тях включва и жп връзката Баку-Тбилиси-Карс, която е важно свързващо звено между Европа и Азия. Азербайджан може да служи като врата за България към Централна Азия и отвъд. От своя страна, България осигурява възможности на азербайджански стоки да достигнат Европа. Горда съм да отбележа и това, че много талантливи български спортисти работят в Азербайджан. Една от тях е Мариана Василева – главен треньор на Националния отбор на Азербайджан по художествена гимнастика. Направена бе и първата копка на интерконектора Гърция-България. Каква е визията за този енергиен проект? Наргиз Гурбанова: На 22 май се проведе церемония по първа копка за междусистемната газова връзка Гърция-България. Реализацията на интерконектора Гърция-България ще позволи на България да получава първите обеми на газ от находището „Шах Дениз“ II в Азербайджан, започвайки от втората половина на 2020 година. Интерконекторът Гърция-България ще бъде свързан с Трансадриатическия газопровод (ТАР), който е почти приключен, и по този начин, газта от „Шах Дениз“ II ще стигне до европейския пазар. Както е известно, Трансадриатическият газопровод е важната част от Южен газов коридор – огромно начинание, което обхваща над 3500 км, от „Шах Дениз“ II в Азербайджан чак до територията на Италия. Инвестицията възлиза на около 40 милиарда щатски долара. Над 30 участници от 8 страни, така че ние наистина сме много ентусиазирани да приключим с всички ключови елементи от Южния газов коридор. Защото знаете, че природният газ е най-чистото изкопаемо гориво и ще допринесе за бъдещия енергиен микс на Европа, ще спомогне за по-малко въглеродоемки източници на енергия и диверсифициране на доставките на енергия. След завършването си този проект ще покрива 33% от потребностите от газ на България, 20% от потребностите на Гърция и около 11% от нуждите на Италия. Ваше превъзходителство, Вие имате невероятна кухня. Като се започне от чудесните сладкиши, които произвеждате, месните ястия и се стигне до супата с билки. Бихте ли могли да ни разкажете малко за нея? Историята на азербайджанската кухня датира от хиляди години. Като такава, тя предизвика възхищението в много видни исторически личности, включително популярният френски писател Александър Дюма-баща и известният италиански пътешественик Марко Поло. Разнообразни азербайджански ястия като плов, долма, хаш, бозбаш и чъгъртма предлагат изискан избор. Ние имаме над 30 разновидности долма и 100 разновидности на плов. Долма може да бъде описана като кулинарен паметник на древната етническа тюркска кухня. Това ястие оказа силно влияние върху културите на различни народи. В Азербайджан, долма се прави основно от гроздови листа. Но се използват и листата на различни видове билки, плодове и зеленчуци. Зеленчуци като домати, патладжани, чушки, краставици, лук и плодове, като ябълки и дюли, също са широко използвани, за да се пълнят с месо. Що се отнася до самите листа – на грозде, лайм, габър и зелеви листа, те се използват при готвене на тези разнообразни ястия. По обичай в Азербайджан, няма парти, пиршество, празненство или сватба, на която да не присъства ароматния, изтънчен и невероятно вкусен плов. Той е неразделна част от азербайджанското гостоприемство и главното ястие на националната ни кухня. Неслучайно измежду хората той е известен като короната или „Шах“-а на азербайджанската кухня, като хората го наричат просто „Аш“, думата ни за храна. В древни времена плов се е ядял само с ръце, използвайки четири пръста. Вярва се, че допълващо за вкуса, мириса и гледката, докосвайки самото блюдо, човек ще повиши чувството на удоволствие от това невероятно ястие. Традицията за приготвяне на левенги – пълнено пиле или риба датира в Азербайджан още от XII век. В книгата “Муниснаме” на Абу Бекир ибн Хосров aл-Устад, който е живял и работил в Гянджа през XII век, както и споменаването за това ястие от Катиб Багдади в “Kitabul-Tabbax” (Книга на готвачите), която той е написал преди монголското нашествие през XIII век, показва, че това ястие има много древна история. Левенги се приготвя от различни видове риба като шаран, распер, платика и други. Сервира се на празници, церемонии, семейни тържества и трапези за гости. Пълнежа се приготвя от орехови ядки, лук и хайвер и се пълни в изчистена и маринована в сол, черен пипер и туршия риба. Коремът на рибата се зашива, опашката се завива към главата на рубата, така че да се получи овална форма, след което се приготвя във фурната или в тандър (вид пещ, огнище, вкопано в земята). Приготвянето на левенги на дървена печка, огнище или тандър придава допълнителен вкус към вкуса на рибата и подобрява външния вид на ястието. Левенги се консумира самостоятелно или с плов. А вие готвите ли и какво ви е любимото българско ястие? Разбира се, готвя. През уикендите и празниците готвя за моето семейство. Избирам изтънчени азербайджански ястия като аш-гара, долма и левенги, за да зарадвам членовете на моето семейство, както и гостите, които идват у нас. Чувствам се изключително щастлива, когато моите гости се наслаждават на приготвената от мен азербайджанска кухня. Колкото до българската кухня, мога да кажа, че тя напълно съвпада с моите вкусове. Любимите ми ястия са шопска салата и тутманик. Най-много от всичко харесвам българското саламурено сирене, много популярна съставка от българската кухня, която се използва при приготвяне както на много салати, така и за различни сладкиши. „Баница“, „бобена чорба“, „пълнени чушки“, „лютеница“ са измежду моите фаворити.

Списание "МЕРИ" Доцент Атанас Йонков "Искам да имам възможността да достигна до това ниво на професионално умение, което съм си заложил в собствената представа за съвършено." - Доцент Атанас Йонков В личен план да живея дълго и да видя успехите на моите най-близки приятели и роднини. Когато бях ученик, попаднах на една мисъл на Сенека: „Ако искаш да живееш за себе си, живей за другите“. Мисля, че това е моята мечта. „В раницата си всеки войник трябва да носи маршалски жезъл“ , мечтите трябва да се носят постоянно със себе си, за да се постигнат. Доц. Йонков, представете се с няколко думи, за тези наши читатели, които не ви познават?! 52 - годишен лекар-хирург в Александровска болница, в Клиниката по Обща и чернодробно-панкреатична хирургия, доцент в Катедрата по Обща и оперативна хирургия на Медицинския факултет на Медицински университет - София. Женен, с един син на 18 години, тази година зрелостник. Завършил съм медицина през 1992г. Специалности по хирургия и онкология. Специализирал съм във Франция, Австрия, Гърция трансплантационна и обща хирургия. Какъв искахте да станете, когато бяхте ученик? Странното е, че от много малък исках да стана лекар. Основните причини за това са две: първата бе заложена от моята баба ( със хубавото име Надежда) - тя е започнала да следва медицина в Мюнхен през далечната 1917 год. За съжаление, нейният баща, (висш офицер в Българската армия), загива на фронта, парите свършват и скоропостижно тя се завръща в родината с неосъществена мечта. Тя носеше в сърцето си надеждата, че някой от семейството ще сбъдне мечтата и на мен се падна това щастие. Просто ми бе внушено преди дори да съм бил осъзнат. Втората се крие в тежко страдание, като дете, от което време помнех само, че един лекар ми е спасил живота. Как избрахте медицината? Аз вече знаех, че надеждата на моята баба и моята благодарност към лекарите ще се превърне в моята мечта. Така, че внушението от детството и признателността към лекарите, определиха моято бъдеще - да стана лекар. А специалността, по-късно? Лекарят, който бе спасил живота ми бе хирург и по тази причина аз без да знам какво е „хирург“ исках да стана такъв (просто всички лекари за мен бяха само „хирурзи“). Така премина цялото ми детство и юношество, подчинено на моята мечта да достигна до възможността аз да правя това, което бе направено за мен от лекарите. Ако сега избирате, какво ще започнете да учите? Трудно е да се абстрахирам от детската си мечта и да предположа нещо друго. Може би щях да бъда инженер-електроник или машинен инженер. Техническите специалности ми се отдаваха. В миналото имаше клубове на младите техници. Аз с лекота печелех средношколските съревнования по техническо конструиране. По-късно това стана мое хоби – имам всякакви инструменти за справяне с решението на всевъзможни технически проблеми и то се надгради с едно друго увлечение – автомобилизма ( високи скорости и техническо усъвършенстване на двигателя). Мисля, че това ми помага страшно много и професионално. Къде сме като държава в развитието на хирургията? Отговорно твърдя, че нашата страна се подрежда редом с водещите европейски държави в областта на хирургическите дисциплини, а така също и на другите медицински специалности. В Александровска болница се прилагат най-модерните технологични новости в съвременната медицина. В Медицинския университет се предлага на студенти и специализанти достъп до съвременното познание за интимните механизми на болестните процеси и терапевтичните решения. Кое най-често води пациентите във Вашия кабинет? Всеки пациент търси спасение, търси „бялата лястовица“, но това е много философско. Чисто практически пациентите, които имат тежки чернодробно-панкреатични заболявания, онкологични гастроинтестинални болести, пациенти с хернии, на практика хора със заболявания в областта на общата или онкологична хирургията. Сутрин как започва Вашият ден? Един голям лекар бе казал, че лечебният процес представлява среща на едно доверие (на пациента) със една съвест (на лекаря). Всяка сутрин очаквам да се срещна с доверието на човек със страдание, на когото ще поднеса отговорността и надеждата, че бих могъл да помогна и ще му помогна да се избави от болестта. Когато погледнеш болния в очите, трябва да си сигурен, че няма да го подведеш. Недопустимо е да сгрешиш. А вечер как завършва?! В дома ни, в обсъждане на ежедневните тривиални семейни задачи и търсене на решение за тях. По-късно пред компютъра или с книга за заспиване. В кои илачи от народната медицина вярвате във Вашата област? Лекар, който смята, че от него започва медицината е обречен да понесе доста трудности. Мъдростта на нашите предци, макар и натрупана емпирично е незаменим помощник в лечението на много болести. Народната медицина ни дава много хранителни добавки от билки, които правилно приложени могат да помогнат един съсипан от болестта организъм по-бързо да укрепне. Любимото Ви място за отдих? През лятото - на море в Созопол. Съзерцанието на синия морски хоризонт с неговия безкрай ме успокоява и зарежда с енергия. През зимата – на ски където има сняг. Глобалното затопляне промени много климата. Вашият син, какъв иска да стане? Той твърди, че иска да има приложно техническо образование. Днешната младеж е вглъбена в компютърните занимания. Негово е желанието да се реализира в компютърното моделиране на финансови програми. Разбира се, преди това ще му се наложи да получи висше образование и висше познание, което да приложи на практика. Какви са Вашите мечти? Да имам възможността да достигна до това ниво на професионално умение, което съм си заложил в собствената представа за съвършено. В личен план да живея дълго и да видя успехите на моите най-близки приятели и роднини. Когато бях ученик, попаднах на една мисъл на Сенека: „Ако искаш да живееш за себе си, живей за другите“. Мисля, че това е моята мечта. А в областта на медицината? Да извършвам високо технологична роботизирана трансплантационна хирургия на създадени генно органи за трансплантация от собствените клетки на пациента. Как си почивате след тежкия ден? С разсейване с хубаво четиво, хайку поезия, съвременни автори, или в почивния ден, ако ми остане време за хоби или разходка извън столицата. Имате ли среща, която ще помните цял живот? Много пъти съм си мислил за срещи, които съм запомнил за цял живот. Трудно е да се отговори еднозначно. Мисля, че това са срещите за първи път с моите учители. Тези, които са ми държали ръката, когато съм се учил да пиша или тези, които са ми дали възможността да се развивам професионално. А някой, с който искате тепърва да се срещнете? Толкин, защото в неговите произведения светът и събитията са представени изкусно и фантастично, и те пренасят в други измерения, където всичко е възможно, където доброто и злото изглеждат в синхрон, който сякаш естествено създава бъдеще наситено с добрини и светлина. Пожелайте си нещо за 2019 година! Революционни успехи! „В раницата си всеки войник трябва да носи маршалски жезъл“ , мечтите трябва да се носят постоянно със себе си, за да се постигнат. Конкретно, пожелавам си да имам добро здраве и добър дух. А на нашите читатели! Да си постигнат мечтите! Казано е, че „ако се целиш в слънцето все ще попаднеш на звезда.“ Нека всеки си носи мечтите, да има добро здраве и добро сърце и късмета да си постигне желаното в личен и професионален план! Нека всеки да достигне до своята звезда! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Иван Миховски БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА ОБЩЕСТВОТО С Даниела преминахме пред сложни изпитания, но днес сме щастливи родители на прекрасни деца, ще продължим да помагаме на други да изживеят щастието - Иван Миховски Той се казва Иван, като всички 250 000 Ивановци в България! И в същото време има нещо, което е различно при него! Това е неговата човешка история и голямото му сърце! Иван Миховски е роден на 20 юни в Ловеч. Днес е народен представител, живее в Троян. Дълги години със съпругата му Даниела не са имали деца. Всичко се променя в момента, в който среща проф. д-р Йорданка Узунова, тогава доцент, която работи по проблемите на мъжкия стерилитет в Александровска болница. Нейните думи: “В медицината 2 и 2 невинаги прави 4. Това не го забравяйте и не губете надежда” преобръщат живота на Иван, чул наскоро диагнозата, която и на „врага си не пожелавам“ - че няма да могат да имат деца. А толкова много искали това щастие… Днес Даниела и Иван са благословени родители не на едно, а на две прекрасни деца. Първо се ражда Кристияна. На 19 декември 2013 г. С първото дете искат да зарадват всички - родителите от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Не можели и да си представят, че ще имат и друго детенце, бързали да почетат всички. Така името на новороденото момиченце става Кристияна – в него има за всеки по малко. През целия труден път до раждането невероятно много му помага близък приятел, а дъщеря му се ражда точно на неговия рожден ден, независимо че терминът е в края на годината. Когато Иван му звъни, за да му честити неговия рожден ден, приятелят му го изпреварва: “Роди ли се“! След дъщеричката идва и синът му Никола! Да се върнем към рождения ден на Иван Миховски – 20 юни, работен ден и скромно отбелязване с колеги. Истинският празник е планиран след дни. За четвърти пореден път Иван го празнува в Орешак. Поканени са над 200 негови приятели от детството, от Народното събрание, роднини и съмишленици. Те знаят - вместо подаръци кой колкото е решил да отдели, да ги дари за фондация „Искам бебе“ и така да подпомогне раждането на други българчета. Благодарение от тези рождени дни на Иван Миховски вече са проплакали и щастливо растат 11 деца. Иван и съпругата му искат да помогнат на двойки с репродуктивни проблеми, защото знаят колко моменти на лутане има, на неправилни решения. Първо даряват колкото могат лични средства, после се ражда идеята за благотворителните рождени дни. Всичко е много семпло - една урна, в която всеки може да пусне според възможностите си, по време на тържеството представители на „Искам бебе“ преброяват даренията и обявяват сумата. Това пък вдъхновява още повече гостите и в урната се появяват нови пликове. И така няколко дни. На първия благотворителен рожден ден на Иван се събират 6000 лева. Негов приятел, голям и сърцат българин, грабва микрофона и обявява – удвоявам! Събират се 12 хил. лева. От този рожден ден има 4 бебета. - И след това какво стана, Иване? Реших така да правя и следващите си рождени дни. Съпругата ми е координатор на фондация „Искам бебе“ и моето единствено условие е, когато даряваме тези средства, да бъдат приоритетно насочени към двойки от нашия регион, ако има такива. После и други мои приятели започнаха така да честват рождените си дни. Тази година и момичетата от фондацията и те така ги празнуват. Просто увличаме всички! Трябва да има повече българчета, повече щастливи майки и бащи. Правя това, защото знам - първо психическото състояние на двойката е много трудно, а прибавяйки и финансовите проблеми, става много тежко. Тук е моментът да благодаря на правителствата на ГЕРБ, на колегите от нашата парламентарна група за въведеното безлимитно финансиране на Националния фонд за асистирана репродукция. Ние от ГЕРБ увеличихме броя на опитите ин витро – от 3 на 4, които може да направи една жена с финансиране от държавата. И пак някои от двойките не отговарят на условията, имат проблем, който не може да бъде решен. - За какви случаи точно става дума? Например има двойки, при които изследванията не показват никакъв медицински проблем, но въпреки това не се получава. Те нямат право да кандидатстват. По-скоро имат право, но трябва да направят дълга поредица от сложни изследвания, няколко опита инсеминация. И тогава вече, ако отново не се получи, кандидатстват пред фонда за финансиране на ин витро процедура. Понякога са необходими средства, за да стигнеш до фонда - необходимо е да се направят скъпоструващи медицински изследвания. Неслучайно са толкова важни и общинските фондове. Когато бях общинския съветник в Троян, по моя инициатива и с подкрепата на моите колеги, създадохме фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лева. С тях можеш да направиш първоначалните изследвания, които са ти необходими, за да кандидатстваш пред националния фонд. Много кметове останаха с погрешното убеждение, че когато ГЕРБ въведе безлимитното финансиране, отпада нуждата от общинските фондове. Не е вярно! Напротив, подкрепа е необходима! Според статистиката броят на двойките с репродуктивен проблем надхвърля 145 000 и се увеличават. За тези двойки само знаем, а тези, за които не знаем. Някои не искат да признаят първо в семейството, че има проблем. После идва проблемът на малките населени места, какво ще кажат хората, ами свекървата, която може да каже „булката е ялова“... Обществото трябва да се отърси от тези предразсъдъци, за да може да върви напред. Това е много голямо изпитание не само за двойката, но и за нейните близки, роднини, истинско страдание! При нас продължи повече от 7 години. Любовта ни мина през това изпитание, за да ни възнагради с тази неземна радост – да имаме дъщеря и син, след Кристияна дойде и Никола, много голям българин, близо 4 килограма се роди, толкова голям, че си мислех, че ще имам близнаци. Предчувствах с наслада какъв купон ще се заформи с 3 хлапета вкъщи. Но и с две е много весело… - Иване, тук е моментът да те попитам, къде срещна тази страхотна жена Даниела, която толкова много те обича, че след всичко преживяно е останала и продължила с теб? Да, обичаме се! И съм й благодарен за търпението, за преживяната болка, за силата, от която даваше и на мен, за куража, за двете прекрасни деца, с които ме дари. Срещнах преди години едно много красиво момиче, днес тя е по-красива отвсякога – тя е Майката на децата ни, на дълго жадуваните ни деца! - Какви са мечтите ти за тях? Да са здрави! Всичко важно ще им дадем ние – ще ги научим на труд и ще им дадем образование, това считаме за най-важното! И любов, ще научим децата ни да обичат, родихме ги с любов, ще ги отгледаме в любов и ще ги научим на любов! Искаме да бъдат добри хора, да умеят да съпреживеят болката на другите и да помагат, на това ще ги възпитаваме! На Бог благодарим и от Бог молим само за здраве! - А какви са мечтите ти за България? Да е мир, че в трудни времена живеем! - Къде се връщаш винаги с удоволствие? В уюта на нашия дом, при семейството ми! Интервюто взе: Мариана Аршева