Списание "МЕРИ" Станислава Стоянова "За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги. " - Станислава Стоянова Д-р Станислава Стоянова е народен представител е 44-ото Народно събрание на Р. България от ПГ на ГЕРБ, член на Парламентарните комисии по образование и наука, и по земеделие и храни. По професия е университетски преподавател – чете лекционни курсове в катедра „Мениджмънт” към Стопанска академия „Димитър А. Ценов” - Свищов. Има образователна и научна степен „доктор” по икономика в научна специалност „Социално управление”. Завършила е магистратура по МП „Мениджмънт на бизнесорганизациите”, специалност “Стопанско управление” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” - Свищов. Магистър е и по “Право” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Има редица научни публикации в областта на икономиката, администрацията и управлението. Член на Съюза на учените в България. Член на Националния изпълнителен съвет на Младежи ГЕРБ. Чувства ли се добре една млада и красива жена в политиката? Политиката е много важна дейност не само в България. Тя дава възможност не просто за реализация на личните възможности, а отваря перспективи за споделяне на опит и размяна на идеи, които истински могат да променят живота на хората. В този смисъл аз гледам на днешното си основно занимание като на изключителен шанс да надграждам досегашните си образователни и лични постижения. Но в същото време политиката дава възможност за оценки, които не можеш да видиш от друг житейски ъгъл. И именно затова е вълнуваща и интересна. Политиката ли Ви избра или Вие нея? Моето участие в политиката е неизменно свързано с ПП ГЕРБ. Аз се включих в младежката организация на партията с желание, доколкото силно ме вълнуват проблемите на младите хора в България. За мен младежките политики и създаването на образователни, културни и социални възможности на младите е съществена необходимост на нашето общество. Затова и активното ми участие в политиката е нещо естествено и някак присъщо на моята лична визия за живота. Аз не исках младите хора у нас да остават разочаровани от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в икономическа, и това ме мотивира допълнително да участвам активно в обществения живот на страната. С кого първо споделихте? Разбира се, споделих своето желание да се занимавам с младежки инициативи с близките си хора, със семейството. Получих от тях безрезервна подкрепа, която чувствам и до днес. Трябва да кажа, че не бих имала енергията да работя като млад политик, ако не усещам тази подкрепа ежедневно и в дългосрочен план. Това е важно, защото създава чувството за по-големи очаквания на общността, от която идвам и аз съм само изразител на очакванията на група хора, която ме подкрепя. Сигурно няма да се занимавам цял живот с политика, но винаги ще усещам тази подкрепа. Като представител на християндемократическа партия, аз вярвам в семейството и считам, че това е най-важната защитна мрежа в обществото ни. Тя съпътства живота на индивида през целия му живот и най-хубавите и моите моменти са свързани именно с нея. Затова и смятам, че семейството е същинската зона на комфорт, която трябва да пазим и съхраняваме. Има ли политик, може у нас или по света, който Ви заразява с енергията и харизмата си? Всеки политик, оставил следа в историята на своя народ, донесъл промяна и подобряване на неговите перспективи, е достоен за уважение. В този смисъл, дори и хората, които са помогнали за развитието само на своето населено място трябва да бъдат помнени и да се отнасяме към тях с респект. Аз нямам конкретен пример на политик, защото съм склонна да търся идеализиран образ, какъвто все още не съм открила. Това позволява да се култивира усещането, че добрият политик е политикът, успяващ най-тясно да обвърже съдбата си с общото благо на нацията. Като член на Комисията по образование в народното събрание, за какво образование мечтаете? Моят ангажимент с младежките политики е дългосрочен. Но те не са самоцел и винаги съм ги разглеждала като пряко следствие от политиките в областта на образованието. Доколкото младежката политика не може да съществува в чист вид, без да са засегнати интересите на други членове и групи в обществото, аз се старая да участвам активно в реформите в образованието – средното и висшето – защото те са насочени и провокират промяна на подготовката на българските млади хора да се превърнат по-ефективни членове на европейското, социално и икономическо пространство. При успех на образователните реформистки политики, ние ще сме в състояние да преодолеем и другите големите проблеми на младежта у нас. Това всъщност е и голямата цел на ПП ГЕРБ като стратегически участник в управлението на страната. Госпожо Стоянова, кое е нещото, инициирано от Вас, с което се гордеете най-много от Вашата работа като народен представител? Усилията ни да изработим процедури и законодателство, които да върнат младите българи в училище е онова, което не просто се превърна във важна цел на моето участие в политиката, а и във важна мотивация лично за мен да помагам доколкото е възможно за развитието на нашето общество. Гледам на тези мои усилия като на възможност да участвам в необратима промяна за страната, която завинаги ще я върне в орбитата на европейската цивилизация. Сутрин, когато станете, втурвате ли се веднага към информационния поток – радио, компютър, телевизия, фейсбук? На коя медия най-много вярвате? Kато съвременен човек се доверявам на интернет и на социалните мрежи, за да получавам информация за случващото се. Медиите се промениха драматично в последните години и заниманието с тях не е просто забавление, а и изпитание – да се преодоляват и преоценяват фалшивите новини е белег за подготовката на всеки индивид да живее като социално същество. За мен истинските медии са онези, които разказват и споделят информация, позволяваща на хората да живеят по-добре, които осъзнават отговорностите на човешкото развитие и които защитават важните морални ценности. Когато имате свободно време, на кого го посвещавате? Опитвам се да спечеля време и да чета. Бих искала да прочета всичките книги на света – красива мечта, която никога няма да постигна. Но неистово правя опити в тази посока. Обикновено чета по няколко книги едновременно и никога не оставям недовършена започната книга. Бих искала в бъдеще да имам повече време за книгите и академичните си занимания. Вие сте морско чедо, родена сте до Албена, кое е любимото Ви място, където винаги се завръщате с удоволствие? Аз съм родена в Добрич, но всъщност по-голямата част от съзнателния си живот съм прекарала във Велико Търново. За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги. Как се виждате след 10-15 години? Какво ще пожелаете на Вас и на България? Със сигурност ще остана да живея в нашата страна. Това от гледна точка на личната ми кариера е най-важният избор, който някога съм направила и няма да променя. Бих искала да се занимавам с любимата си икономическа наука и да участвам в споделянето с млади хора на световните постижения в тази област. Затова и академичната кариера винаги ще ме изкушава и ще ми дава усещането за принадлежност към едно общество, което предстои тепърва да се развива все повече. Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Десислава Атанасова "Чувствам се щастлива, когато пътувам, въпреки, че щастието за мен не е в мястото което посещавам.То е в преживяването, в емоцията и срещата с нови хора. Може да е в неизвестно селце в България, но ако е с приятни хора, географията няма значение. " - Десислава Атанасова Опитвам се да виждам доброто ежедневно и търся щастието всеки ден. Десислава Атанасова е български юрист и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция. Родена e на 8 октомври. Срещам се с една красива жена, която познавах до момента само от телевизионния екран. Какво беше учудването ми, когато това „нежно острие“, както пишат за нея, е супер премерена дама, здраво стъпила на земята, неподвластна на клюките по неин адрес и ...на времето. Една жена, казват, не се пита за годините, но самата Деси, както всички я наричат, сама повдигна завесата, като каза, че само 40-тия си рожден ден не е празнувала, от суеверие. А по принцип не е суеверна, което е много хубаво! За Деси, за нейните мечти, за сина й и любимите неща, само в този брой на списание МЕРИ! Госпожо Атанасова, какво искате да кажете на всички наши читатели, които не Ви познават лично? Коя е Десислава Атанасова? Аз съм човек като всички останали, имам хубави и лоши моменти в ежедневието си, тревоги и радости. Имам своите страхове, имам свои мечти и своите върхове - някои съм покорила, други тепърва предстои да превзема. Една, обикновена жена, с професия, семейство и вече 10 години в политиката. В професионален план, съм доволна, че заспивам с чиста съвест, и съм спокойна, че съм си свършила работата. Открит и отговорен човек съм, а доверието на хората ме задължава да работя повече. В личен план най-големият ми страх е дали съм изпълнила мисията си на родител. Всъщност най-трудно е да бъдеш родител. Ако в политиката може да се научиш да бъдеш добър оратор и управленец, защото около себе си имаш добри и лоши примери, то на това да бъдеш родител никой не те учи, там импровизираш. Моят най-голям успех би бил, ако успея да отгледам един добър, отговорен и позитивен човек. От какво семейство си? В интервюта казвате, че вашата майка играе много важна роля в живота ви. Защо? Майка ми е начален учител, а баща ми фелдшер. Израстнала съм в Силистра с мириса на тебешир, червен химикал по контролните и високи изисквания. Майка ми винаги ми е държала летвата високо. Трябваше да бъда отлична ученичка, за да не я излагам. Така вероятно е възпитавала амбицията и стремежа ми към знания и успех. Много ми е помагала и продължава да го прави. И до сега се грижи за сина ми, въпреки че той е вече 17 годишен и предпочита да е сам, или с приятели. В едно телевизионно интервю, Вие публично изнесохте факта, че сте разведена. Спряхте клюките по Ваш адрес, които се бяха появили във връзка с бившия Ви съпруг. А какви мъже харесвате? Разведена съм от няколко години, но имам добри отношения с бившия си съпруг. Свързва ни детето ни. Хората, които могат да ме впечатлят трябва да са искрени, да имат чувство за хумор, да са открити. Бих обърнала внимание на мъж, който може да ме провокира да мисля цветно, да ме разсмива и да не е комплексар. А какъв е приятелският ви кръг? Имам много дълготрайни приятелства, предпочитам да контактувам с хора извън политиката, хора, които нямат нищо общо с ежедневните ни препирни и дебати, хора, на които времето и обстоятелствата са проверили, и на които мога да разчитам. В политиката интересите изместват приятелството, въпреки че за 10 години има много хора, с които политиката ме е срещнала и които бих нарекла приятели. Има ли жени политици, от които се възхищавате, може и да не са от България? Маргарет Тачър е пример за впечатляваща жена - политик! Силна, умна, искрена, желязна! Уникална като поведение, изказ и стил! Какъв е Вашият стил на обличане? Опитвам се да спазвам елементарни неща в протокола и етикета. Всяка публична длъжност, а най-вече политикът, е задължен да го прави. Никой не подбира тоалетите ми, нямам личен дизайнер. Аз залагам на български марки, на естетиката и удобството. Парите, които харча за дрехи, са в рамките на приличното. Старая се да изглеждам добре и адекватно на средата, в която работя. Любими цветове? Твърде често изборът на цвят на дрехата, зависи от повода и обстановката. В ежедневието си предпочитам пастелните тонове и елегантната визия на костюма. В свободното си време, често обличам и дрехи в ярки цветове, но като всяка жена сутрин винаги се чудя какво да облека. Суеверна ли сте? По принцип не. Не променям посоката, ако черна котка ми мине пътя или ако е 13 дата. Единственото суеверие, на което се подчиних е, че не празнувах 40-тия си рожден ден през октомври. Любим сезон? Всички сезони обичам, всеки е прекрасен. Природата е магична и преобразява дори и най-запустялото поле в цветна градина, в плодородна нива или в искряща белота. Нашата прекрасна държава е благословенна с четири сезона и през всичките се чувствам добре. Обичам лятото и морето, но и зимата, и ските. Понякога ходя на ски с приятели или на разходка на Витоша. Спортувате ли? По - скоро рядко. Не съм фитнес- маниак. Често карам колело в парка. Обичам ските. Скоростта, белотата и опасността при спускане ме лишават от ежедневните ми мисли и тревоги, и така презареждам. Като дете мечтаех да стана гимнастичка, но бях пухкавка и нямах данните за такава. Тренирах малко лека атлетика, 10 години съм играла народни танци в „Добруджанче“ Силистра. Сега танцувам само при радостни събития. Какъв искате да стане сина ви? Не му чертая пътя, убедена съм че човек се ражда с призванието си, той все още не е избрал своя път. 11 клас е, но не се е насочил към никаква професия, обича рисуването, моделирането и компютърните игри. Отдават му се езиците. Какъвто и да е решил да е пътят му, ще го подкрепя. Какви са вашите лични мечти? Не съм сигурна дали мечтая вече, по скоро си желая да имам ежедневен повод за усмивка, здраве, удовлетвореност, вълшебни моменти, и хубави спомени. Стига ми да съм с близките си хора, да съм с чиста съвест и да живея в хармония със себе си. Искам всеки ден да имам по една добрина зад гърбът си. От края на миналата година подех кампания в социалните мрежи, в опит да споделям доброто, което ми е направило впечатление през деня, седмицата, месеца. Има толкова добри и успели хора, и толкова позитивни новини, които рядко виждаме, вторачили се в лошото и скандалното. Реших, че доброто трябва да се споделя и добрият пример ни трябва, от лошото имаме много. А Вие как влязохте в политиката? Преди повече от 10 години. От учредителите на ГЕРБ съм. Бях на 26 години, когато се създаде сдружението, а по-късно и партията. Русенци ме избраха за техен представител в Общинския съвет, на 29 станах народен представител, на 33 години министър. Рано се случват нещата при мен. Тогава, преди близо 13 години, виждах, че нещата в държавата буксуват, беше правителство на тройната коалиция, време на народно недоволство. Провокира ме онази реплика „трябва да развалим седянката“, скрит микрофон на ваши колеги от БТВ го записа. Бях изключително възмутена, учителите протестираха месеци наред за достойно заплащане, а не получаваха дори елементарно разбиране и уважение към труда им. Бяхте министър на здравеопазването. Какво още трябва да се промени там? Доста дълъг разговор предполага темата здравеопазване. Много труден за управление ресор, с огромен финансов и кадрови ресурс, и съответно множество интереси – на лекари, пациенти, фармацевти. Парадоксът в този сектор, е че в България има лекари със златни ръце, добро законодателство и рекорден бюджет за здраве – 4милиарда и 500милиона лева, а паралелно с това, ежедневно се установяват злоуботреби / ТЕЛК/, пациентите се сблъскват с ужасяваща бюрокрация и процентът на доволните не се променя. Думата реформа е клише, но за промяна отдавна е настъпил момента и се надявам екипа на министър Ананиев да я осъществи. Моменти, които ще помните цял живот? За годината, в която бях Министър имаше събития, които ще помня винаги – атентата в Сарафово с часовете на неизвестност, загубените животи, но и бързата реакция за сформиране на медицински екипи, осигуряването на кръв и всичко необходимо за работата на медиците. Летяхме до Бургас с военен сомолет и екипите на ВМА, и кацнахме само 2 часа след атентата – гледката беше неописуема. Ежедневно хора, със сериозен здравословен проблем са търсили помощ от мен. Понякога е нужно да реагираш, за да предотвратиш адмистративно забавяне, което може да е пагубно за човешкия живот, друг път да разрешиш бюракратичен спор и да гарантираш с подписа си. Подобен беше случая на Станислава от Варна, която бременна в 7 месец получи мозачна аневризма. Беше необходима сериозна сума за стенд и сложна оперативна намеса на екип от София. Семейството й нямаше възможност да плати сумата, а се касаеше за спасяване на два живота – нейния и на бебето й, много малко беше времето за реакция. Взех решение за няколко часа, операцията да е сметка на МЗ, което я спаси. Операцията беше успешна, след по-малко от 2 месеца се роди прекрасно и здраво момиченце Мирослава, на която след година ме поканиха да съм кръстница. А миналата седмица, когато в Народното събрание имаше изложба, посветена на донорството, двама напълно непознати мъже ми благодариха, за подписана от мен преписка, която е спасила живота им. Как да не бъде щастлив човек в такива моменти! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тържествено закриване на 24 години Модна фиеста Албена с Дарлин Родригес, която всички наричат Мис Куба Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости, а Екстра Нина, която излезе с нов фолклорен албум, сияеше на сцената на хотел Мари тим Последният ден на модната фиеста стартира по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят на сцената. От малки до големи момичета и момчета, започнаха с много танци, най-вече български народни танци. Северняшкото и дунавското хора, събраха най-много последователи, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Дарлин Родригес, която освен, че изпълни песните на Енрике Иглесиас, Хулио Иглесиас и др. латиноамерикански изпълнители, заяви пред всички, че е влюбена и в песните на Лили Иванова и Васил Найденов. Майката на Дарлин, Дороти, идва тук, преди 22 години, заедно с Алфредо Торес и Раул Торес, от прочутия кубински балет „Тропикана“. И тя, заедно с тях, се влюбва завинаги в нашата родина и остава... По-късно, пристигат дъщеря й Дарлин и майка й. Не по-малко бяха и останалите атрактивни участници на фиестата. Екстра Нина, която се завърна окончателно в България, след продължителен гастрол в Турция, разплака публиката с песента „Моя страна, моя България!“ С всичко се е справила, само не е могла да надвие носталгията. България е една от постоянните теми в нейните песни. С патриотичната тема за България, тя отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от България. След Екстра Нина на сцената излезе дизайнерката Милена Вельова, която е била тук на първата фиеста преди 24 години, миналата година и сега идва отново. Тя представи няколко теми, като овациите обра с етно вълната. Докато миналата година Милена показа роклята, с която Мариана Попова се е явила на Евровизия, облеклото на Нина Николина от грандиозния концерт на „Хъшове“, както и роклята, която е била представена на топ изложение в Япония, по време на дните на българската култура, сега отново заложи на плетените мотиви, с които стана известна преди четвърт век в България! На всички участници от играта „Познай вкуса на сладоледа“, бяха раздадени сладоледи Нюи. Вдъхновен от приключението, глобалният сладоледен бранд NUII анонсира Джейсън Момоа като посланик на марката посредством новата кампания за 2024 г. Актьорът, познат с ролите си в Аквамен, Игра на Тронове и Дюн, е същинското въплъщение на ценностите на NUII. Брандът, който корени своето име в думата “Nui”, което на езика на Новозеландските Маори, както и на Хавайски, означава голям, велик, изобилен, избра да работи с Момоа поради споделената любов към фотографията, пътуването и приключенията. NUII е за онези, мечтаещи за това да изследват екзотични места и тези, които копнеят да се вплетат с нова и непозната култура. Кампанията ще проследи как Джейсън Момоа ще вдъхнови посланието на NUII – “Choose your Next Adventure”. Докато ходи по спиращ дъха плаж, актьорът, познат с харизматичната си натура пита аудиторията „Жадни ли сте за приключение?“, отхапвайки от сладолед Австралийска макадамия & солен карамел, който е и най-продаваният NUII сладолед. В ролята на Момоа, на модната фиеста, влезе Диан Христов, която също така приключенски, отхапва сладолед с цял рояк девойки на сцената. Фиестата завърши с дунавско хоро в късните часове, а продуцентката на събитието Мариана Аршева, обеща на всички, да се съберем отново, тук в Албена, догодина по същото време, за да отпразнуваме четвърт век Модна фиеста Албена!

Pop Star Fansite Модното Ревю на Wild Tear Колекция бански Wild tear - почувствай лятото! Въпрос на време e представянето на колекция лято 2019година – време за опит, за израстване, за достигане на нужната доза самочувствие и съвършенство, за да се допълни богатата продуктова гама на Wild Tear и с категорията бански костюми. От повече от 2 години, марката Wild tear радва око и сетива. 2 години на неуморен труд, на трансформация на идеи и разработки, на надрастване и подготовка за този момент! Представяме Ви първата колекция Бански костюми, която надгражда всичко най-добро от колекциите бельо досега! Няколко думи описват колекцията – свежест, емоция, вълнение, летен флирт! Колекцията безапелационно зарежда с желание за лято! Това е колекция на дизайнерските детайли – ръчно рисувани елементи, флорални апликации, тематични камъни, камъни Сваровски, декоративни кукички в цвят и подчертаващи фокуса на модела шевове. Всички тези авторски решения правят всеки модел Бутиков! За да може по-лесно да изразите себе си! Материите - стегнати и бързо съхнещи, нежни на допир, но и такива, на които може да се доверите! Моделите - на части, цели, танкини, парео. Въпрос на личен избор е съчетанието на горна и долна част. И както винаги досега – изпробвани и гарантирано удобни! Цветовете на колекцията – от така иновативните за сезона розов и черен пясък, през нежна роза, огнена лила и океански тюркоаз до класическото бяло – цветът на съвършенството и разбира се – черно и черно в комбинация с бели точки. Предложенията за цял бански се отличават с изрязани участъци – ефект, който зрително дава усещане за височина и води до т.н. Slim-визия. Друго решение за цял бански умело комбинира геометрията на формите и секси-звученето на модела. Не са пропуснали и по-свенливите дами с модел цял бански, съчетал по вълнуващ начин класическо черно дюс и на точки. Предложенията за бански от 2 части – започват от класическите модели до моделите с елегантни ленти на гърба. За дамите с по-дръзки погледи са разработени модели с горна част с мека чашка и регулируеми връзки. И разбира се, една сериозна колекция бански не може да пропусне и модел с островитянско усещане – от класическия тигров десен до загадъчното ефектно присъствие на Малдивско цвете! Накратко казано – тук всяка от нас гарантирано ще намери себе си! Wild Tear изпълнява и индивидуални поръчки, защото е деликатната част от Вашето ежедневие, самочувствие и комфорт! Дизайнер на колекцията – Маргарита Йованович

Pop Star Fansite Проф. Любомир Халачев 11 МАРТ Проф. Пламен Гацов "Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока." - Проф. Любомир Халачев 10 неща които никога няма да правя разказ Любомир Халачев Не знам защо покрай тази проклета карантина заради още по-проклетия вирус аз започнах да намирам някаква вина и в себе си въпреки, че със сигурност не съм отговорен за пандемията. Но сигурно и много други като мен нямат вина. И въпреки това… Замислих се какво ще стане когато отмине този ужас и ние въздъхнем свободно и спокойно излезем на улицата- какво ще бъде тогава, нима ще бъде същото! Нима ние ще бъдем същите! Не, разбира се, поне в близките десет години ще усещаме вина за тези, които си отидоха от безжалостната болест. Горе-долу толкова време, колкото беше нужно на гражданите на Европа след Втората световна война да забравят най-големите ужасии от войната. Спомням си че през 1956г вече в София не бяха останали разрушения от войната и дори тези ,преживели бомбардировките, говореха за тях като за история. Може би нещо такова ще стане и с последиците от вируса. Но, казах си аз, сигурно нещо трябва да се промени, сигурно нещо трябва да променим всички ние, ако не искаме след една-две години отново да ни нападне подобно чудовище. И ето какво реших за себе си. Никога повече няма да ходя в Ухан- дори да ми предлагат безплатно най-интересните и екзотични посещения в града и близката околност. Никога повече няма да си взимам билет за мач на стадиона в Бергамо- дори да ми го дават без пари! Впрочем, сам по себе си Бергамо е прекрасен, уютен и невероятно привлекателен град. Никога повече няма да оставам в къщи без поне четири маски, пет литра спирт и две туби дезинфектанти. Никога повече няма да ходя на разходка в парка с друг, освен с жена ми. Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока. Никога повече няма да се сърдя на правителството, когато ни карат да си мием по двайсет пъти на ден ръцете, като ги втриваме внимателно една в друга и след това ги минаваме с дезинфекционен гел. Никога повече няма да се сърдя на съседите, че когато се разминаваме се обръщат на другата страна. Никога повече няма да се сърдя на приятелите, че като се видим след дълго отсъствие не бързат да се прегърнем и да се целунем три пъти, както подобава на братя-славяни и православни християни. Никога повече няма да стискам пари, когато жена ми иска да платим за по-голям пакет телевизионни програми. Никога повече /тук съм абсолютно твърд!/ няма да ям прилепи и всякакви други живи протеини, освен тези благословени от БПЦ. Ако ще това да е последното блюдо ,което ми е останало в живота! И като си записах по този ред действията, които никога няма да предприемам в живота си, усетих някакво успокоение. Защото за съжаление аз нямах никакъв план за спасение от пандемията. Както впрочем нямаха такъв план и Великите сили, и другите не толкова велики сили. Слава богу, вече поне имам план какво да правя когато ужасната болест си отиде. Което не може да се каже за всички обществени организации. Поне у нас, в Китай не знам как е, те имат стара цивилизация и сигурно все някой от императорите им е помислил и за това.

Pop Star Fansite Благодаря за преживяното, Валери Трипвайлер „Благодаря за преживяното“ се превръща в най-бързо продаваната книга във Франция за всички времена. За първи път в историята животът на действащ държавен глава е описан толкова откровено и скандално от бившата му партньорка. Запознанството на политическата журналистка Валери Трирвайлер с Франсоа Оланд преобръща живота й. Въпреки че и двамата са обвързани, те не могат да устоят на пламналата помежду им любов. Любов, заради която тя жертва семейството и кариерата си и се превръща в една от най-ненавижданите жени във Франция. През 2012 г. Оланд е избран за президент на републиката. Валери се оказва в ролята на Първа дама, но с неясен статут. Сензационните разкрития за аферата на държавния глава с актрисата Жюли Гайе през януари 2014 г. слагат край на близо деветгодишната им връзка. И карат Валери да посегне на живота си. В своята откровена изповед тя разкрива шокиращи подробности от съвместния им живот. След раздялата им Оланд й изпраща по десет есемеса на ден, молейки я за прошка. Валери обаче решава да продължи живота си без него. да разкрие на читателите истината. За неустоимото привличане, безумната любов, лъжите, изневярата, гнева и страданието. За властта, която променя президента и разяжда като киселина любовта им. Телефонът ми вибрира. Моята приятелка е била „на лов за информация” и ми потвърждава, че на първа страница на Клоузър ще публикуват снимка, на която се вижда как Франсоа излиза от дома на актрисата Жюли Гайе. Сърцето ми ще се пръсне. Опитвам се да запазя спокойствие. Подавам телефона си на Патрис Бианкон, за да прочете съобщението. Нямам никакви тайни от него. „Виж, това е по нашата тема.” Тонът ми е възможно най-равен. Приятели сме от почти двадесет години, така че се разбираме само с поглед. Правя се на безразлична: „Ще го обсъдим след малко”. Насилвам се да се включа отново в разговора с хората от яслата, но в главата ми се блъскат най-различни мисли. Говорим за епидемията от варицела. Докато кимам с глава, предупреждавам с есемес Франсоа за информацията от Клоузър. Това вече не е слух, а факт. Той ми отговаря веднага: „Да се срещнем в апартамента в 15 часа”. Време е да си вземем довиждане с директорката на яслата. Пред мен има само една уличка за пресичане, една малка уличка, която дели яслата от Елисейския дворец и нашия личен апартамент там. Това е най-опасната улица, която съм пресичала през целия си живот. Макар че нито една кола няма достъп до нея без специален пропуск, имам чувството, че пресичам оживена магистрала със затворени очи. Набързо изкачвам стъпалата, които водят към крилото с апартамента. Франсоа вече е в спалнята, от чиито прозорци се виждат стогодишните дървета на близкия парк. Сядаме на леглото. Всеки от страната, от която спи. Успявам да произнеса само: - Е? - Ами, вярно е, отговаря той. - Кое е вярно? Спиш ли с това момиче? - Да, – признава той и се изтяга назад, подпирайки се с ръка. Седим един до друг на огромното легло. Не мога да хвана погледа му, който ми бяга. Въпросите в мен напират: - Откога? Как можа да се случи? Защо? - От месец насам, казва той. Запазвам спокойствие, не се нервирам, не викам. И не чупя чинии, както по-късно започнаха да разправят и да ми приписват измислени щети за милиони евро. Изобщо не изпадам в истерия, както се очаква. Дали не би могъл да внуши на останалите, че е бил само на вечеря у тях? Това го съветвам. Невъзможно е. Той знае, че снимката е направена на сутринта, след като е прекарал цялата нощ на нейния адрес, в апартамента, нает на нейно име. Защо да не разиграем тогава сценария „Клинтън”? Да се извини публично и да обещае, че повече няма да се вижда с нея. Можем да започнем отначало, не съм готова да го загубя. Лъжите му малко по малко изплуват и истината излиза наяве. Той признава, че тази връзка е по-стара. Първо казва от месец, после от три, после от половин година и накрая става ясно, че е от една година. - Няма да се справим. Ти никога няма да ми простиш - казва ми той. После излиза, има среща в кабинета си. Неспособна съм да отида в моя и моля Патрис Бианкон да ме замести. Целия следобед оставам затворена в стаята. Опитвам се да си представя какво ще стане, хванала мобилния и дебнеща в Туитър първите коментари на сензационната новина. Опитвам се да разбера нещо повече за дълбочината на „репортажа”. Разменям есемеси с най-близките си приятели, предупреждавам децата и майка си за онова, което предстои да се случи. Не бих искала да научат за скандала от пресата. Трябва да се подготвят. Франсоа се връща за вечеря. Той изглежда по-смачкан от мен. Пак сме в спалнята. Изненадващо го намирам коленичил върху леглото. Хванал е главата си в ръце и е изпаднал в шок: - Какво ще правим? Той бегло използва „ние”, за да опише история, в която аз вече нямам място. Това е за последно, скоро единствено „аз” ще бъде от значение....

Списание "МЕРИ" Влади Въргала "Много често ме питат за Слави Трифонов. "Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?" - Влади Въргала Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция. Ще ви разкажа за едно изключително надъхано момче, с голяма енергия. Като се видя с него, често се чудя, на кого енергията е по-голяма, моята или неговата. Но, това ще оставя на нашите читатели, те да преценят. Истината е, че той е талант, във всичко, с което се захване! Това е небезизвестният Владислав Карамфилов, когото всички знаят като Влади Въргала! Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е роден е през 11 август 1967 г. в . Завършва със специалност в класа на проф. . В началото на 90-те се включва в новопоявилото се студентско предаване „“ и започва да прави първите комедийни скечове в него. Един от образите в които се превъплъщава е далавераджията Влади Въргала от „Магурата“. Впоследствие е поканен от да прави собствено шоу по , което е кръстено „Коктейлите на Влади“. Тогава Карамфилов напуска „Ку-ку“, но актьорите от двете предавания си гостуват. През годините участва също във: · „Пирон“ – предаване със , заедно с и Михаил Ланджев. · „Шаш” – реализирано с Илиян Джевелеков и Матей Константинов (продуценти на филма от 2008 г. „“). · „Сладко отмъщение“ – също предаване със скрита камера. · „Царете на комедията“. Филми и други През 2011 г. е премиерата на филма му , който прави по неговата пиеса „BG-WC – Моят дом е моята крепост“. Владислав Карамфилов е и автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма „Пантуди“. Продуцира музикалната група съставена от (по-късно вече бивши) затворници „“. Филмография (1999) – Ерих Райтерер / студентът / непознатият Мери: Влади, защо точно Витиз? Въргала: Когато бях дете се научих да чета много рано и открих магията на книгите. Казвам магия, защото докато четях, си представях всичко, което беше написано в тях как се случва с мен, пред мен, около мен. Това е великата фантазия, която притежава всяко дете. И всяко дете е режисьор, в главата си прожектира най-съвършения филм. Бях главният герой във всякакви сюжети, разбира се положителни. Дори ме е страх да си призная при днешните джендърски фурори, които се развихрят, че съм се виждал и като Пипи Дългото Чорапче. Най-ми харесваше, че можеше да ги бие всички. Харесваше ми, че има огромна къща, в която живее сама и не на последно място, някак си подсъзнателно, ми допадаше усещането, баща ми да е африкански цар и аз да съм много богат. Не знам причината, но съхраних детските си фантазии и мечти. Когато бях в 6-и клас, ме приеха в театралната школа на Ники Априлов. Това беше един нов свят. Светът на театъра. Николай Априлов работеше с децата по абсолютно професионален начин, така както се работи в истинския театър. Така да се каже, от него научих А-то и Б-то на занаята. В един момент, нещата вече бяха предопределени в посока ВИТИЗ. Навремето беше престижно и „случайните” там бяха изключение. Майка ми и баща ми бяха работници от Кремиковци, и въпреки това аз бях приет. Мисля, че това беше първата ми сбъдната мечта. Мери: Как започнахте с Куку? Ти как попадна там? Ти ли покани Слави Трифонов в Куку, как го намери? Въргала: Докато бях студент във ВИТИЗ , с Нидал Алгафари си допаднахме творчески и работехме заедно. „Ку-Ку” беше публицистично предаване. Питах Нидал защо не опитат актьорски скечове. Той ми обясни, че са пробвали, но не става, ако искам да опитам. Измислих рекламата за „Кремиковци”. Стана хит. Следваше – рекламата за урановите мини. Започнах да играя най-различни персонажи, бабички, рокери, травестити, пияници, интересни персонажи от реалният живот откъм социалните им функции. Изведнъж това се наложи като стил – „социален хумор”. Съществува и до днес. Може да прозвучи нескромно, но търсейки какво ново може да се направи, аз без да искам го напипах навремето. Не казвам, че съм изобретил топлата вода, казвам, че до този момент на сцената и пред камерата хуморът беше на фейлетонно ниво. Имаше онаследен страх и респект от цензура и санкция, и шегичките бяха до ниво касиерка, магазинер, таксиметров шофьор. Просто бях първият, който имаше топки да осмива властимащите. Един ден създадох „Владо Въргала”, това определено стана бум. После каквото и да правехме, зрителите искаха Владо Въргала. Това беше моят Триумф и може да се каже моя провал, защото по-нататък каквото и да правех, хората искаха и го сравняваха с ролята на Въргала. Много често ме питат за Слави Трифонов. „Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?” Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг, защото „Господ дава, ама в кошара не вкарва”. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция. Мери: Как дойде идеята за „Пирон“? Въргала: След успехите на „Куку” и „Коктейлите на Влади”, игралният филм „Пантуди”, няколко години бях се откъснал от актьорството. Занимавах се с бизнес и когато реших да се върна към телевизията се оказа, че всички правят това, което навремето бях започнал да правя- политическа сатира. Винаги ме е интересувало да правя нещо, което го няма, а не да бъда папагал на това, което върви. И до ден днешен съм успявал. И тогава с Август Попов, Мишо Ланджев и Вихрен Атанасов решихме, че ще правим скрита камера. Като идея беше страхотно, като производство беше свръх скъпо и сложно, като реализация – беше успешно. Бюджетът, който даде телевизията за един час на толкова скъпо и сложно предаване беше същият, който даде за десет минутно кулинарно предаване. Въпреки сложността на целия процес, предаването имаше своя успех и съответно своите … ” Последователи”. Мери: А за „Шаш“? Въргала: След „Пирон” отново следваха няколко години извън телевизията и театъра отново, и когато реших да се завърна, ефирът беше задръстен от злоба, омраза и обида- политическа сатира. Исках да направя предаване, в което да няма потърпевши и да няма политика. Тогава с Илиян Джевелеков и Матей Константинов, решихме да направим забавно предаване без политическа сатира и така се появи „Шаш”… Революционна беше идеята на сценографа Жоро Димитров, действието да се развива в свръх оборудван, пътуващ офис- микробус. Обиколихме България няколко пъти. Кирил Ефремов и Кофе Бабоне определено бяха национални любимци. Срещахме се по различни поводи с различни хора. През предаването преминаваха хиляди, но смеха беше за сметка на – Киро, Кофе и Въргала. След близо 3 години усилена работа, дойде ново ръководство на БНТ и предаването изхвърча от ефира. Мери: Сега приятели ли сте с хората от „Куку“ и с кого се виждате най-често? Въргала: Аз нямам врагове, защото никога не съм делил нищо с никой. Мога да кажа, че с всички от „Ку-ку“ съм в едни нормални, добри отношения. Сред един от най-близките ми хора остана Август Попов, но те малоумниците си се привличат. С Радо Чолаков периодично се срещаме и обсъждаме нещата, които трябва да се случват и се случват в милата татковина. Изключително ценя като хора и творци: Соня Момчилова , Камен Воденичаров, Зуека. Любо Дилов и до днес ми е творчески коректив. Достатъчно ми е да му разкажа какво смятам да правя и от краткия разговор добивам нова яснота и творчески провокации. Дилов умее да добие злато от всяка ръка. Мери: Как дойде идеята за моноспектакъла? Въргала: Винаги съм знаел, че трябва да направя бенефис на Въргала. За добро или лошо, това е наложеният ми образ. От всичко, което давах на хората, те оцениха най-високо образа на Въргала. Дали това е капацитета ми или хората имаха нужда от него най-много, е друга тема. Идва моментът, в който всеки артист трябва да направи своя бенефис. Някои от най-близките ми приятели, дълго време ме убеждаваха, че е време да се направи, без да знаят че съм го планувал, но ми се искаше да е след 10 години, поне. Последният беше Радо Чолаков, който ме убеди, че сега е моментът. Преди година и половина на 50 годишният ми юбилей, без да знам, Джани ми направи изненада и събра всичките ми приятели на едно място. Изпитах най-силното вълнение и благодарност в живота си. Те ме „почерпиха” за моя юбилей и реших, че най-специалния начин, да им върна жеста е този моноспектакъл, от който те са част. В него абсолютно без фалш и измислица, разказвам живота си в най-емблематичните му аспекти - лични и професионални. Реални случки и ситуации, с реални хора с едни от най-популярните хора в България, които звучат толкова невероятно, но са факт. И така на 6-и февруари беше премиерата в театър „Сълза и смях”. Откупих залата и поканих всичките си приятели. Онези, които ме „почерпиха” за юбилея. Така занулих сметката. След това представление, добих кураж, че продуктът е успешен и с удоволствие ще продължа да го играя в театър „Сълза и смях”, и по сцените на България. Мери: Всеизвестно е, че комедии привличат зрителите в театрите. И ти ли поемаш в тази посока? Въргала: Как да поема в посока, в която съм прокопал магистрала?!? Комедията е моята силна дисциплина, от която бягах години наред. Странях от това, защото го мога и не ми беше интересно, но се оказа, че хората имат най-много нужда от смях. В „Мемоарите на един Въргал”, задачата , която съм си поставил е точно тази. Да разкажа живота си, с всичките му перипетии, с всичките му възходи и падения, и това да звучи забавно, и да предизвиква единствено положителна емоция и смях. Автентичните видео материали и снимки, допълнително подсилват въздействието на историите, разказани в спектакъла. Любопитно е да видиш как са изглеждали популярни хора в нестандартни ситуации преди 30 години. Определено това е спектакъл, който ще има дълъг живот. Мери: Какво ще бъде следващото ти предизвикателство? Въргала: Искам да обиколя България с този спектакъл и в това време подготвям снимките на един филм. По всяка вероятност ще бъде копродукция между 4 държави. С другите три съм се разбрал, надявам се и България да се включи. Мери: За какво мечтаеш? Въргала: Да си намеря мечта, която да започна да сбъдвам. Мери: Как се виждаш след години? Въргала: Иска ми се – такъв, какъвто да мога да се гледам. Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite MARTINNA и Guy Elberg MARTINNA и Guy Elberg с пробив на румънската музикална сцена. Очарователната MARTINNA и румънския продуцент Guy Elberg с първа съвместна песен. “You & I” носи екзотиката на Израел, където е заснето и видеото. Тел Авив е локацията на клипа, в който двамата ни разказват историята на “You & I”. Песента напомня на красивия ориент с уникалния почерк на Guy Elberg съвместно с модернoто румънскo звучене. Освен в родния ефир, песента вече се радва на огромен интрес в страни като Израел, Турция, Гърция, Румъния, Азербайджан и други. Видеото е заснето от Dan Mihai Lupescu, който изрази в социалните мрежи удоволстието от съвместната работа с родната ни изпълнителка и румънския продъцент и основател на Elberg Records.

ВИДЕА StarrLight (Official Video) I'm a paragraph. Click here to add your own text and edit me.

АРХИВ

Pop Star Fansite На какво ни учат рекламите Сред нас има такива, които истински мразят рекламите, защото прекъсват филма на „най-интересното”. Други пък се опитват да приемат философски нещата, разбирайки че това е начинът за финансиране на медиите. Независимо какви чувства изпитваме към телевизионните реклами, едно е сигурно – можем да извлечем изключително сериозни и задълбочени познания от тях. Ето едни от най-важните открития, които успях да взема за себе си само за един ден, прекаран през малкия екран. Истинските жени имат винаги целулит, но за сметка на това зъбите са им в перфектно състояние Няма нищо странно в това напълно непозната жена насред летището да ви пита никога ли не сте имали проблем с пикочните пътища. Няма нищо странно и в това чистосърдечно да си признаете, че имате такива Ако имате проблем с котка, която искате да смъкнете от дърво, на помощ ще ви дойде Супер Любо. Сега той се занимава с това, поради добре свършената си основна работа Бащите мажат доброволно децата си с шоколад и въпреки това остават живи сред срещата с жена си Противно на мъжките разсъждения, жената е щастлива – при това с всеки кичур на косата си Пулсът променя усещането ни за чистота. Нещо повече – пулсът ни помага да четкаме зъбите си като зъболекар Ива Добрева прави маникюр на малкото си кученце. Ето на това му викам аз неподозиран живот... Жените могат да се доверяват само на две неща – на мъжа си и на боята за коса. Две напълно недоказани твърдения, между впрочем... Простатата има форма на будилник, при това намръщен Пчелите, а не желанието за добра фигура, карат жените да направят втора обиколка, наметнали по една хавлиена кърпа през рамо Жените се разделят временно с гаджетата си, за да могат за десетина дни да избелят зъбите си. Как оправдават двуседмичното си отсъствие пред тях, не става ясно Ако имате проблеми с полицаите, просто кажете името „Вежен” – оказва се, че носи късмет пред блюстителите на реда Има умни шоколади, които знаят, че не трябва да се „лепят” на ханша ви. Спокойно, жени, вече може да хапвате смело! Най-сигурният начин да се харесате на жените и да станете неустоим за тях е да се превърнете във... вафла Ако случайно /или не толкова случайно/ си падате по хот-дог машината Мери, има тв реклама, която ви разкрива най-краткия път до нейното сърце Едно от най-странните телевизионни открития напоследък е, че апетитът идва с мусаката... Това бяха днешните ми открития от света на телевизионните реклами. Ако времето се задържи лошо, чудя се – какви ли неща ще науча за живота утре? Нямам търпение... Едно обаче е сигурно – никога няма да узная съставките на Онази Наденица. Така е то, Балканът пази своите тайни....

Pop Star Fansite Иван Миховски Иван Миховски: БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА ОБЩЕСТВОТО С Даниела преминахме пред сложни изпитания, но днес сме щастливи родители на прекрасни деца, ще продължим да помагаме на други да изживеят щастието. Той се казва Иван, като всички 250 000 Ивановци в България! И в същото време има нещо, което е различно при него! Това е неговата човешка история и голямото му сърце! Иван Миховски е роден на 20 юни в Ловеч. Днес е народен представител, живее в Троян. Дълги години със съпругата му Даниела не са имали деца. Всичко се променя в момента, в който среща проф. д-р Йорданка Узунова, тогава доцент, която работи по проблемите на мъжкия стерилитет в Александровска болница. Нейните думи: “В медицината 2 и 2 невинаги прави 4. Това не го забравяйте и не губете надежда” преобръщат живота на Иван, чул наскоро диагнозата, която и на „врага си не пожелавам“ - че няма да могат да имат деца. А толкова много искали това щастие… Днес Даниела и Иван са благословени родители не на едно, а на две прекрасни деца. Първо се ражда Кристияна. На 19 декември 2013 г. С първото дете искат да зарадват всички - родителите от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Не можели и да си представят, че ще имат и друго детенце, бързали да почетат всички. Така името на новороденото момиченце става Кристияна – в него има за всеки по малко. През целия труден път до раждането невероятно много му помага близък приятел, а дъщеря му се ражда точно на неговия рожден ден, независимо че терминът е в края на годината. Когато Иван му звъни, за да му честити неговия рожден ден, приятелят му го изпреварва: “Роди ли се“! След дъщеричката идва и синът му Никола! Да се върнем към рождения ден на Иван Миховски – 20 юни, работен ден и скромно отбелязване с колеги. Истинският празник е планиран след дни. За четвърти пореден път Иван го празнува в Орешак. Поканени са над 200 негови приятели от детството, от Народното събрание, роднини и съмишленици. Те знаят - вместо подаръци кой колкото е решил да отдели, да ги дари за фондация „Искам бебе“ и така да подпомогне раждането на други българчета. Благодарение от тези рождени дни на Иван Миховски вече са проплакали и щастливо растат 11 деца. Иван и съпругата му искат да помогнат на двойки с репродуктивни проблеми, защото знаят колко моменти на лутане има, на неправилни решения. Първо даряват колкото могат лични средства, после се ражда идеята за благотворителните рождени дни. Всичко е много семпло - една урна, в която всеки може да пусне според възможностите си, по време на тържеството представители на „Искам бебе“ преброяват даренията и обявяват сумата. Това пък вдъхновява още повече гостите и в урната се появяват нови пликове. И така няколко дни. На първия благотворителен рожден ден на Иван се събират 6000 лева. Негов приятел, голям и сърцат българин, грабва микрофона и обявява – удвоявам! Събират се 12 хил. лева. От този рожден ден има 4 бебета. - И след това какво стана, Иване? Реших така да правя и следващите си рождени дни. Съпругата ми е координатор на фондация „Искам бебе“ и моето единствено условие е, когато даряваме тези средства, да бъдат приоритетно насочени към двойки от нашия регион, ако има такива. После и други мои приятели започнаха така да честват рождените си дни. Тази година и момичетата от фондацията и те така ги празнуват. Просто увличаме всички! Трябва да има повече българчета, повече щастливи майки и бащи. Правя това, защото знам - първо психическото състояние на двойката е много трудно, а прибавяйки и финансовите проблеми, става много тежко. Тук е моментът да благодаря на правителствата на ГЕРБ, на колегите от нашата парламентарна група за въведеното безлимитно финансиране на Националния фонд за асистирана репродукция. Ние от ГЕРБ увеличихме броя на опитите ин витро – от 3 на 4, които може да направи една жена с финансиране от държавата. И пак някои от двойките не отговарят на условията, имат проблем, който не може да бъде решен. - За какви случаи точно става дума? Например има двойки, при които изследванията не показват никакъв медицински проблем, но въпреки това не се получава. Те нямат право да кандидатстват. По-скоро имат право, но трябва да направят дълга поредица от сложни изследвания, няколко опита инсеминация. И тогава вече, ако отново не се получи, кандидатстват пред фонда за финансиране на ин витро процедура. Понякога са необходими средства, за да стигнеш до фонда - необходимо е да се направят скъпоструващи медицински изследвания. Неслучайно са толкова важни и общинските фондове. Когато бях общинския съветник в Троян, по моя инициатива и с подкрепата на моите колеги, създадохме фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лева. С тях можеш да направиш първоначалните изследвания, които са ти необходими, за да кандидатстваш пред националния фонд. Много кметове останаха с погрешното убеждение, че когато ГЕРБ въведе безлимитното финансиране, отпада нуждата от общинските фондове. Не е вярно! Напротив, подкрепа е необходима! Според статистиката броят на двойките с репродуктивен проблем надхвърля 145 000 и се увеличават. За тези двойки само знаем, а тези, за които не знаем. Някои не искат да признаят първо в семейството, че има проблем. После идва проблемът на малките населени места, какво ще кажат хората, ами свекървата, която може да каже „булката е ялова“... Обществото трябва да се отърси от тези предразсъдъци, за да може да върви напред. Това е много голямо изпитание не само за двойката, но и за нейните близки, роднини, истинско страдание! При нас продължи повече от 7 години. Любовта ни мина през това изпитание, за да ни възнагради с тази неземна радост – да имаме дъщеря и син, след Кристияна дойде и Никола, много голям българин, близо 4 килограма се роди, толкова голям, че си мислех, че ще имам близнаци. Предчувствах с наслада какъв купон ще се заформи с 3 хлапета вкъщи. Но и с две е много весело… - Иване, тук е моментът да те попитам, къде срещна тази страхотна жена Даниела, която толкова много те обича, че след всичко преживяно е останала и продължила с теб? Да, обичаме се! И съм й благодарен за търпението, за преживяната болка, за силата, от която даваше и на мен, за куража, за двете прекрасни деца, с които ме дари. Срещнах преди години едно много красиво момиче, днес тя е по-красива отвсякога – тя е Майката на децата ни, на дълго жадуваните ни деца! - Какви са мечтите ти за тях? Да са здрави! Всичко важно ще им дадем ние – ще ги научим на труд и ще им дадем образование, това считаме за най-важното! И любов, ще научим децата ни да обичат, родихме ги с любов, ще ги отгледаме в любов и ще ги научим на любов! Искаме да бъдат добри хора, да умеят да съпреживеят болката на другите и да помагат, на това ще ги възпитаваме! На Бог благодарим и от Бог молим само за здраве! - А какви са мечтите ти за България? Да е мир, че в трудни времена живеем! - Къде се връщаш винаги с удоволствие? В уюта на нашия дом, при семейството ми! Интервюто взе: Мариана Аршева