Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тържествено закриване на 23 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости Четвъртият ден на модната фиеста стартира с час по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят последната вечер. От малки до големи, момичетата и момчетата, започнаха с много танци, най-вече български народни танци. Северняшкото и дунавското хора, събраха най-много последователи, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Алфредо Торес, който не само танцуваше със своя балет, но и пееше песните на Енрике Иглесиас, както и „О бела, чао, бела чао“, „Деспасито“, и др. Неговото чувство за ритъм не издържа и той също се включи в нашите народни танци. Най-големите негови последователи бяха децата, които прекъснаха шоуто и направиха дълга редица за снимки с него. Не по-малко атрактивни бяха и останалите участници на фиестата. Теди Генев, който преди няколко години се завърна окончателно в България, след продължителен гастрол на Канарските острови, разплака публиката, когато каза, че последните дни, преди да се прибере, на дървена дъска е отбелязвал колко дни му остават в чужбина. С всичко се е справил, само не е могъл да надвие носталгията. България и децата са постоянните теми в неговото творчество. С патриотичната тема за България, която е преобладаваща в неговите песни, той отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от България. След Теди Генев на сцената излезе дизайнерката Милена Вельова, която се завърна на фиестата след 23 години отново. Тя представи няколко теми от ретроспективна колекция, като овациите обра с етно вълната. Милена показа роклята, с която Мариана Попова e покорила Евровизия, облеклото на Нина Николина от грандиозния концерт на „Хъшове“, както и роклята, която е била представена на топ изложение в Япония, по време на дните на българската култура. Традиците са това, което са! Те живеят в нас и духът на българина е силен. Когато диджеят пусна „Бяла роза“, се изви кръшно хоро, което можеше няколко пъти да обиколи един от най-красивите хотели на комплекс Албена, а именно, „Калиакра“, където се състоя шоуто последния ден на 23 години Модна фиеста Албена!

Pop Star Fansite Искрен Пецов Искрен Пецов: Баща ми беше министър, а аз станах музикант! С Искрен Пецов се познавам толкова отдавна, че вече не си спомням откога. Ех, естествено, че знам! Стана на първата Модна фиеста Албена, когато той почиваше със семейството си в Приморско, а аз отидох там да правя ревю с участници и гости от фиестата. Тогава ние пътувахме с автобус от Албена до Приморско, на връщане го качихме с нас и той дойде да води първата Модна фиеста в Албена. Наш несменяем водещ е вече 16 години. Като такъв му давам думата сам да се представи. Роден съм в Русе, от 1973 живея в София, зодия Дева, роден съм на една и съща дата с Тодор Живков. Завършил съм икономика - финанси и кредит в УНСС. Баща ми е професор по психология, доктор на науките. С Диди се запознахме на морето в една станция на Слънчев бряг. Тя ми сервираше вечерята, когато се заговорихмеJ После имаше дълъг период на изучаване и накрая заживяхме заедно. Сгодихме се и ни се родиха две прекрасни деца: Клаудия и Георги Как започна всичко при теб с музиката? Започнах професионално през 1987 г. след един конкурс в БНР. Първата ми песен се казва „Акварел” по музика на Бенцион Елиезер. После се заредиха конкурси, и участия, нови песни и награди. Когато беше ученик, какъв искаше да станеш? Исках да стана актьор. През годините играех в театъра на Двореца на пионерите около 6-7 години. Това беше страхотна школа за мен за сцената.Всичко завърши с влизането ми в казармата... След като излязох, се отказах и не кандидатствах повече в НАТФИЗ. Баща ти е бил министър. За него не беше ли несериозна професия тази на музиканта? Аз вече пеех, докато учех финанси, и това предопределяше бъдещето ми. Несериозно беше за баща ми, но все пак това беше мечтата ми - сцената. Независимо че не преследвах актьорската професия, сцената ме влечеше. Той как реагира, когато ти заряза икономиката и се отдаде на музиката? Прие го нормално, макар и да съм сигурен, че не му е станало хубаво. Все пак той е от друго поколение и трудно може да свикне, че синът му се занимава с нещо несериозно, както се казва. Оказа се, че с това си храня семейството вече 30 години. Знаем, че харесваш много жените! Те ли са твоята слабост и вдъхновение за песните? Много неща ме вдъхновяват в живота и в работата ми. Например красивата природа, може да ме вдъхнови не по-малко от красивата жена. Радвам се, че Диди ме разбира и сме в отлични отношения. Все пак всеки човек има право на личен живот и предпочитания, като, разбира се, не забравя да слага на първо място семейството. Какви жени харесваш? Откровени, отворени, знаещи какво искат. На външен вид като че ли повече ме привличат тъмнокосите, латински тип, но имам и изключения. Диди също е тъмнокоса по рождениеJ С колко жени си бил до момента? Няма никакво значение, мисля, че по-важното е колко съм запомнил, нали? Много са, определено, но какво лошо има да имам опит в това отношение и накрая на срещна една…Диди! Диди знае ли някоя от твоите връзки? Аз нямам връзки, както казах, най-важното е семейството. Ако имам връзка, тя ще се отразява на Диди и децата ми, именно затова нямам. Ако си й изневерил, споделяш ли с нея? Не съм изневерявал никога и не бих искал да се случва. Думата изневяра има за мен различно значение и няма да я използвам за тема на разговор. Когато човек изпита някакво страхотно усещане, той споделя с най-близките си това усещане. Така правя и аз, споделям радостите от живота с най-близкия си човек. Кой е последният ти музикален проект? «Бомба е» и дуетът ми с Нели Рангелова: «Две души». Как се виждаш след 10 години? На върха на кариерата ми. Може би точно тогава ще имам възможност да покажа всичко, което мога, на сцената. В България имам чувството, че творците трябва да изчакат малко години, докато излязат на върхаJ Ще пропееш ли фолк, или ще останеш на поп вълна? Мисля да остана на поп и денс вълната...поне в този живот. Това, което правя, ми харесва, не искам да правя нещо, което не ми харесва, само защото в момента там са парите. Пожелай нещо на читателите на списание „Мери”! Бъдете себе си и отстоявайте това през целия си живот. Бъдете добри и се обичайтеJ

Pop Star Fansite Кристина Димитрова Кристина Димитрова: Аз съм момиче на лятото Кристина е винаги толкова слънчева и секси, отвсякъде от нея бликат емоции. Родена е лятото, зодия лъв, просто е момиче на лятото. Наричат я ”секси” от ученическите години. Просто защото е била секси и тогава. Не че сега не е! Сега е по - правилно да я наричат секси на квадрат, защото е на два пъти повече години, но не е мръднала от ученическите години като мерки. Завършва консерватория в класа на маестро Стефан Анастасов, профил „пеене”. Има и самостоятелна кариера и обща с друг всенароден любимец – Орлин Горанов. С Орлин ги запознава Митко Пенев, който ги среща с една обща песен за пролетен конкурс на Българското национално радио. Тя е студентка и тогава на мода са Ал Бано и Ромина Пауър. Така и те започват като тях с дуетите, без да са семейна двойка. След това идва „Детски спомен” и те излитат, завъртат се 4 дуетни плочи, над 70 общи песни. Криси, какво ново при теб? КРИСТИНА: Наскоро се завърнах от Португалия, където, заедно с моя приятел отпразнувахме рождения ми ден. Аз съм зодия лъв и много обичам лятото, пътешествията, морето. Бях ходила последно в Португалия преди 3 години, но не ни остана много време да посетим Лисабон и сега го направихме. Изкарахме много добре! Какво друго ти предстои? КРИСТИНА: Предстои да излезе телевизионният вариант на последния ми клип с Искрен Пецов, „Островът”. Това е втората наша обща песен, която мисля че се получи много добре. С нея стартирахме 19-десетата Модна фиеста Албена и всички много я харесаха. Заснехме я с младия режисьор Стефан Василев, който монтира и засне клипа, ще я презентираме през септември. Криси, амбициите и мечтите на човек се променят. Какви са твоите към днешна дата? Амбициите ми цял живот са много земни, свързани с това, което мога да постигна тук, в България. Когато започнах да свиря на цигулка, усещах, че не това е инструментът, с който трябва да се развивам. На моменти се виждах като една Сузи Куатро, с китара в ръка, но това не се получи. Независимо от този факт се радвам, че съм постигнала максимума за България. Най-големите ми мечти сега са свързани със синовете ми. Да се осъществят като личности и да бъдат щастливи. В последно време забелязваме, че щастието отстъпва на материалния живот, а аз искам повече от всичко на света - да бъдат щастливи! Когато се запознаваш с някого, какво първо забелязваш? Слабостите, виждам първо тях. Имам много набито око, страшно съм взискателна към мъжете. Към самата себе си също, аз съм човек естет, започвам от външната красота и стигам до вътрешната. Какво хареса в мъжете, които те плениха, за да сключиш брак с тях? Първият беше човек душа, както той се нарича. Красив, на 30 години, пишеше и ми посвещаваше невероятни стихове. Вторият - беше личност, красив, талант, един от най-добрите защитници в българския футбол, силен характер, но като се върна от Франция, доби балкански манталитет и това провали нашата връзка. А сегашния ти мъж също е много красив. Ще минеш ли с него под венчило? Минало е времето, досега да сме го направили. През годините се преоткривахме и толкова си паснахме, че може би този документ ще бъде излишен. Важното е, че сега съм с него, а другото не е толкова важно. Интервюто взе Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Архитект Валери Иванов Професор д-р архитект Валери Иванов: Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Професор доктор Валери Иванов е заместник ректор по научната и приложна дейност към УАСГ, Университет по архитектура, стоителство и геодезия. Ръководител на катедра „Градоустройство“, към Архитектурния факултет. Срещам се с професор Иванов в Университета. Изключително скромен и интересен събеседник, който ми направи впечатление освен с богатата си култура, любов към литературата и многото сентенции и интересни мисли, част от които споделя в интервюто. За успехите му на архитектурния фронт, достатъчно е да отворите страницата с участията му в конкурсите и сградите, които е проектирал, и ще разберете, защо е един от най-големите диригенти на нашето време! Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Джеймс Дийн Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности. Оскар Уайлд Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си. Кенет Кларк Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете. Хенри Милър Проф, Иванов, представете се на нашите читатели? Къде сте роден, учил, завършил, семейство? Роден съм в един великолепен, слънчев и пролетен български град – Кюстендил, в който по стечение на „историческите” обстоятелства съм изживял единствено първата си житейска седмица. Ученическите ми години преминаха в друг чудесен град – Горна Оряховица – в две значими и емблематични за моето личностно и образователно развитие училища – І основно училище „Иван Вазов” и Политехническа гимназия „Георги Измирлиев”. Какво помня от този период? – амбицията да бъдем добри, полезни, необходими, амбиция, наречена тимуровска команда – Антон, Мишо, Генчо и аз – бяхме окръжни първенци. И сега се гордея с факта, че бях с униформата и емблемата на гимназията, че имах съученици и приятели като Васил Николов, Нели Паличева, Ели Сярова, Светла Цонева – понастоящем уважавани и ценени люде и специалисти. И от далечната 1974 година, та до днес – в нашия университет (ВИСИ, ВИАС, УАСГ) последователно – студент, проектант, научен сътрудник, главен асистент, доцент, ха, странно-вече и професор. Баща ми ни напусна нелепо и внезапно преди много години. Майка ми, да е жива и здрава, все така енергична и витална, посвети живота си на сестра ми и на мен, и с основание е един от достойните и уважавани доайени на града. Сестра ми е авторитетен „даскал” (красива възрожденска дума) в І основно училище. Преподавателската дейност е семейна характеристика. След един не особено сполучлив брак е налице един особено сполучлив резултат – превъзходно творение – дъщеря ми Снежина – също архитект, педагог и проектант. Със съпругата ми Вени – интелигентен и опитен юрист, и готин другар, живеем спокойно, мъдро, динамично, с амбиции, с все още значим житейски хъс, с щастлива грижа за внуци, професионална удовлетвореност и обич към приятелите. Когато бяхте ученик какъв искахте да станете? Сбъднаха ли се мечтите Ви в този аспект? Детската ми мечта бе по момчешки романтична - летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко, и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност да се погледне отвисоко градът, а и надалеч – в неговото бъдеще. Или както казва Хенри Дейвид Торео: Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш. А защо архитектура? Креативна е! Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека. А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Каквото е чуството на всеки родител от това, че детето му е израснало като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика). И още нещо – обичам екипната работа. Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и нейната трудност. Феликс Хаас Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура. Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”. Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти. Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми. неизвестен съвременен автор Ако сега сте ученик в гимназията, накъде ще поемете? Без колебание – по същия професионален път съчетаващ перфектно два основни мои житейски постулата: - архитектура, за която говорихме вече; - педагогика, която е и любов, и отговорност, и себеотдаване и удовлетвореност. Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия. Прекрасно е да създаваш красива и хармонична материална среда – АРХИТЕКТУРА и ДУХ на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия. Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности. Оскар Уайлд Кой е проектът, с който най-много се гордеете? Многофункционална спортна зала „Арена Шумен” проектирана от талантливи млади хора от нашето ателие „Атек студио” (Калоян, Галя, Цвети, Симон, Тед, Снежи, Радо) под ръководството на арх. Калоян Колев. Получихме и престижната национална награда „Сграда на годината”. Освен с уникалната си архитектура тя е великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия. Едно маргинално и периферно градско пространство /бившата военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и дълновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание! Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града. Имаме ли силна архитектурна школа и Вие от кого сте се учили в занаята? Да! Националната ни архитектурна школа безспорно е силна и съзидателна. Погледнете възрождентските ни селища, архитектурните бисери – Копривщица, Трявна, Стария Пловдив, Боженци, Жеравна, старите ювелирни градски центрове, сериозните градоустройствени трансформации от 80-те години на миналия век. Погледнете брилянтните образци на модерна архитектура сътворени от архитектурни титани, наши учители – Лазаров, Цолов, Васильов, Татаров, Николов ... и техните съвременни, действащи и достойни следовници: Г. Савов, И. Панталеев, П. Братков, Б. Богданов, Г. Кътов, А. Панов, П. и К. Дикови, А. Захариев, Д. Паскалев. Със сигурност-пропускам. Колеги, моля за извинение! От кого съм се учил? – проф. арх. Иван Драгиев, проф. арх. Иван Никифоров, доц. арх. Йордан Търсанков – безспорни авторитети и съзидатели на българската архитектурна и градоустройствена школа. Мечтая, когато след години попитат моите студенти от кого са се учили, някой от тях да си спомни и за мен. Да сътвориш творци, както вече казах, е обич, всеотдайност, отговорност, а надявам се и признателност. Съвременното българско градоустройство има обаче сериозен проблем. Поради стихийно и необмислено проведените реституционни закони, липсата на стратегическо мислене в градското планиране, прилагания фрагменгарен /добил гражданственост с термина „на парче”/ подход към селищното проектиране и сериозния дефицит на ефективно държавно регулиране, страната ни пропусна историческия шанс да положи основите на модерно градоустройство. Фактите са налице: прекомерно и необосновано застрояване; липса на зелени площи, пълноценни комуникации и места за паркиране, терени за социална инфраструктура /детски градини, училища и пр./, зони за отдих. Страната ни не създаде благоприятни условия /комуникационна и техническа инфраструктура/ за модерно, масово достъпно, еднофамилно обитаване. В момента то все още е прерогатив на социален сегмент с висок финансов статус и то твърде често в условията на не добри комуникации и дефицит на градски инженерни мрежи. Не съм песимист! - В университета създадохме специалност „Урбанизъм” призвана да планира и проектира модерни селищни и извънселищни територии, да създава селищен комфорт и уют, да удовлетворява потребностите на обществото и отделните хора от съвременна градска среда. - Вече се появяват мащабни, социално-икономически обосновани градоустройствени разработки, които определено ще подобрят условията на нашите селища. - Управленските структури на селищата все повече започват да провеждат стратегически политики за формиране на многофункционална, хармонична, хуманна, естетична, здравословна, безопасна селищна среда. Какви са Вашите мечти? Мечти? Професионални: Един добре обмислен, професионално аргументиран, стратегически обоснован, комплексно проучен, цялостно разработен градоустройствен проект, проект доминиран от красота, функция, зеленина, виталност – изобщо един силно хуманен проект удовлетворяващ всички потребности на своите обитатели и особено важно – респектиран от урбанистичния контекст на средата. Или академично изказано - с уважение към нейния природо-географски и антропогенен социокултурен контекст. Времето на революциите като че ли отмина. Съобразяването със сътвореното от предшествениците, отчитането на традициите и модерното им транслиране към бъдещето, според мен са водещи принципи в съвременния урбанизъм и архитектура. Теорията го нарича „устойчиво развитие”. Ще припомня и великата мисъл на Кенет Кларк: Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си. - Житейски: Това, което не успеем да свършим в своя живот да го продължат нашите деца, после техните деца и така докато свят светува. Или както казва големият български поет В. Ханчев: О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори! Когато имате свободно време, на кого го посвещавате? А любимо място за отдих? Не очаквайте да Ви кажа, че почивам като работя. Шаблонно е, а и невярно за мен. Имам други рекреативни приоритети – купон, приятели (лекари, юристи, строителни специалисти), класическа музика, театър, планински туризъм. Както се казва: „Като сме без делници, да не сме без празници”. Елате във великолепния планински хотел „Свети Георги” на Витоша и ще разберете, а и ще срещнете наистина интересни, готини, талантливи люде – все отворковци (Надя, Юри, Юлия, Румен, Илинда, Дани, Криси, Снежка, Оги). Ще срещнете и познатия Ви интелигентен, лъчезарен и прекрасно танцуващ чаровник – проф. д-р Пламен Гацов. София е много пренаселена, в някои райони, „социалната инфраструктура“ ли е ахилесовата пета на обществото, за която Вие говорите във Вашата монография? Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено с младия колега – урб. Николай Енчев. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същноста, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанистичната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти. Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото. За значим времеви период, увлечен от стремежа за печалба, строителният бизнес забрави за обектите й. В последните години за щастие се забелязва подчертано внимание от страна на общинските управленски структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни. Те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло. Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Вярвям, че той ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област. А дали е важна социалната инфраструктура? Нека да погледнем от една друга неконвенционална гледна точка! Какви са масовите анегдоти в обществото – за лекари, учители, политици, професори, художници, актьори – все видни деятели в системата на социалната инфраструктура. Проф. Иванов, продължава ли да е висок интересът към специалностите, застъпени сега в УАСГ? Коя от тях е най-търсената специалност? Завършилите вашето висше учебно заведение, имат ли добра реализация в България? Интересът към висшето образование е един безспорен факт. Но особено важен е въпросът за неговото реално настояще и перспективно бъдеще. Няколко основни фактора влияят върху състоянието на висшето образование у нас: демографската криза, неконтролираното увеличаване на броя на висшите училища без сигурна гаранция за качеството на обучението, възможността да се откриват конюктурно актуални специалности, които привличат студенти, но не предлагат ясна и стратегически обоснована визия за професионалното им бъдеще; силно заниженият интерес към класическото инженерно-техническо висше образование най-вече поради високите изисквания за качество в процеса на обучение, огромните отговорности при професионалната реализация, а и не особено атрактивното финансово възнаграждение на специалистите в тази сфера. В резултат и ние изпитваме известни затруднения при някои специалности, въпреки, че практиката показва един сравнително устойчив брой кандидат-студенти. Най-малко проблеми в това отношение имаме в Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет. Безспорно трайно се запазва желанието за обучение в Архитектурния факултет. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо решително модернизиране, обновяване, бих казал, и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозна цел и амбиция на ръководството на университета. Реализацията на младите специалисти? – Безспорна и у нас, и в чужбина. Има една извечна истина – целият материален свят сътворен от човека, в който живеем, обичаме, работим, отдъхваме, обслужваме се, забавляваме се е плод на интелекта и професионализма на специалисти с архитектурно-строително образование. Нашите професии са вечни и вечно авторитетни, престижни и търсени. Интервюто ще се прочете и от Ваши студенти. Какво ще посъветвате тези, които сега са студенти при Вас? Първо: Да учат като практикуват и да практикуват като учат! Нашите професии са изключително прагматично ориентирани. Те не могат да се овладеят без практикуване. И в момента наши студенти работят в проектантски фирми, на строителни обекти, в управленски структури – и това е верният път за професионално усъвършенстване. Второ: Да отстояват извечните житейски ценности: семейство, приятели, обществен дълг и отговорност, мечти, образование, амбиция, удовлетворение от професията. Трето: Да не забравят една мисъл на Джеймс Дийн: Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Пожелайте си нещо за следващите 10 години? Нека се ПОШЕГУВАМЕ като начало на пожеланията с мисли на велики интелектуалци. Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше и Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете. Хенри Милър И сега СЕРИОЗНО: · За семейството и приятелите: Здраве, амбиция, хъс, сбъдване на всички житейски и професионални мечти. · За младите хора, с които работя: Не след дълго и те да дават интервюта пред такива чаровни издатели на атрактивни, търсени и значими издания. · За университета: Да бъде все така флагман в педагогиката, науката и творчеството в областта на архитектурата, строителството и геодезията. · За себе си: Да помъдрея дотолкова, че следващият път, когато си говорим /дай Боже/ да цитирам само себе си!!! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена 23 години Фестивал на изкуствата, модата и красотата! Тази година, от 8 до 12 юни, ще се проведе най-голямото лайфстайл събитие на лятото, 23 години “Модна фиеста Албена”, в комплекс Албена. Няма такова събитие, което да се е задържало повече от 23 години, което да е събрало толкова много участници и гости през годините, да е било така отразявано. Все пак това са 23 години! Известни модни къщи ще покажат своите летни колекции. Любими музикални изпълнители ще презентират последните си клипове и песни. Художници ще рисуват, а инфлуенсъри ще отразяват. За 23 години, за гостували хиляди дизайнери, а сега идват вече техните деца. Модната фиеста стана запазена марка на Албена и превърна комплекса в лятна столица на модата, изкуствата и красотата. Събират се хора освен от шивашката промишленост, от бизнеса, технологиите, комуникациите. До сега гости на фиестата са били два пъти губернаторът на щата Невада Боб Милър, откривателят на Шарън Стоун – Жан Люк Брюнел, известният италиански дизайнер Салваторе Куаколо, собственикът на модна къща „Хадаса” Денис Смирнов, криейтив студиото на световноизвестния дизайнер Жан Люк Амслер и др. Фиестата е предпочитано място от едни от най-известните музикални звезди на България като Катя и Здравко от дует „Ритон”, Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Константин, Орлин Горанов, Йордан Марков, Теодора, победителката на Евровизия Йоанна, Ивайло Колев, Васил Петров, Кичка Бодурова, Искрен Пецов, дует „Аморе“ и др. Фестивалът започва на 7 юни с пресконференция, където ще бъде обявена програмата по дни и часове. На 8-ми е откриването пред хотел „Калиакра“, с колекции бельо, бански облекла и аксесоари. Откриването ще направи звездата на Варна, Крис Пасева, която въпреки, че наскоро роди малкия Адам, за няколко месеца възвърна топ формата си. Тя многократно е обявявана за Топ модел на България, Мис топ модел на годината и през 2022 година, непосредствено след раждането си е обявена за Модел на годината на 2022 година. Тя ще представи колекциите на модните къщи Сенсейшън, Марини фешън, Ванеса, Каролина, бижутата Ника, очилата Примавера, заедно с другите моделки от агенция „Ивет фешън“, а най-сладката изненада ще бъде, когато излязат на сцената двете близначки, 2 годишните Калина и Малена, на дует Аморе, които наскоро имаха прощъпулник и ....естествено хванаха микрофона. Малките манекенки ще дефилират с детските бански на модна къща Фейвърит скул. Не са забравени и мъжете! За мъжката аудитория ще бъдат показани банските облекла на Лъки намбър и Маркос. Отново ще излезе, обявеният за най-красив мъж на десетилетието Диан Христов, който заедно с бойс бандата Максимус, ще представят освен шоуто на „Супер героите“, но и ще дефилират на сцената. Вечерта, шоутата продължават, на различни места, на откритите сцени на хотелите Парадайс Блу, Фламинго и Калиакра бийч. Едни от любимците на младежката аудитория, дует Аморе ще представят последната си песен „Старата снимка“. Те самите обичат да казват в интервютата, че каквото се представи на Модната фиеста в Албена, задължително става хит. Да се надяваме и с тази песен да се получи така, както стана с песните „Влюбих се отново“, „От сърце и душа“, „Тръгваме си някой ден“ и др., които дано да имат дълъг път на живот сред аудиторията. Друг млад изпълнител, този път от Бургас, Жоро Дюлгеров, ще представи песните, с които неколкократно е печелил големите награди от най-добрия конкурс в момента за песен, „Бургас и морето“. Там, той е печелил, заедно със Стефан Илчев, през 2016 година „Награда на публиката“, с песента „Това море и този бряг“, с Ралица Ангелова от Тоника, през 2014 година печели, отново, „Награда на публиката“, с песента „Всичко е наред“, а през 2021 година, с песента на Светослав Лобушки, „Животът ми е сцена“, печели трета награда. Сега, на фиестата в Албена, той ще представи и песента „Помниш ли море“, която ще представи на концертите на Кичка Бодурова, заедно с нея и Краси Аврамов!

Списание "МЕРИ" Кичка Бодурова "Кичка Бодурова: Исках да стана майка - за мен това беше над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа." - Кичка Бодурова Животът вече 23 години в Америка ми даде възможност да се докосна наживо и до песните на изпълнители, родени с късмет да творят там откъдето ще ги чуе целия свят. Селин Дион, Марая Кери, Глядис Найт, Елтън Джон - уникални. Аз имам честта да познавам композитори като Майкъл Масер и Дейвид Фостер. Първият е написал най- големите хитове на Даяна Рос и Уитни Хюстън, а вторият ... той е най-невероятният композитор за всички времена. "One more time', The power of love" ... не искам да изброявам, защото за всяка една негова песен е .... нямам думи, неописуеми. Но като че всеки плаща някаква цена, за да стихне до върха. От преживяното дотук виждам, че има жертва - за да направиш нещо по-различно в живота. Успяваш, но плащаш. Говорейки за цената-малка ли е на Селин да се ожениш за човек, толкова по- възрастен и да подариш единствения си живот на сцената и на този възрастен мъж. Да ти се сърдят съседите, че хеликоптерът ти много шуми и ги будиш като се прибираш. Иначе уникален глас, но съм сигурна че в сърцето й има повече тъга, отколкото любов. Елвис, Уитни, Майкъл..... Всичко на този свят се плаща. Дали с чувства, дали с его, дали със здраве или се обричаш...... Както се казва - изкуството, аз бих казала успехът иска жертви. Но знаете ли какво е чувството да служиш на музиката. Необяснимо! И щастливи са всички, които я усещат. Това е Кичка и всичко, което казва е истина! Всеки плаща някаква цена! Нима на нея й е лесно, когато си тръгва от България, да гледа през прозорчето на самолета родината как изчезва и стават планините и долините, все по малки, докато съвсем изчезнат. Какво пък толкова, ще кажете вие! Но само този, който не е изпитал носталгията по родината, само той не знае за какво става дума! Но важното е, че там през океана я чакат един любящ мъж и едно прекрасно дете, което тя е чакала толкова дълго, почти 20 години! Кичка здравей! Горда ли си от факта, че в продължение на толкова години имаш верни фенове и успяваш да напълнише зала 1 на НДК? Разбира се, че съм горда. Това са толкова години. И разстоянието, това че си липсвахме с моя народ, може би, ни сближи още повече. И всяка следваща година за мен е по- отговорна. С последния си концерт, аз благодарих на композиторите, с които съм работила. Иван Пеев - един колос на българската поп музика не беше влизал в НДК и дойде заради мен - заради „Най-красивите очи”, ”Големия час” и др прекрасни песни, които написа за мен... Аз нямам проблеми с хората, с които съм работила. Мисля че, за разлика от животните ние трябва да говорим помежду си, а не като тях да се разкъсваме. С концерта си тази година искам да благодаря на моите фенове затова, че бяха с мен толкова години. Мисля че е време за това. Разходите за един концерт като моите, са повече отколкото приходите - вярвайте ми! Знаете ли - печалбата е само една - да докажеш, че заслужаваш любовта на хората.Това е печалбата. Трънлив ли е пътят към славата, към обичта на хората? Никой успех не е лесен. Особено, когато си сам в битката. А аз бях сама - без близки или лични партньори с отговорни постове в Радио или телевизия, композитори или министерски синчета, без мъж, който да тича за мен. А повечето от моите колежки имаха един от изброените. Не че е лошо, напротив. Аз просто нямах и ми беше трудно. А ми казваха, че съм много красива и това със сигурност ми създаваше повече трудности. Много по- лесно щеше да ми бъде, ако имах един Развигор Попов например до мен - аз много често се шегувам пред Мими затова и й казвам че тя е една щастливка. И само нещо да каже за Разви, аз скачам като лъвица и всеки път изкарвам нея виновна. (смях) А към обичта на хората пътят е много по-лесен. Стига да им даваш това, което те харесват и да го правиш от сърце . Какво ти даде на теб САЩ? Много, аз се гордея че съм американски гражданин. Научих се на толкова много неща - да уважаваш конкуренция, закони, себе си. Не искам да говоря повече на тази тема, защото се срамувам от действителността в България. И ми е толкова мъчно. Понякога ми идва да забравя откъде съм. Но пак като отида там на 20-тия ден си купувам билета за обратно. Прибрах се на 19 декември и на 1 януари имах билет за България. Сподели нещо, което не знаем за теб? Хмм... може би това, че мечтаех да се занимавам с астрономия. За мен астрономията бе моя passion. И истинска моя, несбъдната мечта – да полетя в Космоса. За какво мечтаеше като малка? Това, което казах преди малко - и то не беше детска мечта, а когато вече бях в езиковата гимназия. Но откакто се помня съм си поставяла задачи от сутринта и това, което не е свършено до края на деня, не се забравя за следващия ден. Мечтите са били мои задачи, цели, които съм тръгвала да постигам. Какво е за теб успехът? Успехът можеш да го видиш навсякъде. За мен голям успех е да победя себе си. Например – да успея да не реагирам по начин, който обикновено правя. Аз съм открит човек и често регирам спонтанно. Да имаш контрол върху характера си - това е голям успех. А иначе професионалният успех е ясен. Всяко доказване пред самия себе си е успех! Защото успехът е за теб. Иначе малко ще са тези, които ще се радват на твоя успех. Родителите ти как реагираха, след като избра професията на певица? Моите родители ме харесваха как пея и ми се радваха много. Даже си спомням,че всъшност майка ми ме записа да се явя на конкурс в профсъюзния Дом на културата в Бургас, където имаше самодейна група. Аз бях малко свита и дори друго бе момичето от нашата група, на което му даваха повече изяви и да пее песните на Лили. Таня беше едно хубаво миньонче с големи цици, аз бях по-смотана, някак си, свита. Разбира се когато започнах да печеля награди по самодейни фестивали усетих, че започвам да си вярвам. Моите родители искаха да следвам филология, но моето желание бе друго. И преди още да бъда приета в концертваторията, започнах да работя професионално. Така просто се случи и те никога не се противопоставиха. Няма да забравя как ми се обадиха от известна група, която бе на турне, да тръгна за Сливен - там бе следващият им концерт с Мария Нейкова, Михаил Белчев и трио Обектив. Трябваше да сменят едно от момичетата в триото. И аз хванах влака от Бургас, сама, току що завршила гимназия. Отидох, харесаха ме и ми казаха, че ще участвам в концерта още същата вечер с 2 песни като солистка. Т.е. първото ми кръщане на голямата сцена като солистка със големите звезди. Била си солистка на Емил Димитров, той закачаше ли ви, сваляше ли те с други думи? Бях вокалистка, а не солистка на Емил няколко години и за мен е чест да споделя това. Докато бях студентка. За него мога да кажа само най -прекрасните думи - благороден, великодушен, аристократ. За никого лоша дума, с чувство за хумор, никога излишно самочувствие. Не слушайте разни, дето веднъж са се здрависали с него и се осмиляват да говорят глупости, за да покажат че са били близо до него. Аз се гордея, че съм работила с Емил, пък и бяхме често извън работата у тях. От него се научих да чувствам хората, с които работя много близки. И те да ме чувстват така. Кое беше за теб и е в живота най-голямото предизвикателство? Исках да стана майка - за мен това бе над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа. Бях готова да дам всичко и да зарежа всичко, за да имам дете. Мисля, че няма по силно чувство от това, да чуеш първия плач на живота, който идва от теб. Много години се борех, молех се и стана. Какво ти дава известността? Много любов, чувство за изпълнена житейска мисия. Не е лесно да имаш любовта на хиляди.Тя не може да се купи, тя се печели. Където и да съм аз я усещам. Имам любовта и уважението на хората. Трябва да се съобразяваш с това и не можеш да си позволяваш много неща. Със шапка и с очила, но само като чуят гласа ми ме разпознават - искат да се снимаме. Как можеш да откажеш любовта им. Щом си приел да си известен, не можеш да кажеш – не, не ме снимайте. Понякога усещам омраза от страна на някои медии - ужасно са груби .....понякога. Но аз ги игнорим както, когато усетя лоша миризма около себе си. Повечето от нашите вип персони предпочитат гръцките плажове. Ти къде почиваш? Аз предпочитам нашия, може би защото съм носталгично настроена. Слънчев бряг и Несебър за мен са едно прекрасно кътче - съчетание на модерното с археологичното. Много хора критикуват там застрояването, но аз мисля, че се превърна в един прекрасен европейски курорт. Само като гледаш настроението на хората, които са дошли да отдъхнат, позитивни, светлините на лунапарка и рекламите, които блестят и ти създават настроение. Аз няма да легна на плажа, но ходя, много ходя по брега - всеки ден поне 3км. При мен може би е носталгията по това, което ми е липсвало години. Единственото, което е минус там е, че няма достатъчно големи контейнери за буклук и хората няма къде да изхвърлят. Макар, че вечер и в центъра на Ню Йорк картината е същата, но ние трябва да се сравняваме с по- доброто. Разбира се няма как да не отидем и до Гърция – Крис, съпругът ми, да си види родината, а аз да отбия номера. Тази година бяхме в Порто Карас и в Атина, за да види сестра си и близки. Какъв тип мъже харесваш? И преди и сега? Хмм-сериозни, мъжкари, достойни... а не фукльовци. Мъжът трябва да говори по-малко. От жестовете на мъжката ръка можеш да разбереш кой е той. Сега харесвам мъжете - приятели!(смях) В книгата си описваш много любови, как намери мъжа до теб? Чак пък много. Всички мои близки и приятелки са имали много повече мъже в живота си. Моите се броят на пръстите на едната ръка. С мъжа до мен се харесахме от пръв поглед. Той разбира се казва, че ме е виждал няколко години преди аз да го забележа, когато съм работила в Гърция. Но с Крис бяхме толкова влюбени, че когато се поглеждахме се просълзявахме от любов. Пожелавам на моята дъщеря и на всички млади дами да изживеят такава любов. Е... после идват и кризисни моменти - във всяко семейство. Но момичета, не се предавайте! Търсете приятелството! То е най-ценното. Имате ли го, не го изпускайте! И да правиш компромиси не значи унижение, а достойнство! Какво е характерно за твоята зодия? Вярваш ли в зодии? Та кой не вярва? Факт е, че има нещо, което е характерно за тази група хора. Вярвам в нумерологият а- всеки ден гледам, какво са ми написали. От години си правя за всяка година, месец и ден, и всъщност това много ми помага. Какви са мечтите ти? Искам концерта ми, който наближава в НДК на 9-ти октомври да бъде прекрасен, защото за мен ще е много special. С него съм решила да благодаря на моите фенове за любовта, за годините в които са били с мен. Това е най-близкото предстояще. Искам дъщеря ми да е щастлива. Винаги съм й казвала, че ние избираме хората до нас или около нас. И дали ще живеем щастливи или мизерни, зависи само от нас. Иска ми се да пожелая на мен и на народа ми, да дойдат и да управляват Родината ни достойни хора, а не безверници и крадци, които не вярват, че всичко лошо сторено се връща. Искам да пожелая на всички повече позивитизъм. Когато мислим негативно, дърпаме непрекъснато лошото към нас. Уморих се от път и от тъга. Идвам и искам да си бъда тук, а се чувствам омърсена от мръсотията – и по улиците и в човешките отношения. Мечтая един ден това да свърши. От какво се вдъхновяваш? От прекрасните рози в градината ми. От концертите, които винаги ми дават толкова любов. От безбройните пътувания и знеш,че те чакат. От умората, която ти носи равносметка и ти казва, че свършеното има смисъл...... Как се виждаш след 20 години? Не съм мислила, защото сигурно ще ми донесе тъга. Не е лесно на една жена, която е била хубава и известна, да приеме старостта. И не знам как ще го направя. Дори ми се иска да се отдръпна от сцената и хората да ме запомнят хубава, достойна, да не ме съжаляват. Ще се опитам да го направя, но отново тазгодишните ми концерти са изпълнени с толкова положителна енергия и любов. Ще се опитам...... Искам да ме запомнят красиво! Имам предложение да преподавам пеене в Университета на Лас Вегас, което ще бъде добре за мен. Мисля че бих била полезна. Абсолютно съм отворена да споделя това, което знам с младото поколение и тук, но засега нямам предложение. Човек трябва да иска да е полезен докато е жив. Много ми се иска след 20 години България да бъде 10-милионна, хората да живеят щастливо и аз да бъда една от тях! Или поне да успея да видя това! Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие? У дома! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Кристиан Кирилов "Надявам се след 20 години да сме живи и здрави, хората, които обичам да са до мен, да съм щастливо семеен, с 2 или 3 деца, оставил зад гърба си доста успехи на родна земя и в световен мащаб. " - Кристиан Кирилов Човек, който се е снимал в доста успешни български и чуждестранни филмови продукции, защо не и да работя като продуцент след 20 години. А най-смелата мечта - защо не и една истинска звезда "Кристиан Кирилов" в Алеята на славата :). Познаваме го като Митко, от сериала „София – ден и нощ“, но освен в този сериал той има участия в чужди продукции, много видеоклипове, театрални постановки. Какъв е истинският Кристиан, с „А“, запомнете, не с „Я“, прочетете интервюто за списание МЕРИ! Кристиан, представи се на нашите читатели, които не знаят много за теб. Къде си учил, роден, зодия, години, какво си завършил? Здравей, Мариана. Първо благодаря за поканата за това интервю и проявения интерес към мен от страна на вашата медия. За читателите ви, които не знаят кой съм, ако има такива разбира се, аз съм Кристиан Кирилов и съм актьор по професия. Освен актьорството през годините съм се занимавал с моделство, снимал съм се и в доста музикални видеоклипове, работил съм още и като фитнес модел. Роден съм на 2- ри април в град Шумен, зодия Овен - най-хубавата зодия. По-голяма част от детските си години прекарах в родния си град Шумен, живял съм и в Лондон определено време, където всъщност завърших курс по актьорско майсторство към Tipton Pictures. За себе си мога да кажа, че съм любител на фитнеса и на здравословното хранене. Като типичен представител на зодия Овен, съм доста енергичен и съм доста амбициран, поставям си достатъчно високи цели и се старая да бъда лидер във всичко, в което се захващам. В интервюта заявяваш, че ще стигнеш до Холивуд. Как мислиш да стане това, имаш ли за там твой агент, контакти, знаеш ли перфектно английския език? Относно въпроса за Холивуд, имам си планове, но преди да се осъществят не желая да споменавам подробности около това, тъй като съм и малко суеверен. Мога да потвърдя към момента, че имам така да кажем "нужните" контакти там, просто нещата там се случват много по-бавно. Получавам доста въпроси в тази насока, за времето на престоя си в САЩ и след завръщането на родна земя, от страна на моите последователи, какво се случва и защо толкова често летя за САЩ, виждам ги, че и те са доста нетърпеливи да разберат и да ме видят, и извън България. Относно езика няма да лъжа, че не го владея перфектно, по-скоро бих казал добро средно ниво на владеене :). Освен, че си познат от сериала „София - ден и нощ“, в други филми или театрални постановки участвал ли си? В театрални постановки съм участвал като малък, иначе съм се снимал вече и в 2 чуждестранни продукции, които са планирани да се появат на екран в края на 2019 година и началото на 2020 година. За тях все още не мога да говоря по-конкретно, като наближи премиерата, ще мога да кажа по-детайлно за самите филмови продукции. В момента имам и едно предложение за главна роля в друг български сериал, като самото предложение получих буквално преди 2 дни и все още не съм навлязъл в детайли в сценария и съответно не съм решил на 100%, дали да участвам в тази продукция, но да кажем, че го обмислям сериозно и най-вероятно ще взема участие :). В личния живот те свързват с певицата Джулия. Ти моногамен ли си в любовта? Относно връзката ми с Джулия - да, тя е жената до мен, заедно сме, щастливи сме и всичко върви много добре. Решихме да обявим връзката си по коледните празници, тъй като бяха започнали да се пишат доста статии и "ексклузивни" новини, и измислици, и за двама ни. Не обичам да говоря много за личния си живот, опитвам се да го запазя колкото се може като "лично пространство". Не я ли ревнуваш, знаем че тя е певица? А тя теб? Винаги, когато човек обича някого има някаква доза ревност. За нас мога да кажа, че не сме толкова ревниви, в един и същ бранш сме, и се радвам, че е така, защото си влизаме взаимно в положението един на друг и се разбираме чудесно. Където има любов, има и известна доза ревност. Ако е в границите на нормалното, е окей, както се казва "дозата прави отровата" :). Твоите родители насърчават ли те по пътя към славата? Те с какво се занимават? Моето семейство винаги ме е подкрепяло, подкрепят ме и сега. Дадоха ми достатъчно свобода да избера с какво искам да се занимавам и в коя сфера да се развивам. Баща ми за мое огромно съжаление, отдавна не е сред живите, Бог да го прости, той беше инженер и работеше в родния ми град Шумен. Майка ми е моделиер по професия, тя е и най-близкият човек до мен, човекът, който винаги ми дава съвети и ме подкрепя винаги за постигане на моите цели и мечти. Имам и по-голяма сестра, която работи и живее в Германия. С коя актриса искаш да играеш във филм? Може и чужденка? От актрисите, имам най-голямо желание да се снимам във филмова продукция заедно с австралийската актриса и продуцент Марго Роби. Харесва ли ти, когато те наричат в живота с името на екранния ти герой – Митко? Честно казано предпочитам да се обръщат към мен с истинското ми име, ако се обръщат с Митко, естествено не се ядосвам, за моя огромна радост вече това не ми се случва да се обръщат към мен с името на героя, който играя, както беше в началото на сериала. Вече почти всички фенове на сериала са наясно, че истинското ми име е Кристиан и се обръщат към мен с моето си име. Единствената честа грешка е това, че много често изписват името ми с буквата "я" (Кристиян) вместо с буквата "а" (Кристиан), както е правилно. Имаш много татуировки. Всяка една с какво е свързана? Да, имам доста татуировки по тялото си. През годините съм си направил много татуировки, всяка една от тях има специално значение и символика. Моето виждане и отношение към татуировките е, че човек показва или по-точно "рисува" душата си по този начин и оставя спомени по тялото си. Ще просължиш ли да си слагаш още и какви? Да , със сигурност ще има още татуировки. Към момента нямам точно определен символ за татуиране, не мога да кажа кога ще е следващата ми татуировка и каква ще е тя. Как се виждаш след 20 години? Малко ми е трудно да се представя в момента след 20 години, вижда ми се доста далечно в бъдещето. Надявам се след 20 години да сме живи и здрави, хората, които обичам да са до мен, да съм щастливо семеен, с 2 или 3 деца, оставил зад гърба си доста успехи на родна земя и в световен мащаб. Човек, който се е снимал в доста успешни български и чуждестранни филмови продукции, защо не и да работя като продуцент след 20 години. А най-смелата мечта - защо не и една истинска звезда "Кристиан Кирилов" в Алеята на славата :). Криастиан, благодаря ти и успех от все сърце! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Цар Симеон Сакскобургготски Цар Симеон - една необикновена съдба Посрещна ме истински цар в двореца „Врана”. Подготвян 50 години за цар, но приел „кръста” да бъде премиер, само и единствено заради народа, който го е избрал. Навсякъде, накъдето се обърне човек, е само история. От картините гледат принцове, принцеси, графове, графини и кралици, по-близки, или по-далечни родственици на Цар Симеон Втори, наричан в новото време Симеон Сакскобургготски. Точно за тези хора или за част от тях ще бъде нашия разговор, и по-точно за техните връзки и контактите им с Негово Величество. Ваше Величество, какви бяха очакванията Ви и как Ви посрещна София след 50 години извън България? Нямах очаквания, в смисъл за 50 години отсъствие и отгоре на това антипропагандата, която се е ширела през тези години, е била много силна срещу мен и не очаквах нещо специално. Но посрещането беше шок!!! Друго ме учуди повече, колко малко се е променила София за тези 50 години! А аз по принцип съм реалист и не съм имал никакви очаквания и не съм си правил илюзии. Защо тръгнахте от Испания с частен самолет, а не с полетите, тогава, на БГА „Балкан”? Самият крал Хуан Карлос, толкова мило, предложи това, защото в световните медии моето завръщане също беше сензация. Кралят предложи да изчезна, а който от медиите иска, нека да ме търси в България. И така стана! Кога започна истинската еуфория? Тези, които се бяха обадили в България, чакаха направо тук, но когато започнаха да бият камбаните просто стана страшно. Един от испанските журналисти беше пратил съобщение преди това от София, че до последния момент нищо не се случва, че моето завръщане няма да е голямо събитие. Но след това знаете какво беше!!? Аз не исках да има кохорта от журналисти край мен, нито когато пътувах със самолета, нито тук после, за да не пишат сълзливи и измислени истории. Считам, че по този начин човек иска да се покаже, да играе роля, а аз не съм такъв. Това е другият ми въпрос. Всички, които Ви познават, които са работили с Вас, казват как сте успял да се съхраните, да влезете на всеки в положението и да бъдете благоразположен към всички, да бъдете обикновен. Дори много хора виждат как сам си карате колата, ходите на пазар, пазарувате по магазините. Както в приказките, а и както говорят за Вашия дядо и за баща Ви, /на мен ми е разказвал моя дядо/и Вие намирате време да се разхождате и сливате с хората. Как се запазихте? Да, така е, когато имам време и възможност, винаги гледам да съм сред хората. Това е въпрос на характер, нормално е за 50 години в изгнание човек да се пригоди към живота и да се запази такъв какъвто е. Живели сме нормално тези 50 години. Аз през цялото време съм чакал с нетърпение момента, в който ще се върна в Родината, да стисна, ако мога, ръката на всички българи, да си говоря с тях на нашия език, да знам какво ги вълнува, за какво мислят и за какво мечтаят. Вие сте първият монарх, който стана министър председател. Когато аз обикалях по света, в интервютата ми, всички световноизвестни събеседници като Валентино, Паолу Куелю, Ели Сааб, Пако Рабан и др. ме питаха за Вас? Всички се вълнуваха и следяха какво следва. Всички Ви познават. Защо решихте да участвате в изборите, след като се завърнахте? Щеше да бъде много грозно, нямаше да е коректно и почтено, ако аз бях предал хората, които са гласували за мен и да не вляза в политиката. В крайна сметка съм бил възпитаван за друг пост, който е над политическите партии и страсти, което не е лошо, нито надменно и изведнъж за мен беше много трудно да взема страна, беше ми чуждо, но жертвата е била за страната. Все пак съм бил в политиката цял живот, още с раждането ми. Когато станах премиер, бе като понижение в йерархичната стълбица. Но, да знаете, че премиерството, е тежък кръст за всеки, защото човек става отговорен за всичко, което се случва в държавата. Как свикнахте с балканските страсти, Вие сте живял 50 години извън страната? Аз съм роден тука, напуснах на 9 годишна възраст, когато едно дете има вече изграден поглед, винаги съм обичал да чета много, чел съм Хаджийски, Иречек, постоянно съм имал срещи в чужбина с българи, уловил съм българския характер, а и кръвта вода не става. Аз винаги гледам в страничното огледало, гледам и към Запада, за да съм в течение на новото, на различно мислене. Факт е, че сега много хора могат да пътуват, докато до 1989 година тук беше много затворено и хората можеха само да слушат и говорят легенди за местата извън България. Българите вече не са ограничени, те са част от европейския свят и в мисленето, и в постъпките си. Вие сте нашата история от близо 80 години. Като прибавим и разказите, които сте слушали от първо лице от Вашия дядо и баща, минават в история над 100 години. Вчера на едни деца, които ми бяха на гости им казвам, на колко съм години и че могат да гледат на мен като на динозавър, от преди 1944 година. Покривам цял век, това си е голям късмет! Затова и написах тази книга, за да бъде от първо лице. Като казахте деца, какъв е най-силният Ви спомен от детството? Избягвам думите най и никога, всичко е относително. Животът ме е научил така. Като видях въпросите Ви, се сетих за един много хубав спомен, към който се връщам често и това е онзи момент, в който ние със сестра ми изкачихме връх Мусала. Това беше за нас Еверест, ето Ви един силен детски спомен от едната страна и от друга една чудесна планина за разходка по всяко време от годината. Ако питаме сестра Ви кой е нейният най-приятен спомен от детството, тя сигурно ще разкаже за Вашата поява на Бял свят, когато е била много развълнувана. Истината е, че на всеки спомените са различни. А лош спомен имате ли? Един ми е останал, такъв, като по особен момент. Тук в имението имаше един тракторист, Владо, знаехме че е член на Компартията, тогава това ни се струваше екзотично, но когато тръгвахме, той ни целуна ръка пред всички и каза „прощавайте, защото не знаехме, че ще я докараме дотук”. Това ми остана записано като нещо невероятно, уж ни е ненавиждал, а сам съжалява. След това признание, аз не знам дали е имало последствия за него. Истина ли е, че Сталин ви е пощадил от смърт? Има едно писмо, не съм го видял с очите си, където от ЦК на Москва пише, че с детето ще се престараем и ще е много грозно за пред света и съюзниците, да се екзекутира дете, така че има нещо такова. Четох книгата Ви „Една необикновена съдба”, както и материали в чужди медии, където пише че много сте бил харесван, спряган сте в родствени връзки с принцеси и други известни дами. Стигнали бяха медиите до там, че ми бяха приписали връзки с една италианска актриса Мариза Лазио, която се беше омъжила за мой братовчед, на голямата сестра на майка ми графиня Калвис, а медиите почти ме бяха сгодили с нея. Представяте ли си колко голяма фантазия имат! Искате да кажете, че нямате нищо общо с шведския двор или с югославската принцеса? Да, да, обикновено, човек там където се движи, примерно в училище или в университета, може да си намери някакво гадже и това е нормално. Познанства много, но при приятелствата нещата стават различни. А Вие, какво харесахте в Маргарита, тя с какво Ви спечели? Красота, прагматизъм, жизненост, независимост, има собствено мнение, усещане за нещата. Винаги има своето независимо мнение, което е голямо качество за една жена. Пише че сте танцували и екзотични танци? О, боже, това съвсем не е така! Ще Ви разкажа нещо. На 18 годишната на кралица София, трябваше да танцуваме с майката на кралица Беатрис - Юлиана Холандска. Започва бала и аз трябва да танцувам с нея. Казах й само да се върти, за да мине номера. И сега, жена ми още ми прави забележки, че не съм бил добър танцьор. Един от нейните големи упреци, които получавам е този. Имате най-голямото богатство, пет деца, кое дете най- много се доближава до Вашите амбиции? За нас с Маргарита беше важно, да възпитаме нормални, благонадеждни хора, не съм имал нито очаквания, нито амбиции, исках да бъдат успешни, в онова време да мисля за династически изяви е все едно да сънува човек буден, все пак съветската власт беше много силна и аз дори и за децата не съм си представял, че ще могат да се върнат в България. Исках всеки да си намери своя път, не съм търсил да се видя в някое от децата, защото това би било много егоистично. Вие сега малко се появявате на публични места, пътувате ли, с какво се занимавате? Много хора се чудят къде съм. Искам да знаят, че от 2000 година съм постоянно тук. Не търся камери, сензации. Грешките ми като премиер бяха, че съм стоял по 18 часа в кабинета, а е трябвало да се движа, а бях толкова зает. Никога не съм работил в държавна администрация, винаги съм бил в частния бизнес. Като станах премиер исках всичко да мине през моите ръце, да се запозная с всичко, а и ми трябваше време да науча занаята, защото кой се е учил да бъде премиер. Влизах в 8.20 и излизах в 20 часа от кабинета ми. Намалих си спането малко под 5 часа, защото не смогвах. Тръгвах с такива едни големи бумаги и се връщах пак с тях. Сега как минава Вашият ден? Сутрин ставам към 7, и чета да късно, 1-2 през нощта, ако съм пенсионер, можех да се разходя, да гледам филм, да попътувам, но имам голяма кореспонденция и нямам никакво свободно време. Винаги вярвам в директната връзка, правя много срещи, разговори, личният контакт за мен е и си остава най-силният. Случвало се е, да влезе за нещо Маргарита и като види, че аз разговарям с едни хора, други чакат в приемната, тя излиза и после ми казва, че при мен е като при зъболекарски кабинет. Как ще оцените днешната геополитическа обстановка? Санкциите към Русия, развитието на Южен поток, Белене и др. Знам едно, че нито един факт, не зависи само от един фактор , винаги е комплексно, нищо не трябва да се разглежда извън контекста. Тези, които се изнервят със сегашната ситуация, да четат историята. Ще си обяснят много неща и с Украйна и др. Не е редно и да се демонизира една политическа личност. Аз мисля, че това което ще кажа ще ядоса много хора, защото Европа си вкара един автогол с тези санкции срещу Русия, които едва ли ще имат ефект. Знаем как функционира руската страна и тяхното общество. Русия е оцелявала и друг път по начин, по който други страни не биха могли да оцелеят. Колкото за Южен поток и Вие сама си отговаряте, че ние закъсняхме, малко изпуснахме момента. Бургас-Александрополис беше проект, в онзи момент, като байпас, изглеждаше като спасителен пояс за нас. За Белене моята идея беше, че след като сме вложили толкова пари си заслужава да се продължи проекта. Това беше руски проект, не че беше по назад или по напред, но беше изграден по руски модел, с руско оборудване, всички наши инженери са свикнали с тази технология, но и той се политизира и предизвика така наречената русофилия или русофобия. Трябва да се знае, че са важни нашите интереси, не да се наричаме про едно или про друго, погледнете ако щете географията, ние сме по близо до Русия като религия, език, местоположение, отколкото отвъд океана. Трябва да си гледаме интереса, става ми криво, като слушам крайни изказвания. Ние сме равноправни в най-добрия смисъл на думата партньори на Европейския съюз и трябва да си защитаваме нашите неща. Ние сме Брюксел, ние трябва да защитаваме интереса си . Караме се и се политизираме, вместо да имаме три приоритета на масата. Да черпим поука или пример от другите, които са по добри в една или друга сфера. Ето и в парламента гледам как се напрягат със създаването на закони, а бе погледнете къде са най-добрите закони, такива да създадем и ние. Примерно здравеопазването, нека го приложим към нашите условия, вместо да създаваме нови. Закони имаме, но гледаме да ги заобикаляме. Вярно ли е, че принципът на Вашия баща е бил, винаги с Германия, но никога против Русия. Сега ще го перифразирам, защото трябва да бъдем прагматици, винаги с Европа, но никога против Русия, защо да тръгваме против Русия, ние сме на един континент. През 1954 година кралица Фредерика прави паметно пътуване по море, където кани цялата Ваша многобройна рода за първото семейно сбиране. Какво помните от този велик момент? Идеята на кралицата е не само да се запознаят помежду си роднините. Инициативата е много интересна, защото Гърция беше излязла 1948-49 от Гражданската война и трябваше да се създаде нов имидж на страната. Всички журналисти вървяха след кралете, но виждаха и красотите на Гърция, археологическите обекти. Хубаво беше, че и много от роднините заради войната не се и познавахме. Едни бяха в изгнание, други в лагери. Сега комуникациите са много добри, човек може да се чуе с всеки, във всяка точка на света. Ние с много от роднините поддържаме контакти. Примерно с Хуан Карлос се чух преди да предаде трона. Аз дори в началото не повярвах, но той е преценил, че това е момента. Аз също много вярвам в тайминга, точния момент за нещата. И аз самият се върнах шест години след 1989 година, когато се отвориха границите и дойде демокрацията. В този период от време посрещнах вкъщи 4400 човека и то не някакъв си елит. Посрещнах всякакви, известни и неизвестни, обикновени хора, журналисти. Трябваше да видя каква е нагласата в страната, как ще ме приемат. Защо и Вие не направите една такава среща на кралските величия, Ваши роднини и не им покажете вълшебните кътчета на Родината ни? Още, когато четох въпросите Ви, забелязах, че такъв въпрос до момента не ми е задавал никой, нито от българските, нито от чуждестранните медии. Това е много интересно! Аз и сега, по различни поводи посрещам различни близки и далечни членове от моето семейство, далечни и близки братовчеди, братовчедки, принцове и принцеси. За едно такова мащабно посещение трябва голяма организация, трябва да се подготви отрано, ако щете и като реклама и комуникации. Но защо да не помисля по въпроса, това и на мен ми допадна! Какво ще им пожелаете сега на българите, срещаме се в началото на Новата 2015 година? Това е много трудно, не е така обобщено, което може да се каже, много неща могат да прозвучават банално. Наскоро слушах, носителя на Нобелова награда тази година Кайлаш Сатярги, защитник на правата на децата, който каза „ Да глобализираме състраданието”, мисля че това мога да го повторя и да допълня, че е необходимо да се отървем от предразсъдъците. А за Вас, какво ще си пожелаете? Да е по – спокойна годината, да имам време за внуците, те са разпръснати по цял свят и много рядко се виждаме. Да имам повече време да чета и да обикалям из нашата Родина, защото тя е толкова красива! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Виолина Маринова Виолина Маринова или кратка история на успеха в България! Аз не съм имала амбиции да бъда директор на всяка цена, напротив за мен е било по важно да се развивам, да се усъвършенствам, защото успехът знам, не идва бързо и лесно! Мъжът ми казва, че за тези 46 години, откакто сме заедно, той 20 години е живял сам. Аз излизам сутрин рано и се връщам вечер късно. Имам командировки в чужбина, посещения на клонове в страната. Но не съжалявам за избора си, направила съм го съвсем съзнателно. Правила съм няколко интервюта с Виолина Маринова, едно от най-големите имена в банковата система! Един от най-слънчевите и позитивни хора, които познавам. Името й означава музика. Според нумеролозите тези хора използват енергията на единицата, баланса на шестицата и винаги са заредени с положителна енергия, която ги движи напред. Познавам я десетилетие и се гордея с факта, че такъв човек стои начело на банката, която е ползва с най-голямо доверие от хората. Клиентите на Банка ДСК отдавна са минали 3 милиона, само в България! И това, ако не е успех! Била съм свидетел, когато е била с навехнат крак, но е на работа, с патерица, трудно стъпва, а рано сутринта е отишла на рехабилитация, идва след това на Управителен съвет, не връща журналисти за интервюта, а вечерта е на събитие, свързано с фондация на която помага. И всичко това продължава 47 години. Започнала в тогавашната ДСК-аса, два месеца преди да навърши 18 години. Нейна приятелка я насочила към банковата система. После завършва специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) в УНСС, София, и "Мениджмънт, Маркетинг, Бизнес комуникации; Финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски и английски език. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а от 29 ноември 2004 г., е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК. През 2007 г. българският финансов седмичник "Банкер" обяви ръководителката на Банка ДСК за "Банкер на годината", а престижното британско списание Finance Central Europe я избра за "Банкер на годината в България" в пет поредни години - 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г............. През 2013 година правителството предложи на Президента на Република България Росен Плевнелиев да удостои с орден „Стара планина” – първа степен, председателя на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК” АД Виолина Маринова за изключителния й принос за укрепването и реформирането на българската банкова система. - Как избpaxтe вашето образование, ĸъдe зaвъpшиxтe и ĸaĸ Bи пoмoгнa зa ĸapиepaтa? Когато бях ученичка, не съм си поставяла особени цели, но все пак имах интерес към някои науки. Зaвъpшилa cъм cпeциaлнocт "Финaнcи и ĸpeдит" във BФCИ "Д. A. Цeнoв" в Cвищoв. Cпeциaлизиpaлa cъм "Koмплeĸcнo бaнĸoвo oбcлyжвaнe нa нaceлeниeтo oт ДCK" в УHCC, "Meниджмънт, мapĸeтинг, бизнec ĸoмyниĸaции" и "Финaнcи и cчeтoвoдcтвo" в Инcтитyтa пo мeниджмънт и мapĸeтинг, Coфия. Oщe oт гимнaзиятa бяx нaяcнo, чe щe ce зaнимaвaм c финaнcи. Cлeдвaлa cъм зaдoчнo и eднoвpeмeннo c тoвa paбoтex в тoгaвaшнaтa Дъpжaвнa cпecтoвнa ĸaca, ĸъдeтo зaпoчнax oт cлyжитeл нa гишe. Toвa мнoгo ми пoмoгнa, зaщoтo oвлaдяx ĸoмyниĸaциятa c ĸлиeнтитe, cпocoбнocттa дa ce вcлyшвaш в пoлyчeнaтa oбpaтнa вpъзĸa. Moгa дa ĸaжa, чe пpидoбиx и cтpaтeгичecĸи yмeния - дa знaя ĸaĸ изглeждa цялocтнaтa ĸapтинa, ĸaĸ e пoзициoниpaнa eднa бaнĸoвa инcтитyция в coциaлнaтa и иĸoнoмичecĸa cpeдa, в ĸoятo фyнĸциoниpa. Oт нaд 65 гoдишнa иcтopия нa инcтитyциятa aз cъм пoвeчe oт 45 гoдини в нeя и cъм yчacтвaлa във вcичĸи тpaнcфopмaции - oт пpeoбpaзyвaнeтo й oт Дъpжaвнa cпecтoвнa ĸaca в тъpгoвcĸa бaнĸa, дo пpoмянa нa coбcтвeнocттa и вcичĸи cвъpзaни c тoвa пpoцecи. - А как стигнахте до дo нaй-виcoĸaтa пoзиция в ĸoмпaниятa и ĸoe личнo ĸaчecтвo cмятaтe, чe нaй-мнoгo Bи пoмoгнa зaтoвa? Зa дa пocтигнe ycпex, вceĸи пъpвo тpябвa дa xapecвa cвoятa пpoфecия и дa paбoти c жeлaниe. Tpябвa дa имa "xъc" дa пocтигa вcичĸo ĸaчecтвeнo и дa пpиeмa пpeдизвиĸaтeлcтвaтa cпoĸoйнo, c миcъл ĸaĸ дa ги peши, и дa нe ce пpeдaвa пpeд тpyднocтитe. Аз не съм имала амбиции да бъда директор на всяка цена, напротив за мен е било по важно да се развивам, да се усъвършенствам, защото успехът знам, не идва бързо и лесно! Трябва много труд, за да се преодоляват трудностите, които човек винаги среща в професионален план. Cмятaм, чe лoялнocттa и ĸopeĸтнocттa cъщo ca ĸaчecтвa, ĸoитo cпoмaгaт зa пpoфecиoнaлния ycпex, тъй ĸaтo нямa ĸaĸ чoвeĸ дa cтигнe дo caмия вpъx и дa ce пoлзвa c yвaжeниeтo и дoвepиeтo нa oĸoлнитe, aĸo нe пpитeжaвa и paзвивa тeзи ĸaчecтвa. Какво ще кажете на младите хора, които сега започват в банковата система? - Пътят, по който тръгват не е лесен, но утъпкани пътеки няма. Всеки върви по избраната посока. Младите сега са много информирани и подготвени, имайки предвид развитието на дигиталните мрежи и комуникациите. За почти всеки проблем, има някакво решение. Важното е човек да върви в правилната посока, да използва енергията на младите и опита на по- възрастните колеги. Лично аз искам да има пo-тяcнo oбвъpзвaнe нa cpeднoтo и виcшeтo oбpaзoвaниe c нyждитe нa бизнeca в cтpaнaтa. Heщo, зa ĸoeтo мнoгo eĸcпepти и пpeдcтaвитeли нa бизнeca гoвopят oт гoдини. Гopди cмe, чe Бaнĸa ДCK e eдин oт пиoнepитe в тaзи oблacт, тъй ĸaтo cмe изгpaдили дългoгoдишни пapтньopcтвa c нaй-peнoмиpaнитe yнивepcитeти в Бългapия. - Вие какво най-много цените у хората? - Ценя уважението, мотивацията и положителната енергия на събеседниците ми. Може, с някой от тях да имаме разминавания по дадени въпроси, но аргументирано да стигнем до най-правилното решение, за всеки момент. Всеки има свое виждане за нещата, но е важно в точния момент, за точното място, кое е най-правилното. Убедила съм се, че с караници и негативни емоции, нещата не се решават. - Върху какво е фокусът в дейността на вашата банка за тази година? - Както всяка година основната цел на всеки служител в Банка ДСК е да предлага съвременни иновативни продукти и услуги на своите клиенти при условията на силна конкуренция. - Наша основна цел е клиентът да приема банкера като добър съветник - консултант, на когото има доверие. Разбира се, това е дълъг процес и се надявам, че ще успеем. - Вие самата сте зодия „лъв“, една от най-огнените зодии. За вашата зодия пише, че притежавате качества, които ви правят лесно забележими във всяка обстановка. Независимост, смелост, оптимизъм, великодушие, авторитетност, увереност, щедрост, жизненост. Така ли е и при Вас? - Това са чудесни неща, но без необходимия екип, те не биха могли да се проявят. Аз съм много горда с хората, които работят при нас, хора доказали се с годините, хора които постоянно се усъвършенстват и вървят напред. Хубаво е, че нашият холдинг, който е собственик на банката прави много неща в тази посока. Стремим се да дадем възможност на служителите да се развиват. Ако имаме свободна позиция за дадено място, първо я предлагаме на наши служители, ако нямаме такива кадри, след това обявяваме че търсим специалисти отвън. - Казват, че учениците надминават своя учител. Имате ли Ваш учител, от когото да сте се учили или на когото да сте подражавали? - Не съм имала само един учител. Човек се учи, докато е жив. Стига, разбира се, да има желание. Аз се уча всеки ден, трябва да вървя напред. В това е и смисълът на всяко едно начинание. Трябва постоянно да се развиваме, а не да чакаме нещата да се случат от само себе си. - Имате ли свободно време? На кого го посвещавате? - Нямам много свободно време, но основно го посвещавам на своето семейство – съпруг, деца и внуци. Когато децата бяха малки, и трябваше да ходя на родителски срещи, носеха служебни бележки, че съм ангажирана. Когато бяха болни, мъжът ми трябваше да е с тях. Затова сега, когато са вече пораснали, гледам да посветя всяка свободна минута на децата и внуците. Мъжът ми казва, че за тези 46 години, откакто сме заедно, той 20 години е живял сам. Аз излизам сутрин рано и се връщам вечер късно. Имам командировки в чужбина, посещения на клонове в страната. Но не съжалявам за избора си, направила съм го съвсем съзнателно. - А обичате ли да пътувате? - Много обичам да пътувам у нас и в чужбина. Има много интересни и забележителни места, които трябва да се видят, да усетиш историята, да я почувстваш на място. Не е едно и също, ако само прочетеш за тях. - Къде обичате винаги да се завръщате отново? - В нашата прекрасна страна. Когато съм в чужбина, винаги се връщам у нас. На по - млади години съм имала възможност да замина в друга страна, но никога не съм имала желание да го направя. Нашата страна е земен рай. - Какво ще си пожелаете на Вас и съответно на нашите читатели? - На Вашите читатели пожелавам да са много щастливи, позитивни и да прощават грешките на своите близки и приятели, защото няма безгрешни хора. Най-важното е да бъдат добронамерени. - Какви са мечтите Ви оттук нататък, след като сте постигнали толкова много? - Нямам точно определени мечти, но искам да живея в една спокойна и подредена държава. Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Иван Миховски Иван Миховски: БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА ОБЩЕСТВОТО С Даниела преминахме пред сложни изпитания, но днес сме щастливи родители на прекрасни деца, ще продължим да помагаме на други да изживеят щастието. Той се казва Иван, като всички 250 000 Ивановци в България! И в същото време има нещо, което е различно при него! Това е неговата човешка история и голямото му сърце! Иван Миховски е роден на 20 юни в Ловеч. Днес е народен представител, живее в Троян. Дълги години със съпругата му Даниела не са имали деца. Всичко се променя в момента, в който среща проф. д-р Йорданка Узунова, тогава доцент, която работи по проблемите на мъжкия стерилитет в Александровска болница. Нейните думи: “В медицината 2 и 2 невинаги прави 4. Това не го забравяйте и не губете надежда” преобръщат живота на Иван, чул наскоро диагнозата, която и на „врага си не пожелавам“ - че няма да могат да имат деца. А толкова много искали това щастие… Днес Даниела и Иван са благословени родители не на едно, а на две прекрасни деца. Първо се ражда Кристияна. На 19 декември 2013 г. С първото дете искат да зарадват всички - родителите от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Не можели и да си представят, че ще имат и друго детенце, бързали да почетат всички. Така името на новороденото момиченце става Кристияна – в него има за всеки по малко. През целия труден път до раждането невероятно много му помага близък приятел, а дъщеря му се ражда точно на неговия рожден ден, независимо че терминът е в края на годината. Когато Иван му звъни, за да му честити неговия рожден ден, приятелят му го изпреварва: “Роди ли се“! След дъщеричката идва и синът му Никола! Да се върнем към рождения ден на Иван Миховски – 20 юни, работен ден и скромно отбелязване с колеги. Истинският празник е планиран след дни. За четвърти пореден път Иван го празнува в Орешак. Поканени са над 200 негови приятели от детството, от Народното събрание, роднини и съмишленици. Те знаят - вместо подаръци кой колкото е решил да отдели, да ги дари за фондация „Искам бебе“ и така да подпомогне раждането на други българчета. Благодарение от тези рождени дни на Иван Миховски вече са проплакали и щастливо растат 11 деца. Иван и съпругата му искат да помогнат на двойки с репродуктивни проблеми, защото знаят колко моменти на лутане има, на неправилни решения. Първо даряват колкото могат лични средства, после се ражда идеята за благотворителните рождени дни. Всичко е много семпло - една урна, в която всеки може да пусне според възможностите си, по време на тържеството представители на „Искам бебе“ преброяват даренията и обявяват сумата. Това пък вдъхновява още повече гостите и в урната се появяват нови пликове. И така няколко дни. На първия благотворителен рожден ден на Иван се събират 6000 лева. Негов приятел, голям и сърцат българин, грабва микрофона и обявява – удвоявам! Събират се 12 хил. лева. От този рожден ден има 4 бебета. - И след това какво стана, Иване? Реших така да правя и следващите си рождени дни. Съпругата ми е координатор на фондация „Искам бебе“ и моето единствено условие е, когато даряваме тези средства, да бъдат приоритетно насочени към двойки от нашия регион, ако има такива. После и други мои приятели започнаха така да честват рождените си дни. Тази година и момичетата от фондацията и те така ги празнуват. Просто увличаме всички! Трябва да има повече българчета, повече щастливи майки и бащи. Правя това, защото знам - първо психическото състояние на двойката е много трудно, а прибавяйки и финансовите проблеми, става много тежко. Тук е моментът да благодаря на правителствата на ГЕРБ, на колегите от нашата парламентарна група за въведеното безлимитно финансиране на Националния фонд за асистирана репродукция. Ние от ГЕРБ увеличихме броя на опитите ин витро – от 3 на 4, които може да направи една жена с финансиране от държавата. И пак някои от двойките не отговарят на условията, имат проблем, който не може да бъде решен. - За какви случаи точно става дума? Например има двойки, при които изследванията не показват никакъв медицински проблем, но въпреки това не се получава. Те нямат право да кандидатстват. По-скоро имат право, но трябва да направят дълга поредица от сложни изследвания, няколко опита инсеминация. И тогава вече, ако отново не се получи, кандидатстват пред фонда за финансиране на ин витро процедура. Понякога са необходими средства, за да стигнеш до фонда - необходимо е да се направят скъпоструващи медицински изследвания. Неслучайно са толкова важни и общинските фондове. Когато бях общинския съветник в Троян, по моя инициатива и с подкрепата на моите колеги, създадохме фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лева. С тях можеш да направиш първоначалните изследвания, които са ти необходими, за да кандидатстваш пред националния фонд. Много кметове останаха с погрешното убеждение, че когато ГЕРБ въведе безлимитното финансиране, отпада нуждата от общинските фондове. Не е вярно! Напротив, подкрепа е необходима! Според статистиката броят на двойките с репродуктивен проблем надхвърля 145 000 и се увеличават. За тези двойки само знаем, а тези, за които не знаем. Някои не искат да признаят първо в семейството, че има проблем. После идва проблемът на малките населени места, какво ще кажат хората, ами свекървата, която може да каже „булката е ялова“... Обществото трябва да се отърси от тези предразсъдъци, за да може да върви напред. Това е много голямо изпитание не само за двойката, но и за нейните близки, роднини, истинско страдание! При нас продължи повече от 7 години. Любовта ни мина през това изпитание, за да ни възнагради с тази неземна радост – да имаме дъщеря и син, след Кристияна дойде и Никола, много голям българин, близо 4 килограма се роди, толкова голям, че си мислех, че ще имам близнаци. Предчувствах с наслада какъв купон ще се заформи с 3 хлапета вкъщи. Но и с две е много весело… - Иване, тук е моментът да те попитам, къде срещна тази страхотна жена Даниела, която толкова много те обича, че след всичко преживяно е останала и продължила с теб? Да, обичаме се! И съм й благодарен за търпението, за преживяната болка, за силата, от която даваше и на мен, за куража, за двете прекрасни деца, с които ме дари. Срещнах преди години едно много красиво момиче, днес тя е по-красива отвсякога – тя е Майката на децата ни, на дълго жадуваните ни деца! - Какви са мечтите ти за тях? Да са здрави! Всичко важно ще им дадем ние – ще ги научим на труд и ще им дадем образование, това считаме за най-важното! И любов, ще научим децата ни да обичат, родихме ги с любов, ще ги отгледаме в любов и ще ги научим на любов! Искаме да бъдат добри хора, да умеят да съпреживеят болката на другите и да помагат, на това ще ги възпитаваме! На Бог благодарим и от Бог молим само за здраве! - А какви са мечтите ти за България? Да е мир, че в трудни времена живеем! - Къде се връщаш винаги с удоволствие? В уюта на нашия дом, при семейството ми! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тигърът на седемте морета пристига на 21 години Модна Фиеста Албена 21-тата Модна Фиеста Албена, започва от 9-ти до 13 юни, в Албена! Най-красивият мъж на България Диан Христов, избран след допитване във фейсбук, за най-красив мъж на хилядолетието, който досега е бил Джеймс Бонд, Джак Спароу, Винету, Нептун и какво ли още не, по време на фиестата, тази година ще влезе в ролята на капитан Сюркуф, или познат у нас като Тигърът на седемте морета. Ще има морски битки, звън на шпаги, украсени с битки за любимата. Капитанът е една от най- уважаваните личности в световната марска история, национален герой на французите, и останал в историята като владетелят на океани и морета. Диан Христов ще си партнира на сцената, заедно с латино бойс бандата, „Максимус”, които пристигат за фиестата, заедно с топмодела Гергиос Сърбинов, познат като Мистър София 2019, Мистър Фитнес 2018. Момчетата от „Максимус” стигнаха до финала на „България търси талант” и ще пренесат същото гладиаторско шоу и в Албена. Хореографи на шоуто са небезизвестният Иван, познат като Айвън и Начо Паскал, когото сравняват с Енрике Иглесиас. Начо, който е бил на една сцена с Иглесиас, ще представи освен големия си хит „Дай ми” и новите си латино парчета. Момчешката група ще дефилира с традиционните пиратски костюми и естествено ще има дефиле с облеклата на най-добрата дизайнерка на мъжки вратовръзки, Ангелина Данова за Анджи фешън. Останалите модели и манекени, са естествено от най-добрата агенция на България „Ивет фешън”. Обичам да работя с тези, с които нещата се получават, казва продуцентката на фиестата Мариана Аршева. С Ивета Григорова сме тандем повече от 20 години и продължаваме напред, какво по хубаво от това, допълва тя. В продължение на няколко дни и вечери, на откритите сцени на Албена, ще се покажат елегантни, плажни облекла и аксесоари, заедно с изпълненията и шоуто на известни български изпълнители. Дефилетата, по време на фиестата, ще бъдат само на открити сцени, на плажа ще започнат на басейн „Калиакра Маре“ с колекциите бански облекла на „Сенсейшън“, „Марини фешън“, „Маркос“, „Лайфстори“, „Каролин“, „Марлин“ и др. Вечерите, също ще бъдат на открито, на уникалните външни сцени на комплекса пред хотелите „Калиакра”, „Фламинго Гранд” и „Маритим Парадайс Блу”. Началото ще бъде поставено от невероятната дизайнерка Стефка Гущерова, която винаги има с какво да изненада публиката. Не са забравени и най-уникално вкусните сладоледи на Нестле айс крийм . С тях ще има състезание „Познай вкуса на сладоледа“, като акцент е естествено Boss - а на всяка ситуация. Досега победители са били певецът Васил Петров, Искрен Пецов, Мистър Менхънт Али Алиев, Джина Стоева и др. Тази година Bossът на всяка ситуация е Boss Full Pecan Pralines, с вкус на карамел и карамелов сироп, покрит с млечен шоколад и карамелизирани ядки пекан,естествено във фризерите на Нестле. Традиционно фиестата ще бъде закрита със сватбена колекция. На модната фиеста са гостували до момента световноизвестните дизайнери Денис Смирнов, Салваторе Куоколу, два пъти губернатора на щата Невада, откривателят на Шарън Стоун, криейтив директорите на Жан Люк Амслер и др. За 20 години, продуцентката Мариана Аршева изчисли, че събитието е било посетено от хиляди дизайнери и гости, а от телевизионния екран почти няма човек в България, който да не е гледал някои от дефилетата от най-красивия комплекс на България – Албена! По време на фиестата ще има състезание за инфлуенсъри, фотографии и рисунки, като темата е една – МОРЕ, МОДА, МОДНА ФИЕСТА!

Fashion Magazine Тържествено закриване на 25 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес и Светослав Стойчев "Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости" ПОСЛЕДНИЯТ ден на модната фиеста стартира по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят последната вечер. От малки до големи участници, всички започнаха да играят северняшкото и дунавско хоро, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Алфредо Торес, който не само танцуваше със своя балет, но и пееше песните на Енрике Иглесиас, както и „О бела, чао, бела чао“, „Деспасито“, и др. Неговото чувство за ритъм не издържа и той също се включи в нашите народни танци. Най-големите негови последователи бяха децата, които прекъснаха шоуто и направиха дълга редица за снимки с него. Не по-малко атрактивни бяха и останалите участници на фиестата. Светослав Стойчев, който има много богат репертоар, от латино, до народни и български естрадни песни, сподели, че това е най-емоционалния фестивал, на който е присъствал. Фестивал, на който, хората се изявяват и в същото време забавляват. Преобладаваща беше патриотичната тема за България, с която той отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от нашата. Не пропуснахме и състезанието на сладоледите Нюи, „Познай вкуса на сладоледа“, където то беше спечелено от Диан Христов, избран след допитване за най-красив мъж на десетилетието. Диан, със затворени очи позна няколко сладоледа Нюи, които бяха топ оф да топ, Нюи с карамел, бял шоколад и пекан, и втория Нюи с карамел и австралийска макадамия. След Светльо, на сцената излезе българския латино идол Начо Паскал, който е познат и на международни конкурси, като този, „Пееш или лъжеш“. Там, песента, с която участва, натрупа милиони гледания, което е показателно за неговия талант. Заедно с Начо на сцената излязоха десетки други таланти, които с песента „Моя страна, моя България“, тържествено закриха 25 години Модна фиеста Албена! Продуцентката на фестивала, Мариана Аршева, обяви от сцената на хотел „Маритим Парадайс блу“, всички да се готвят, за догодина, по същото време, пак в Албена, където ще започне 26 -тата Модна фиеста АЛБЕНА!