Списание "МЕРИ" Станислава Стоянова "За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги. " - Станислава Стоянова Д-р Станислава Стоянова е народен представител е 44-ото Народно събрание на Р. България от ПГ на ГЕРБ, член на Парламентарните комисии по образование и наука, и по земеделие и храни. По професия е университетски преподавател – чете лекционни курсове в катедра „Мениджмънт” към Стопанска академия „Димитър А. Ценов” - Свищов. Има образователна и научна степен „доктор” по икономика в научна специалност „Социално управление”. Завършила е магистратура по МП „Мениджмънт на бизнесорганизациите”, специалност “Стопанско управление” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” - Свищов. Магистър е и по “Право” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Има редица научни публикации в областта на икономиката, администрацията и управлението. Член на Съюза на учените в България. Член на Националния изпълнителен съвет на Младежи ГЕРБ. Чувства ли се добре една млада и красива жена в политиката? Политиката е много важна дейност не само в България. Тя дава възможност не просто за реализация на личните възможности, а отваря перспективи за споделяне на опит и размяна на идеи, които истински могат да променят живота на хората. В този смисъл аз гледам на днешното си основно занимание като на изключителен шанс да надграждам досегашните си образователни и лични постижения. Но в същото време политиката дава възможност за оценки, които не можеш да видиш от друг житейски ъгъл. И именно затова е вълнуваща и интересна. Политиката ли Ви избра или Вие нея? Моето участие в политиката е неизменно свързано с ПП ГЕРБ. Аз се включих в младежката организация на партията с желание, доколкото силно ме вълнуват проблемите на младите хора в България. За мен младежките политики и създаването на образователни, културни и социални възможности на младите е съществена необходимост на нашето общество. Затова и активното ми участие в политиката е нещо естествено и някак присъщо на моята лична визия за живота. Аз не исках младите хора у нас да остават разочаровани от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в икономическа, и това ме мотивира допълнително да участвам активно в обществения живот на страната. С кого първо споделихте? Разбира се, споделих своето желание да се занимавам с младежки инициативи с близките си хора, със семейството. Получих от тях безрезервна подкрепа, която чувствам и до днес. Трябва да кажа, че не бих имала енергията да работя като млад политик, ако не усещам тази подкрепа ежедневно и в дългосрочен план. Това е важно, защото създава чувството за по-големи очаквания на общността, от която идвам и аз съм само изразител на очакванията на група хора, която ме подкрепя. Сигурно няма да се занимавам цял живот с политика, но винаги ще усещам тази подкрепа. Като представител на християндемократическа партия, аз вярвам в семейството и считам, че това е най-важната защитна мрежа в обществото ни. Тя съпътства живота на индивида през целия му живот и най-хубавите и моите моменти са свързани именно с нея. Затова и смятам, че семейството е същинската зона на комфорт, която трябва да пазим и съхраняваме. Има ли политик, може у нас или по света, който Ви заразява с енергията и харизмата си? Всеки политик, оставил следа в историята на своя народ, донесъл промяна и подобряване на неговите перспективи, е достоен за уважение. В този смисъл, дори и хората, които са помогнали за развитието само на своето населено място трябва да бъдат помнени и да се отнасяме към тях с респект. Аз нямам конкретен пример на политик, защото съм склонна да търся идеализиран образ, какъвто все още не съм открила. Това позволява да се култивира усещането, че добрият политик е политикът, успяващ най-тясно да обвърже съдбата си с общото благо на нацията. Като член на Комисията по образование в народното събрание, за какво образование мечтаете? Моят ангажимент с младежките политики е дългосрочен. Но те не са самоцел и винаги съм ги разглеждала като пряко следствие от политиките в областта на образованието. Доколкото младежката политика не може да съществува в чист вид, без да са засегнати интересите на други членове и групи в обществото, аз се старая да участвам активно в реформите в образованието – средното и висшето – защото те са насочени и провокират промяна на подготовката на българските млади хора да се превърнат по-ефективни членове на европейското, социално и икономическо пространство. При успех на образователните реформистки политики, ние ще сме в състояние да преодолеем и другите големите проблеми на младежта у нас. Това всъщност е и голямата цел на ПП ГЕРБ като стратегически участник в управлението на страната. Госпожо Стоянова, кое е нещото, инициирано от Вас, с което се гордеете най-много от Вашата работа като народен представител? Усилията ни да изработим процедури и законодателство, които да върнат младите българи в училище е онова, което не просто се превърна във важна цел на моето участие в политиката, а и във важна мотивация лично за мен да помагам доколкото е възможно за развитието на нашето общество. Гледам на тези мои усилия като на възможност да участвам в необратима промяна за страната, която завинаги ще я върне в орбитата на европейската цивилизация. Сутрин, когато станете, втурвате ли се веднага към информационния поток – радио, компютър, телевизия, фейсбук? На коя медия най-много вярвате? Kато съвременен човек се доверявам на интернет и на социалните мрежи, за да получавам информация за случващото се. Медиите се промениха драматично в последните години и заниманието с тях не е просто забавление, а и изпитание – да се преодоляват и преоценяват фалшивите новини е белег за подготовката на всеки индивид да живее като социално същество. За мен истинските медии са онези, които разказват и споделят информация, позволяваща на хората да живеят по-добре, които осъзнават отговорностите на човешкото развитие и които защитават важните морални ценности. Когато имате свободно време, на кого го посвещавате? Опитвам се да спечеля време и да чета. Бих искала да прочета всичките книги на света – красива мечта, която никога няма да постигна. Но неистово правя опити в тази посока. Обикновено чета по няколко книги едновременно и никога не оставям недовършена започната книга. Бих искала в бъдеще да имам повече време за книгите и академичните си занимания. Вие сте морско чедо, родена сте до Албена, кое е любимото Ви място, където винаги се завръщате с удоволствие? Аз съм родена в Добрич, но всъщност по-голямата част от съзнателния си живот съм прекарала във Велико Търново. За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги. Как се виждате след 10-15 години? Какво ще пожелаете на Вас и на България? Със сигурност ще остана да живея в нашата страна. Това от гледна точка на личната ми кариера е най-важният избор, който някога съм направила и няма да променя. Бих искала да се занимавам с любимата си икономическа наука и да участвам в споделянето с млади хора на световните постижения в тази област. Затова и академичната кариера винаги ще ме изкушава и ще ми дава усещането за принадлежност към едно общество, което предстои тепърва да се развива все повече. Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Десислава Атанасова "Чувствам се щастлива, когато пътувам, въпреки, че щастието за мен не е в мястото което посещавам.То е в преживяването, в емоцията и срещата с нови хора. Може да е в неизвестно селце в България, но ако е с приятни хора, географията няма значение. " - Десислава Атанасова Опитвам се да виждам доброто ежедневно и търся щастието всеки ден. Десислава Атанасова е български юрист и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция. Родена e на 8 октомври. Срещам се с една красива жена, която познавах до момента само от телевизионния екран. Какво беше учудването ми, когато това „нежно острие“, както пишат за нея, е супер премерена дама, здраво стъпила на земята, неподвластна на клюките по неин адрес и ...на времето. Една жена, казват, не се пита за годините, но самата Деси, както всички я наричат, сама повдигна завесата, като каза, че само 40-тия си рожден ден не е празнувала, от суеверие. А по принцип не е суеверна, което е много хубаво! За Деси, за нейните мечти, за сина й и любимите неща, само в този брой на списание МЕРИ! Госпожо Атанасова, какво искате да кажете на всички наши читатели, които не Ви познават лично? Коя е Десислава Атанасова? Аз съм човек като всички останали, имам хубави и лоши моменти в ежедневието си, тревоги и радости. Имам своите страхове, имам свои мечти и своите върхове - някои съм покорила, други тепърва предстои да превзема. Една, обикновена жена, с професия, семейство и вече 10 години в политиката. В професионален план, съм доволна, че заспивам с чиста съвест, и съм спокойна, че съм си свършила работата. Открит и отговорен човек съм, а доверието на хората ме задължава да работя повече. В личен план най-големият ми страх е дали съм изпълнила мисията си на родител. Всъщност най-трудно е да бъдеш родител. Ако в политиката може да се научиш да бъдеш добър оратор и управленец, защото около себе си имаш добри и лоши примери, то на това да бъдеш родител никой не те учи, там импровизираш. Моят най-голям успех би бил, ако успея да отгледам един добър, отговорен и позитивен човек. От какво семейство си? В интервюта казвате, че вашата майка играе много важна роля в живота ви. Защо? Майка ми е начален учител, а баща ми фелдшер. Израстнала съм в Силистра с мириса на тебешир, червен химикал по контролните и високи изисквания. Майка ми винаги ми е държала летвата високо. Трябваше да бъда отлична ученичка, за да не я излагам. Така вероятно е възпитавала амбицията и стремежа ми към знания и успех. Много ми е помагала и продължава да го прави. И до сега се грижи за сина ми, въпреки че той е вече 17 годишен и предпочита да е сам, или с приятели. В едно телевизионно интервю, Вие публично изнесохте факта, че сте разведена. Спряхте клюките по Ваш адрес, които се бяха появили във връзка с бившия Ви съпруг. А какви мъже харесвате? Разведена съм от няколко години, но имам добри отношения с бившия си съпруг. Свързва ни детето ни. Хората, които могат да ме впечатлят трябва да са искрени, да имат чувство за хумор, да са открити. Бих обърнала внимание на мъж, който може да ме провокира да мисля цветно, да ме разсмива и да не е комплексар. А какъв е приятелският ви кръг? Имам много дълготрайни приятелства, предпочитам да контактувам с хора извън политиката, хора, които нямат нищо общо с ежедневните ни препирни и дебати, хора, на които времето и обстоятелствата са проверили, и на които мога да разчитам. В политиката интересите изместват приятелството, въпреки че за 10 години има много хора, с които политиката ме е срещнала и които бих нарекла приятели. Има ли жени политици, от които се възхищавате, може и да не са от България? Маргарет Тачър е пример за впечатляваща жена - политик! Силна, умна, искрена, желязна! Уникална като поведение, изказ и стил! Какъв е Вашият стил на обличане? Опитвам се да спазвам елементарни неща в протокола и етикета. Всяка публична длъжност, а най-вече политикът, е задължен да го прави. Никой не подбира тоалетите ми, нямам личен дизайнер. Аз залагам на български марки, на естетиката и удобството. Парите, които харча за дрехи, са в рамките на приличното. Старая се да изглеждам добре и адекватно на средата, в която работя. Любими цветове? Твърде често изборът на цвят на дрехата, зависи от повода и обстановката. В ежедневието си предпочитам пастелните тонове и елегантната визия на костюма. В свободното си време, често обличам и дрехи в ярки цветове, но като всяка жена сутрин винаги се чудя какво да облека. Суеверна ли сте? По принцип не. Не променям посоката, ако черна котка ми мине пътя или ако е 13 дата. Единственото суеверие, на което се подчиних е, че не празнувах 40-тия си рожден ден през октомври. Любим сезон? Всички сезони обичам, всеки е прекрасен. Природата е магична и преобразява дори и най-запустялото поле в цветна градина, в плодородна нива или в искряща белота. Нашата прекрасна държава е благословенна с четири сезона и през всичките се чувствам добре. Обичам лятото и морето, но и зимата, и ските. Понякога ходя на ски с приятели или на разходка на Витоша. Спортувате ли? По - скоро рядко. Не съм фитнес- маниак. Често карам колело в парка. Обичам ските. Скоростта, белотата и опасността при спускане ме лишават от ежедневните ми мисли и тревоги, и така презареждам. Като дете мечтаех да стана гимнастичка, но бях пухкавка и нямах данните за такава. Тренирах малко лека атлетика, 10 години съм играла народни танци в „Добруджанче“ Силистра. Сега танцувам само при радостни събития. Какъв искате да стане сина ви? Не му чертая пътя, убедена съм че човек се ражда с призванието си, той все още не е избрал своя път. 11 клас е, но не се е насочил към никаква професия, обича рисуването, моделирането и компютърните игри. Отдават му се езиците. Какъвто и да е решил да е пътят му, ще го подкрепя. Какви са вашите лични мечти? Не съм сигурна дали мечтая вече, по скоро си желая да имам ежедневен повод за усмивка, здраве, удовлетвореност, вълшебни моменти, и хубави спомени. Стига ми да съм с близките си хора, да съм с чиста съвест и да живея в хармония със себе си. Искам всеки ден да имам по една добрина зад гърбът си. От края на миналата година подех кампания в социалните мрежи, в опит да споделям доброто, което ми е направило впечатление през деня, седмицата, месеца. Има толкова добри и успели хора, и толкова позитивни новини, които рядко виждаме, вторачили се в лошото и скандалното. Реших, че доброто трябва да се споделя и добрият пример ни трябва, от лошото имаме много. А Вие как влязохте в политиката? Преди повече от 10 години. От учредителите на ГЕРБ съм. Бях на 26 години, когато се създаде сдружението, а по-късно и партията. Русенци ме избраха за техен представител в Общинския съвет, на 29 станах народен представител, на 33 години министър. Рано се случват нещата при мен. Тогава, преди близо 13 години, виждах, че нещата в държавата буксуват, беше правителство на тройната коалиция, време на народно недоволство. Провокира ме онази реплика „трябва да развалим седянката“, скрит микрофон на ваши колеги от БТВ го записа. Бях изключително възмутена, учителите протестираха месеци наред за достойно заплащане, а не получаваха дори елементарно разбиране и уважение към труда им. Бяхте министър на здравеопазването. Какво още трябва да се промени там? Доста дълъг разговор предполага темата здравеопазване. Много труден за управление ресор, с огромен финансов и кадрови ресурс, и съответно множество интереси – на лекари, пациенти, фармацевти. Парадоксът в този сектор, е че в България има лекари със златни ръце, добро законодателство и рекорден бюджет за здраве – 4милиарда и 500милиона лева, а паралелно с това, ежедневно се установяват злоуботреби / ТЕЛК/, пациентите се сблъскват с ужасяваща бюрокрация и процентът на доволните не се променя. Думата реформа е клише, но за промяна отдавна е настъпил момента и се надявам екипа на министър Ананиев да я осъществи. Моменти, които ще помните цял живот? За годината, в която бях Министър имаше събития, които ще помня винаги – атентата в Сарафово с часовете на неизвестност, загубените животи, но и бързата реакция за сформиране на медицински екипи, осигуряването на кръв и всичко необходимо за работата на медиците. Летяхме до Бургас с военен сомолет и екипите на ВМА, и кацнахме само 2 часа след атентата – гледката беше неописуема. Ежедневно хора, със сериозен здравословен проблем са търсили помощ от мен. Понякога е нужно да реагираш, за да предотвратиш адмистративно забавяне, което може да е пагубно за човешкия живот, друг път да разрешиш бюракратичен спор и да гарантираш с подписа си. Подобен беше случая на Станислава от Варна, която бременна в 7 месец получи мозачна аневризма. Беше необходима сериозна сума за стенд и сложна оперативна намеса на екип от София. Семейството й нямаше възможност да плати сумата, а се касаеше за спасяване на два живота – нейния и на бебето й, много малко беше времето за реакция. Взех решение за няколко часа, операцията да е сметка на МЗ, което я спаси. Операцията беше успешна, след по-малко от 2 месеца се роди прекрасно и здраво момиченце Мирослава, на която след година ме поканиха да съм кръстница. А миналата седмица, когато в Народното събрание имаше изложба, посветена на донорството, двама напълно непознати мъже ми благодариха, за подписана от мен преписка, която е спасила живота им. Как да не бъде щастлив човек в такива моменти! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тържествено закриване на 24 години Модна фиеста Албена с Дарлин Родригес, която всички наричат Мис Куба Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости, а Екстра Нина, която излезе с нов фолклорен албум, сияеше на сцената на хотел Мари тим Последният ден на модната фиеста стартира по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят на сцената. От малки до големи момичета и момчета, започнаха с много танци, най-вече български народни танци. Северняшкото и дунавското хора, събраха най-много последователи, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Дарлин Родригес, която освен, че изпълни песните на Енрике Иглесиас, Хулио Иглесиас и др. латиноамерикански изпълнители, заяви пред всички, че е влюбена и в песните на Лили Иванова и Васил Найденов. Майката на Дарлин, Дороти, идва тук, преди 22 години, заедно с Алфредо Торес и Раул Торес, от прочутия кубински балет „Тропикана“. И тя, заедно с тях, се влюбва завинаги в нашата родина и остава... По-късно, пристигат дъщеря й Дарлин и майка й. Не по-малко бяха и останалите атрактивни участници на фиестата. Екстра Нина, която се завърна окончателно в България, след продължителен гастрол в Турция, разплака публиката с песента „Моя страна, моя България!“ С всичко се е справила, само не е могла да надвие носталгията. България е една от постоянните теми в нейните песни. С патриотичната тема за България, тя отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от България. След Екстра Нина на сцената излезе дизайнерката Милена Вельова, която е била тук на първата фиеста преди 24 години, миналата година и сега идва отново. Тя представи няколко теми, като овациите обра с етно вълната. Докато миналата година Милена показа роклята, с която Мариана Попова се е явила на Евровизия, облеклото на Нина Николина от грандиозния концерт на „Хъшове“, както и роклята, която е била представена на топ изложение в Япония, по време на дните на българската култура, сега отново заложи на плетените мотиви, с които стана известна преди четвърт век в България! На всички участници от играта „Познай вкуса на сладоледа“, бяха раздадени сладоледи Нюи. Вдъхновен от приключението, глобалният сладоледен бранд NUII анонсира Джейсън Момоа като посланик на марката посредством новата кампания за 2024 г. Актьорът, познат с ролите си в Аквамен, Игра на Тронове и Дюн, е същинското въплъщение на ценностите на NUII. Брандът, който корени своето име в думата “Nui”, което на езика на Новозеландските Маори, както и на Хавайски, означава голям, велик, изобилен, избра да работи с Момоа поради споделената любов към фотографията, пътуването и приключенията. NUII е за онези, мечтаещи за това да изследват екзотични места и тези, които копнеят да се вплетат с нова и непозната култура. Кампанията ще проследи как Джейсън Момоа ще вдъхнови посланието на NUII – “Choose your Next Adventure”. Докато ходи по спиращ дъха плаж, актьорът, познат с харизматичната си натура пита аудиторията „Жадни ли сте за приключение?“, отхапвайки от сладолед Австралийска макадамия & солен карамел, който е и най-продаваният NUII сладолед. В ролята на Момоа, на модната фиеста, влезе Диан Христов, която също така приключенски, отхапва сладолед с цял рояк девойки на сцената. Фиестата завърши с дунавско хоро в късните часове, а продуцентката на събитието Мариана Аршева, обеща на всички, да се съберем отново, тук в Албена, догодина по същото време, за да отпразнуваме четвърт век Модна фиеста Албена!

Pop Star Fansite Модното Ревю на Wild Tear Колекция бански Wild tear - почувствай лятото! Въпрос на време e представянето на колекция лято 2019година – време за опит, за израстване, за достигане на нужната доза самочувствие и съвършенство, за да се допълни богатата продуктова гама на Wild Tear и с категорията бански костюми. От повече от 2 години, марката Wild tear радва око и сетива. 2 години на неуморен труд, на трансформация на идеи и разработки, на надрастване и подготовка за този момент! Представяме Ви първата колекция Бански костюми, която надгражда всичко най-добро от колекциите бельо досега! Няколко думи описват колекцията – свежест, емоция, вълнение, летен флирт! Колекцията безапелационно зарежда с желание за лято! Това е колекция на дизайнерските детайли – ръчно рисувани елементи, флорални апликации, тематични камъни, камъни Сваровски, декоративни кукички в цвят и подчертаващи фокуса на модела шевове. Всички тези авторски решения правят всеки модел Бутиков! За да може по-лесно да изразите себе си! Материите - стегнати и бързо съхнещи, нежни на допир, но и такива, на които може да се доверите! Моделите - на части, цели, танкини, парео. Въпрос на личен избор е съчетанието на горна и долна част. И както винаги досега – изпробвани и гарантирано удобни! Цветовете на колекцията – от така иновативните за сезона розов и черен пясък, през нежна роза, огнена лила и океански тюркоаз до класическото бяло – цветът на съвършенството и разбира се – черно и черно в комбинация с бели точки. Предложенията за цял бански се отличават с изрязани участъци – ефект, който зрително дава усещане за височина и води до т.н. Slim-визия. Друго решение за цял бански умело комбинира геометрията на формите и секси-звученето на модела. Не са пропуснали и по-свенливите дами с модел цял бански, съчетал по вълнуващ начин класическо черно дюс и на точки. Предложенията за бански от 2 части – започват от класическите модели до моделите с елегантни ленти на гърба. За дамите с по-дръзки погледи са разработени модели с горна част с мека чашка и регулируеми връзки. И разбира се, една сериозна колекция бански не може да пропусне и модел с островитянско усещане – от класическия тигров десен до загадъчното ефектно присъствие на Малдивско цвете! Накратко казано – тук всяка от нас гарантирано ще намери себе си! Wild Tear изпълнява и индивидуални поръчки, защото е деликатната част от Вашето ежедневие, самочувствие и комфорт! Дизайнер на колекцията – Маргарита Йованович

Pop Star Fansite Проф. Любомир Халачев 11 МАРТ Проф. Пламен Гацов "Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока." - Проф. Любомир Халачев 10 неща които никога няма да правя разказ Любомир Халачев Не знам защо покрай тази проклета карантина заради още по-проклетия вирус аз започнах да намирам някаква вина и в себе си въпреки, че със сигурност не съм отговорен за пандемията. Но сигурно и много други като мен нямат вина. И въпреки това… Замислих се какво ще стане когато отмине този ужас и ние въздъхнем свободно и спокойно излезем на улицата- какво ще бъде тогава, нима ще бъде същото! Нима ние ще бъдем същите! Не, разбира се, поне в близките десет години ще усещаме вина за тези, които си отидоха от безжалостната болест. Горе-долу толкова време, колкото беше нужно на гражданите на Европа след Втората световна война да забравят най-големите ужасии от войната. Спомням си че през 1956г вече в София не бяха останали разрушения от войната и дори тези ,преживели бомбардировките, говореха за тях като за история. Може би нещо такова ще стане и с последиците от вируса. Но, казах си аз, сигурно нещо трябва да се промени, сигурно нещо трябва да променим всички ние, ако не искаме след една-две години отново да ни нападне подобно чудовище. И ето какво реших за себе си. Никога повече няма да ходя в Ухан- дори да ми предлагат безплатно най-интересните и екзотични посещения в града и близката околност. Никога повече няма да си взимам билет за мач на стадиона в Бергамо- дори да ми го дават без пари! Впрочем, сам по себе си Бергамо е прекрасен, уютен и невероятно привлекателен град. Никога повече няма да оставам в къщи без поне четири маски, пет литра спирт и две туби дезинфектанти. Никога повече няма да ходя на разходка в парка с друг, освен с жена ми. Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока. Никога повече няма да се сърдя на правителството, когато ни карат да си мием по двайсет пъти на ден ръцете, като ги втриваме внимателно една в друга и след това ги минаваме с дезинфекционен гел. Никога повече няма да се сърдя на съседите, че когато се разминаваме се обръщат на другата страна. Никога повече няма да се сърдя на приятелите, че като се видим след дълго отсъствие не бързат да се прегърнем и да се целунем три пъти, както подобава на братя-славяни и православни християни. Никога повече няма да стискам пари, когато жена ми иска да платим за по-голям пакет телевизионни програми. Никога повече /тук съм абсолютно твърд!/ няма да ям прилепи и всякакви други живи протеини, освен тези благословени от БПЦ. Ако ще това да е последното блюдо ,което ми е останало в живота! И като си записах по този ред действията, които никога няма да предприемам в живота си, усетих някакво успокоение. Защото за съжаление аз нямах никакъв план за спасение от пандемията. Както впрочем нямаха такъв план и Великите сили, и другите не толкова велики сили. Слава богу, вече поне имам план какво да правя когато ужасната болест си отиде. Което не може да се каже за всички обществени организации. Поне у нас, в Китай не знам как е, те имат стара цивилизация и сигурно все някой от императорите им е помислил и за това.

Pop Star Fansite Искрен Пецов Искрен Пецов: Баща ми беше министър, а аз станах музикант! С Искрен Пецов се познавам толкова отдавна, че вече не си спомням откога. Ех, естествено, че знам! Стана на първата Модна фиеста Албена, когато той почиваше със семейството си в Приморско, а аз отидох там да правя ревю с участници и гости от фиестата. Тогава ние пътувахме с автобус от Албена до Приморско, на връщане го качихме с нас и той дойде да води първата Модна фиеста в Албена. Наш несменяем водещ е вече 16 години. Като такъв му давам думата сам да се представи. Роден съм в Русе, от 1973 живея в София, зодия Дева, роден съм на една и съща дата с Тодор Живков. Завършил съм икономика - финанси и кредит в УНСС. Баща ми е професор по психология, доктор на науките. С Диди се запознахме на морето в една станция на Слънчев бряг. Тя ми сервираше вечерята, когато се заговорихмеJ После имаше дълъг период на изучаване и накрая заживяхме заедно. Сгодихме се и ни се родиха две прекрасни деца: Клаудия и Георги Как започна всичко при теб с музиката? Започнах професионално през 1987 г. след един конкурс в БНР. Първата ми песен се казва „Акварел” по музика на Бенцион Елиезер. После се заредиха конкурси, и участия, нови песни и награди. Когато беше ученик, какъв искаше да станеш? Исках да стана актьор. През годините играех в театъра на Двореца на пионерите около 6-7 години. Това беше страхотна школа за мен за сцената.Всичко завърши с влизането ми в казармата... След като излязох, се отказах и не кандидатствах повече в НАТФИЗ. Баща ти е бил министър. За него не беше ли несериозна професия тази на музиканта? Аз вече пеех, докато учех финанси, и това предопределяше бъдещето ми. Несериозно беше за баща ми, но все пак това беше мечтата ми - сцената. Независимо че не преследвах актьорската професия, сцената ме влечеше. Той как реагира, когато ти заряза икономиката и се отдаде на музиката? Прие го нормално, макар и да съм сигурен, че не му е станало хубаво. Все пак той е от друго поколение и трудно може да свикне, че синът му се занимава с нещо несериозно, както се казва. Оказа се, че с това си храня семейството вече 30 години. Знаем, че харесваш много жените! Те ли са твоята слабост и вдъхновение за песните? Много неща ме вдъхновяват в живота и в работата ми. Например красивата природа, може да ме вдъхнови не по-малко от красивата жена. Радвам се, че Диди ме разбира и сме в отлични отношения. Все пак всеки човек има право на личен живот и предпочитания, като, разбира се, не забравя да слага на първо място семейството. Какви жени харесваш? Откровени, отворени, знаещи какво искат. На външен вид като че ли повече ме привличат тъмнокосите, латински тип, но имам и изключения. Диди също е тъмнокоса по рождениеJ С колко жени си бил до момента? Няма никакво значение, мисля, че по-важното е колко съм запомнил, нали? Много са, определено, но какво лошо има да имам опит в това отношение и накрая на срещна една…Диди! Диди знае ли някоя от твоите връзки? Аз нямам връзки, както казах, най-важното е семейството. Ако имам връзка, тя ще се отразява на Диди и децата ми, именно затова нямам. Ако си й изневерил, споделяш ли с нея? Не съм изневерявал никога и не бих искал да се случва. Думата изневяра има за мен различно значение и няма да я използвам за тема на разговор. Когато човек изпита някакво страхотно усещане, той споделя с най-близките си това усещане. Така правя и аз, споделям радостите от живота с най-близкия си човек. Кой е последният ти музикален проект? «Бомба е» и дуетът ми с Нели Рангелова: «Две души». Как се виждаш след 10 години? На върха на кариерата ми. Може би точно тогава ще имам възможност да покажа всичко, което мога, на сцената. В България имам чувството, че творците трябва да изчакат малко години, докато излязат на върхаJ Ще пропееш ли фолк, или ще останеш на поп вълна? Мисля да остана на поп и денс вълната...поне в този живот. Това, което правя, ми харесва, не искам да правя нещо, което не ми харесва, само защото в момента там са парите. Пожелай нещо на читателите на списание „Мери”! Бъдете себе си и отстоявайте това през целия си живот. Бъдете добри и се обичайтеJ

Pop Star Fansite Кристина Димитрова Кристина Димитрова: Аз съм момиче на лятото Кристина е винаги толкова слънчева и секси, отвсякъде от нея бликат емоции. Родена е лятото, зодия лъв, просто е момиче на лятото. Наричат я ”секси” от ученическите години. Просто защото е била секси и тогава. Не че сега не е! Сега е по - правилно да я наричат секси на квадрат, защото е на два пъти повече години, но не е мръднала от ученическите години като мерки. Завършва консерватория в класа на маестро Стефан Анастасов, профил „пеене”. Има и самостоятелна кариера и обща с друг всенароден любимец – Орлин Горанов. С Орлин ги запознава Митко Пенев, който ги среща с една обща песен за пролетен конкурс на Българското национално радио. Тя е студентка и тогава на мода са Ал Бано и Ромина Пауър. Така и те започват като тях с дуетите, без да са семейна двойка. След това идва „Детски спомен” и те излитат, завъртат се 4 дуетни плочи, над 70 общи песни. Криси, какво ново при теб? КРИСТИНА: Наскоро се завърнах от Португалия, където, заедно с моя приятел отпразнувахме рождения ми ден. Аз съм зодия лъв и много обичам лятото, пътешествията, морето. Бях ходила последно в Португалия преди 3 години, но не ни остана много време да посетим Лисабон и сега го направихме. Изкарахме много добре! Какво друго ти предстои? КРИСТИНА: Предстои да излезе телевизионният вариант на последния ми клип с Искрен Пецов, „Островът”. Това е втората наша обща песен, която мисля че се получи много добре. С нея стартирахме 19-десетата Модна фиеста Албена и всички много я харесаха. Заснехме я с младия режисьор Стефан Василев, който монтира и засне клипа, ще я презентираме през септември. Криси, амбициите и мечтите на човек се променят. Какви са твоите към днешна дата? Амбициите ми цял живот са много земни, свързани с това, което мога да постигна тук, в България. Когато започнах да свиря на цигулка, усещах, че не това е инструментът, с който трябва да се развивам. На моменти се виждах като една Сузи Куатро, с китара в ръка, но това не се получи. Независимо от този факт се радвам, че съм постигнала максимума за България. Най-големите ми мечти сега са свързани със синовете ми. Да се осъществят като личности и да бъдат щастливи. В последно време забелязваме, че щастието отстъпва на материалния живот, а аз искам повече от всичко на света - да бъдат щастливи! Когато се запознаваш с някого, какво първо забелязваш? Слабостите, виждам първо тях. Имам много набито око, страшно съм взискателна към мъжете. Към самата себе си също, аз съм човек естет, започвам от външната красота и стигам до вътрешната. Какво хареса в мъжете, които те плениха, за да сключиш брак с тях? Първият беше човек душа, както той се нарича. Красив, на 30 години, пишеше и ми посвещаваше невероятни стихове. Вторият - беше личност, красив, талант, един от най-добрите защитници в българския футбол, силен характер, но като се върна от Франция, доби балкански манталитет и това провали нашата връзка. А сегашния ти мъж също е много красив. Ще минеш ли с него под венчило? Минало е времето, досега да сме го направили. През годините се преоткривахме и толкова си паснахме, че може би този документ ще бъде излишен. Важното е, че сега съм с него, а другото не е толкова важно. Интервюто взе Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Архитект Валери Иванов Професор д-р архитект Валери Иванов: Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Професор доктор Валери Иванов е заместник ректор по научната и приложна дейност към УАСГ, Университет по архитектура, стоителство и геодезия. Ръководител на катедра „Градоустройство“, към Архитектурния факултет. Срещам се с професор Иванов в Университета. Изключително скромен и интересен събеседник, който ми направи впечатление освен с богатата си култура, любов към литературата и многото сентенции и интересни мисли, част от които споделя в интервюто. За успехите му на архитектурния фронт, достатъчно е да отворите страницата с участията му в конкурсите и сградите, които е проектирал, и ще разберете, защо е един от най-големите диригенти на нашето време! Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Джеймс Дийн Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности. Оскар Уайлд Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си. Кенет Кларк Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете. Хенри Милър Проф, Иванов, представете се на нашите читатели? Къде сте роден, учил, завършил, семейство? Роден съм в един великолепен, слънчев и пролетен български град – Кюстендил, в който по стечение на „историческите” обстоятелства съм изживял единствено първата си житейска седмица. Ученическите ми години преминаха в друг чудесен град – Горна Оряховица – в две значими и емблематични за моето личностно и образователно развитие училища – І основно училище „Иван Вазов” и Политехническа гимназия „Георги Измирлиев”. Какво помня от този период? – амбицията да бъдем добри, полезни, необходими, амбиция, наречена тимуровска команда – Антон, Мишо, Генчо и аз – бяхме окръжни първенци. И сега се гордея с факта, че бях с униформата и емблемата на гимназията, че имах съученици и приятели като Васил Николов, Нели Паличева, Ели Сярова, Светла Цонева – понастоящем уважавани и ценени люде и специалисти. И от далечната 1974 година, та до днес – в нашия университет (ВИСИ, ВИАС, УАСГ) последователно – студент, проектант, научен сътрудник, главен асистент, доцент, ха, странно-вече и професор. Баща ми ни напусна нелепо и внезапно преди много години. Майка ми, да е жива и здрава, все така енергична и витална, посвети живота си на сестра ми и на мен, и с основание е един от достойните и уважавани доайени на града. Сестра ми е авторитетен „даскал” (красива възрожденска дума) в І основно училище. Преподавателската дейност е семейна характеристика. След един не особено сполучлив брак е налице един особено сполучлив резултат – превъзходно творение – дъщеря ми Снежина – също архитект, педагог и проектант. Със съпругата ми Вени – интелигентен и опитен юрист, и готин другар, живеем спокойно, мъдро, динамично, с амбиции, с все още значим житейски хъс, с щастлива грижа за внуци, професионална удовлетвореност и обич към приятелите. Когато бяхте ученик какъв искахте да станете? Сбъднаха ли се мечтите Ви в този аспект? Детската ми мечта бе по момчешки романтична - летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко, и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност да се погледне отвисоко градът, а и надалеч – в неговото бъдеще. Или както казва Хенри Дейвид Торео: Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш. А защо архитектура? Креативна е! Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека. А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Каквото е чуството на всеки родител от това, че детето му е израснало като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика). И още нещо – обичам екипната работа. Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и нейната трудност. Феликс Хаас Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура. Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”. Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти. Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми. неизвестен съвременен автор Ако сега сте ученик в гимназията, накъде ще поемете? Без колебание – по същия професионален път съчетаващ перфектно два основни мои житейски постулата: - архитектура, за която говорихме вече; - педагогика, която е и любов, и отговорност, и себеотдаване и удовлетвореност. Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия. Прекрасно е да създаваш красива и хармонична материална среда – АРХИТЕКТУРА и ДУХ на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия. Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности. Оскар Уайлд Кой е проектът, с който най-много се гордеете? Многофункционална спортна зала „Арена Шумен” проектирана от талантливи млади хора от нашето ателие „Атек студио” (Калоян, Галя, Цвети, Симон, Тед, Снежи, Радо) под ръководството на арх. Калоян Колев. Получихме и престижната национална награда „Сграда на годината”. Освен с уникалната си архитектура тя е великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия. Едно маргинално и периферно градско пространство /бившата военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и дълновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание! Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града. Имаме ли силна архитектурна школа и Вие от кого сте се учили в занаята? Да! Националната ни архитектурна школа безспорно е силна и съзидателна. Погледнете възрождентските ни селища, архитектурните бисери – Копривщица, Трявна, Стария Пловдив, Боженци, Жеравна, старите ювелирни градски центрове, сериозните градоустройствени трансформации от 80-те години на миналия век. Погледнете брилянтните образци на модерна архитектура сътворени от архитектурни титани, наши учители – Лазаров, Цолов, Васильов, Татаров, Николов ... и техните съвременни, действащи и достойни следовници: Г. Савов, И. Панталеев, П. Братков, Б. Богданов, Г. Кътов, А. Панов, П. и К. Дикови, А. Захариев, Д. Паскалев. Със сигурност-пропускам. Колеги, моля за извинение! От кого съм се учил? – проф. арх. Иван Драгиев, проф. арх. Иван Никифоров, доц. арх. Йордан Търсанков – безспорни авторитети и съзидатели на българската архитектурна и градоустройствена школа. Мечтая, когато след години попитат моите студенти от кого са се учили, някой от тях да си спомни и за мен. Да сътвориш творци, както вече казах, е обич, всеотдайност, отговорност, а надявам се и признателност. Съвременното българско градоустройство има обаче сериозен проблем. Поради стихийно и необмислено проведените реституционни закони, липсата на стратегическо мислене в градското планиране, прилагания фрагменгарен /добил гражданственост с термина „на парче”/ подход към селищното проектиране и сериозния дефицит на ефективно държавно регулиране, страната ни пропусна историческия шанс да положи основите на модерно градоустройство. Фактите са налице: прекомерно и необосновано застрояване; липса на зелени площи, пълноценни комуникации и места за паркиране, терени за социална инфраструктура /детски градини, училища и пр./, зони за отдих. Страната ни не създаде благоприятни условия /комуникационна и техническа инфраструктура/ за модерно, масово достъпно, еднофамилно обитаване. В момента то все още е прерогатив на социален сегмент с висок финансов статус и то твърде често в условията на не добри комуникации и дефицит на градски инженерни мрежи. Не съм песимист! - В университета създадохме специалност „Урбанизъм” призвана да планира и проектира модерни селищни и извънселищни територии, да създава селищен комфорт и уют, да удовлетворява потребностите на обществото и отделните хора от съвременна градска среда. - Вече се появяват мащабни, социално-икономически обосновани градоустройствени разработки, които определено ще подобрят условията на нашите селища. - Управленските структури на селищата все повече започват да провеждат стратегически политики за формиране на многофункционална, хармонична, хуманна, естетична, здравословна, безопасна селищна среда. Какви са Вашите мечти? Мечти? Професионални: Един добре обмислен, професионално аргументиран, стратегически обоснован, комплексно проучен, цялостно разработен градоустройствен проект, проект доминиран от красота, функция, зеленина, виталност – изобщо един силно хуманен проект удовлетворяващ всички потребности на своите обитатели и особено важно – респектиран от урбанистичния контекст на средата. Или академично изказано - с уважение към нейния природо-географски и антропогенен социокултурен контекст. Времето на революциите като че ли отмина. Съобразяването със сътвореното от предшествениците, отчитането на традициите и модерното им транслиране към бъдещето, според мен са водещи принципи в съвременния урбанизъм и архитектура. Теорията го нарича „устойчиво развитие”. Ще припомня и великата мисъл на Кенет Кларк: Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си. - Житейски: Това, което не успеем да свършим в своя живот да го продължат нашите деца, после техните деца и така докато свят светува. Или както казва големият български поет В. Ханчев: О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори! Когато имате свободно време, на кого го посвещавате? А любимо място за отдих? Не очаквайте да Ви кажа, че почивам като работя. Шаблонно е, а и невярно за мен. Имам други рекреативни приоритети – купон, приятели (лекари, юристи, строителни специалисти), класическа музика, театър, планински туризъм. Както се казва: „Като сме без делници, да не сме без празници”. Елате във великолепния планински хотел „Свети Георги” на Витоша и ще разберете, а и ще срещнете наистина интересни, готини, талантливи люде – все отворковци (Надя, Юри, Юлия, Румен, Илинда, Дани, Криси, Снежка, Оги). Ще срещнете и познатия Ви интелигентен, лъчезарен и прекрасно танцуващ чаровник – проф. д-р Пламен Гацов. София е много пренаселена, в някои райони, „социалната инфраструктура“ ли е ахилесовата пета на обществото, за която Вие говорите във Вашата монография? Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено с младия колега – урб. Николай Енчев. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същноста, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанистичната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти. Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото. За значим времеви период, увлечен от стремежа за печалба, строителният бизнес забрави за обектите й. В последните години за щастие се забелязва подчертано внимание от страна на общинските управленски структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни. Те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло. Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Вярвям, че той ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област. А дали е важна социалната инфраструктура? Нека да погледнем от една друга неконвенционална гледна точка! Какви са масовите анегдоти в обществото – за лекари, учители, политици, професори, художници, актьори – все видни деятели в системата на социалната инфраструктура. Проф. Иванов, продължава ли да е висок интересът към специалностите, застъпени сега в УАСГ? Коя от тях е най-търсената специалност? Завършилите вашето висше учебно заведение, имат ли добра реализация в България? Интересът към висшето образование е един безспорен факт. Но особено важен е въпросът за неговото реално настояще и перспективно бъдеще. Няколко основни фактора влияят върху състоянието на висшето образование у нас: демографската криза, неконтролираното увеличаване на броя на висшите училища без сигурна гаранция за качеството на обучението, възможността да се откриват конюктурно актуални специалности, които привличат студенти, но не предлагат ясна и стратегически обоснована визия за професионалното им бъдеще; силно заниженият интерес към класическото инженерно-техническо висше образование най-вече поради високите изисквания за качество в процеса на обучение, огромните отговорности при професионалната реализация, а и не особено атрактивното финансово възнаграждение на специалистите в тази сфера. В резултат и ние изпитваме известни затруднения при някои специалности, въпреки, че практиката показва един сравнително устойчив брой кандидат-студенти. Най-малко проблеми в това отношение имаме в Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет. Безспорно трайно се запазва желанието за обучение в Архитектурния факултет. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо решително модернизиране, обновяване, бих казал, и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозна цел и амбиция на ръководството на университета. Реализацията на младите специалисти? – Безспорна и у нас, и в чужбина. Има една извечна истина – целият материален свят сътворен от човека, в който живеем, обичаме, работим, отдъхваме, обслужваме се, забавляваме се е плод на интелекта и професионализма на специалисти с архитектурно-строително образование. Нашите професии са вечни и вечно авторитетни, престижни и търсени. Интервюто ще се прочете и от Ваши студенти. Какво ще посъветвате тези, които сега са студенти при Вас? Първо: Да учат като практикуват и да практикуват като учат! Нашите професии са изключително прагматично ориентирани. Те не могат да се овладеят без практикуване. И в момента наши студенти работят в проектантски фирми, на строителни обекти, в управленски структури – и това е верният път за професионално усъвършенстване. Второ: Да отстояват извечните житейски ценности: семейство, приятели, обществен дълг и отговорност, мечти, образование, амбиция, удовлетворение от професията. Трето: Да не забравят една мисъл на Джеймс Дийн: Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Пожелайте си нещо за следващите 10 години? Нека се ПОШЕГУВАМЕ като начало на пожеланията с мисли на велики интелектуалци. Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше и Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете. Хенри Милър И сега СЕРИОЗНО: · За семейството и приятелите: Здраве, амбиция, хъс, сбъдване на всички житейски и професионални мечти. · За младите хора, с които работя: Не след дълго и те да дават интервюта пред такива чаровни издатели на атрактивни, търсени и значими издания. · За университета: Да бъде все така флагман в педагогиката, науката и творчеството в областта на архитектурата, строителството и геодезията. · За себе си: Да помъдрея дотолкова, че следващият път, когато си говорим /дай Боже/ да цитирам само себе си!!! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена 23 години Фестивал на изкуствата, модата и красотата! Тази година, от 8 до 12 юни, ще се проведе най-голямото лайфстайл събитие на лятото, 23 години “Модна фиеста Албена”, в комплекс Албена. Няма такова събитие, което да се е задържало повече от 23 години, което да е събрало толкова много участници и гости през годините, да е било така отразявано. Все пак това са 23 години! Известни модни къщи ще покажат своите летни колекции. Любими музикални изпълнители ще презентират последните си клипове и песни. Художници ще рисуват, а инфлуенсъри ще отразяват. За 23 години, за гостували хиляди дизайнери, а сега идват вече техните деца. Модната фиеста стана запазена марка на Албена и превърна комплекса в лятна столица на модата, изкуствата и красотата. Събират се хора освен от шивашката промишленост, от бизнеса, технологиите, комуникациите. До сега гости на фиестата са били два пъти губернаторът на щата Невада Боб Милър, откривателят на Шарън Стоун – Жан Люк Брюнел, известният италиански дизайнер Салваторе Куаколо, собственикът на модна къща „Хадаса” Денис Смирнов, криейтив студиото на световноизвестния дизайнер Жан Люк Амслер и др. Фиестата е предпочитано място от едни от най-известните музикални звезди на България като Катя и Здравко от дует „Ритон”, Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Константин, Орлин Горанов, Йордан Марков, Теодора, победителката на Евровизия Йоанна, Ивайло Колев, Васил Петров, Кичка Бодурова, Искрен Пецов, дует „Аморе“ и др. Фестивалът започва на 7 юни с пресконференция, където ще бъде обявена програмата по дни и часове. На 8-ми е откриването пред хотел „Калиакра“, с колекции бельо, бански облекла и аксесоари. Откриването ще направи звездата на Варна, Крис Пасева, която въпреки, че наскоро роди малкия Адам, за няколко месеца възвърна топ формата си. Тя многократно е обявявана за Топ модел на България, Мис топ модел на годината и през 2022 година, непосредствено след раждането си е обявена за Модел на годината на 2022 година. Тя ще представи колекциите на модните къщи Сенсейшън, Марини фешън, Ванеса, Каролина, бижутата Ника, очилата Примавера, заедно с другите моделки от агенция „Ивет фешън“, а най-сладката изненада ще бъде, когато излязат на сцената двете близначки, 2 годишните Калина и Малена, на дует Аморе, които наскоро имаха прощъпулник и ....естествено хванаха микрофона. Малките манекенки ще дефилират с детските бански на модна къща Фейвърит скул. Не са забравени и мъжете! За мъжката аудитория ще бъдат показани банските облекла на Лъки намбър и Маркос. Отново ще излезе, обявеният за най-красив мъж на десетилетието Диан Христов, който заедно с бойс бандата Максимус, ще представят освен шоуто на „Супер героите“, но и ще дефилират на сцената. Вечерта, шоутата продължават, на различни места, на откритите сцени на хотелите Парадайс Блу, Фламинго и Калиакра бийч. Едни от любимците на младежката аудитория, дует Аморе ще представят последната си песен „Старата снимка“. Те самите обичат да казват в интервютата, че каквото се представи на Модната фиеста в Албена, задължително става хит. Да се надяваме и с тази песен да се получи така, както стана с песните „Влюбих се отново“, „От сърце и душа“, „Тръгваме си някой ден“ и др., които дано да имат дълъг път на живот сред аудиторията. Друг млад изпълнител, този път от Бургас, Жоро Дюлгеров, ще представи песните, с които неколкократно е печелил големите награди от най-добрия конкурс в момента за песен, „Бургас и морето“. Там, той е печелил, заедно със Стефан Илчев, през 2016 година „Награда на публиката“, с песента „Това море и този бряг“, с Ралица Ангелова от Тоника, през 2014 година печели, отново, „Награда на публиката“, с песента „Всичко е наред“, а през 2021 година, с песента на Светослав Лобушки, „Животът ми е сцена“, печели трета награда. Сега, на фиестата в Албена, той ще представи и песента „Помниш ли море“, която ще представи на концертите на Кичка Бодурова, заедно с нея и Краси Аврамов!

Списание "МЕРИ" Кичка Бодурова "Кичка Бодурова: Исках да стана майка - за мен това беше над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа." - Кичка Бодурова Животът вече 23 години в Америка ми даде възможност да се докосна наживо и до песните на изпълнители, родени с късмет да творят там откъдето ще ги чуе целия свят. Селин Дион, Марая Кери, Глядис Найт, Елтън Джон - уникални. Аз имам честта да познавам композитори като Майкъл Масер и Дейвид Фостер. Първият е написал най- големите хитове на Даяна Рос и Уитни Хюстън, а вторият ... той е най-невероятният композитор за всички времена. "One more time', The power of love" ... не искам да изброявам, защото за всяка една негова песен е .... нямам думи, неописуеми. Но като че всеки плаща някаква цена, за да стихне до върха. От преживяното дотук виждам, че има жертва - за да направиш нещо по-различно в живота. Успяваш, но плащаш. Говорейки за цената-малка ли е на Селин да се ожениш за човек, толкова по- възрастен и да подариш единствения си живот на сцената и на този възрастен мъж. Да ти се сърдят съседите, че хеликоптерът ти много шуми и ги будиш като се прибираш. Иначе уникален глас, но съм сигурна че в сърцето й има повече тъга, отколкото любов. Елвис, Уитни, Майкъл..... Всичко на този свят се плаща. Дали с чувства, дали с его, дали със здраве или се обричаш...... Както се казва - изкуството, аз бих казала успехът иска жертви. Но знаете ли какво е чувството да служиш на музиката. Необяснимо! И щастливи са всички, които я усещат. Това е Кичка и всичко, което казва е истина! Всеки плаща някаква цена! Нима на нея й е лесно, когато си тръгва от България, да гледа през прозорчето на самолета родината как изчезва и стават планините и долините, все по малки, докато съвсем изчезнат. Какво пък толкова, ще кажете вие! Но само този, който не е изпитал носталгията по родината, само той не знае за какво става дума! Но важното е, че там през океана я чакат един любящ мъж и едно прекрасно дете, което тя е чакала толкова дълго, почти 20 години! Кичка здравей! Горда ли си от факта, че в продължение на толкова години имаш верни фенове и успяваш да напълнише зала 1 на НДК? Разбира се, че съм горда. Това са толкова години. И разстоянието, това че си липсвахме с моя народ, може би, ни сближи още повече. И всяка следваща година за мен е по- отговорна. С последния си концерт, аз благодарих на композиторите, с които съм работила. Иван Пеев - един колос на българската поп музика не беше влизал в НДК и дойде заради мен - заради „Най-красивите очи”, ”Големия час” и др прекрасни песни, които написа за мен... Аз нямам проблеми с хората, с които съм работила. Мисля че, за разлика от животните ние трябва да говорим помежду си, а не като тях да се разкъсваме. С концерта си тази година искам да благодаря на моите фенове затова, че бяха с мен толкова години. Мисля че е време за това. Разходите за един концерт като моите, са повече отколкото приходите - вярвайте ми! Знаете ли - печалбата е само една - да докажеш, че заслужаваш любовта на хората.Това е печалбата. Трънлив ли е пътят към славата, към обичта на хората? Никой успех не е лесен. Особено, когато си сам в битката. А аз бях сама - без близки или лични партньори с отговорни постове в Радио или телевизия, композитори или министерски синчета, без мъж, който да тича за мен. А повечето от моите колежки имаха един от изброените. Не че е лошо, напротив. Аз просто нямах и ми беше трудно. А ми казваха, че съм много красива и това със сигурност ми създаваше повече трудности. Много по- лесно щеше да ми бъде, ако имах един Развигор Попов например до мен - аз много често се шегувам пред Мими затова и й казвам че тя е една щастливка. И само нещо да каже за Разви, аз скачам като лъвица и всеки път изкарвам нея виновна. (смях) А към обичта на хората пътят е много по-лесен. Стига да им даваш това, което те харесват и да го правиш от сърце . Какво ти даде на теб САЩ? Много, аз се гордея че съм американски гражданин. Научих се на толкова много неща - да уважаваш конкуренция, закони, себе си. Не искам да говоря повече на тази тема, защото се срамувам от действителността в България. И ми е толкова мъчно. Понякога ми идва да забравя откъде съм. Но пак като отида там на 20-тия ден си купувам билета за обратно. Прибрах се на 19 декември и на 1 януари имах билет за България. Сподели нещо, което не знаем за теб? Хмм... може би това, че мечтаех да се занимавам с астрономия. За мен астрономията бе моя passion. И истинска моя, несбъдната мечта – да полетя в Космоса. За какво мечтаеше като малка? Това, което казах преди малко - и то не беше детска мечта, а когато вече бях в езиковата гимназия. Но откакто се помня съм си поставяла задачи от сутринта и това, което не е свършено до края на деня, не се забравя за следващия ден. Мечтите са били мои задачи, цели, които съм тръгвала да постигам. Какво е за теб успехът? Успехът можеш да го видиш навсякъде. За мен голям успех е да победя себе си. Например – да успея да не реагирам по начин, който обикновено правя. Аз съм открит човек и често регирам спонтанно. Да имаш контрол върху характера си - това е голям успех. А иначе професионалният успех е ясен. Всяко доказване пред самия себе си е успех! Защото успехът е за теб. Иначе малко ще са тези, които ще се радват на твоя успех. Родителите ти как реагираха, след като избра професията на певица? Моите родители ме харесваха как пея и ми се радваха много. Даже си спомням,че всъшност майка ми ме записа да се явя на конкурс в профсъюзния Дом на културата в Бургас, където имаше самодейна група. Аз бях малко свита и дори друго бе момичето от нашата група, на което му даваха повече изяви и да пее песните на Лили. Таня беше едно хубаво миньонче с големи цици, аз бях по-смотана, някак си, свита. Разбира се когато започнах да печеля награди по самодейни фестивали усетих, че започвам да си вярвам. Моите родители искаха да следвам филология, но моето желание бе друго. И преди още да бъда приета в концертваторията, започнах да работя професионално. Така просто се случи и те никога не се противопоставиха. Няма да забравя как ми се обадиха от известна група, която бе на турне, да тръгна за Сливен - там бе следващият им концерт с Мария Нейкова, Михаил Белчев и трио Обектив. Трябваше да сменят едно от момичетата в триото. И аз хванах влака от Бургас, сама, току що завршила гимназия. Отидох, харесаха ме и ми казаха, че ще участвам в концерта още същата вечер с 2 песни като солистка. Т.е. първото ми кръщане на голямата сцена като солистка със големите звезди. Била си солистка на Емил Димитров, той закачаше ли ви, сваляше ли те с други думи? Бях вокалистка, а не солистка на Емил няколко години и за мен е чест да споделя това. Докато бях студентка. За него мога да кажа само най -прекрасните думи - благороден, великодушен, аристократ. За никого лоша дума, с чувство за хумор, никога излишно самочувствие. Не слушайте разни, дето веднъж са се здрависали с него и се осмиляват да говорят глупости, за да покажат че са били близо до него. Аз се гордея, че съм работила с Емил, пък и бяхме често извън работата у тях. От него се научих да чувствам хората, с които работя много близки. И те да ме чувстват така. Кое беше за теб и е в живота най-голямото предизвикателство? Исках да стана майка - за мен това бе над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа. Бях готова да дам всичко и да зарежа всичко, за да имам дете. Мисля, че няма по силно чувство от това, да чуеш първия плач на живота, който идва от теб. Много години се борех, молех се и стана. Какво ти дава известността? Много любов, чувство за изпълнена житейска мисия. Не е лесно да имаш любовта на хиляди.Тя не може да се купи, тя се печели. Където и да съм аз я усещам. Имам любовта и уважението на хората. Трябва да се съобразяваш с това и не можеш да си позволяваш много неща. Със шапка и с очила, но само като чуят гласа ми ме разпознават - искат да се снимаме. Как можеш да откажеш любовта им. Щом си приел да си известен, не можеш да кажеш – не, не ме снимайте. Понякога усещам омраза от страна на някои медии - ужасно са груби .....понякога. Но аз ги игнорим както, когато усетя лоша миризма около себе си. Повечето от нашите вип персони предпочитат гръцките плажове. Ти къде почиваш? Аз предпочитам нашия, може би защото съм носталгично настроена. Слънчев бряг и Несебър за мен са едно прекрасно кътче - съчетание на модерното с археологичното. Много хора критикуват там застрояването, но аз мисля, че се превърна в един прекрасен европейски курорт. Само като гледаш настроението на хората, които са дошли да отдъхнат, позитивни, светлините на лунапарка и рекламите, които блестят и ти създават настроение. Аз няма да легна на плажа, но ходя, много ходя по брега - всеки ден поне 3км. При мен може би е носталгията по това, което ми е липсвало години. Единственото, което е минус там е, че няма достатъчно големи контейнери за буклук и хората няма къде да изхвърлят. Макар, че вечер и в центъра на Ню Йорк картината е същата, но ние трябва да се сравняваме с по- доброто. Разбира се няма как да не отидем и до Гърция – Крис, съпругът ми, да си види родината, а аз да отбия номера. Тази година бяхме в Порто Карас и в Атина, за да види сестра си и близки. Какъв тип мъже харесваш? И преди и сега? Хмм-сериозни, мъжкари, достойни... а не фукльовци. Мъжът трябва да говори по-малко. От жестовете на мъжката ръка можеш да разбереш кой е той. Сега харесвам мъжете - приятели!(смях) В книгата си описваш много любови, как намери мъжа до теб? Чак пък много. Всички мои близки и приятелки са имали много повече мъже в живота си. Моите се броят на пръстите на едната ръка. С мъжа до мен се харесахме от пръв поглед. Той разбира се казва, че ме е виждал няколко години преди аз да го забележа, когато съм работила в Гърция. Но с Крис бяхме толкова влюбени, че когато се поглеждахме се просълзявахме от любов. Пожелавам на моята дъщеря и на всички млади дами да изживеят такава любов. Е... после идват и кризисни моменти - във всяко семейство. Но момичета, не се предавайте! Търсете приятелството! То е най-ценното. Имате ли го, не го изпускайте! И да правиш компромиси не значи унижение, а достойнство! Какво е характерно за твоята зодия? Вярваш ли в зодии? Та кой не вярва? Факт е, че има нещо, което е характерно за тази група хора. Вярвам в нумерологият а- всеки ден гледам, какво са ми написали. От години си правя за всяка година, месец и ден, и всъщност това много ми помага. Какви са мечтите ти? Искам концерта ми, който наближава в НДК на 9-ти октомври да бъде прекрасен, защото за мен ще е много special. С него съм решила да благодаря на моите фенове за любовта, за годините в които са били с мен. Това е най-близкото предстояще. Искам дъщеря ми да е щастлива. Винаги съм й казвала, че ние избираме хората до нас или около нас. И дали ще живеем щастливи или мизерни, зависи само от нас. Иска ми се да пожелая на мен и на народа ми, да дойдат и да управляват Родината ни достойни хора, а не безверници и крадци, които не вярват, че всичко лошо сторено се връща. Искам да пожелая на всички повече позивитизъм. Когато мислим негативно, дърпаме непрекъснато лошото към нас. Уморих се от път и от тъга. Идвам и искам да си бъда тук, а се чувствам омърсена от мръсотията – и по улиците и в човешките отношения. Мечтая един ден това да свърши. От какво се вдъхновяваш? От прекрасните рози в градината ми. От концертите, които винаги ми дават толкова любов. От безбройните пътувания и знеш,че те чакат. От умората, която ти носи равносметка и ти казва, че свършеното има смисъл...... Как се виждаш след 20 години? Не съм мислила, защото сигурно ще ми донесе тъга. Не е лесно на една жена, която е била хубава и известна, да приеме старостта. И не знам как ще го направя. Дори ми се иска да се отдръпна от сцената и хората да ме запомнят хубава, достойна, да не ме съжаляват. Ще се опитам да го направя, но отново тазгодишните ми концерти са изпълнени с толкова положителна енергия и любов. Ще се опитам...... Искам да ме запомнят красиво! Имам предложение да преподавам пеене в Университета на Лас Вегас, което ще бъде добре за мен. Мисля че бих била полезна. Абсолютно съм отворена да споделя това, което знам с младото поколение и тук, но засега нямам предложение. Човек трябва да иска да е полезен докато е жив. Много ми се иска след 20 години България да бъде 10-милионна, хората да живеят щастливо и аз да бъда една от тях! Или поне да успея да видя това! Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие? У дома! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Кристиан Кирилов "Надявам се след 20 години да сме живи и здрави, хората, които обичам да са до мен, да съм щастливо семеен, с 2 или 3 деца, оставил зад гърба си доста успехи на родна земя и в световен мащаб. " - Кристиан Кирилов Човек, който се е снимал в доста успешни български и чуждестранни филмови продукции, защо не и да работя като продуцент след 20 години. А най-смелата мечта - защо не и една истинска звезда "Кристиан Кирилов" в Алеята на славата :). Познаваме го като Митко, от сериала „София – ден и нощ“, но освен в този сериал той има участия в чужди продукции, много видеоклипове, театрални постановки. Какъв е истинският Кристиан, с „А“, запомнете, не с „Я“, прочетете интервюто за списание МЕРИ! Кристиан, представи се на нашите читатели, които не знаят много за теб. Къде си учил, роден, зодия, години, какво си завършил? Здравей, Мариана. Първо благодаря за поканата за това интервю и проявения интерес към мен от страна на вашата медия. За читателите ви, които не знаят кой съм, ако има такива разбира се, аз съм Кристиан Кирилов и съм актьор по професия. Освен актьорството през годините съм се занимавал с моделство, снимал съм се и в доста музикални видеоклипове, работил съм още и като фитнес модел. Роден съм на 2- ри април в град Шумен, зодия Овен - най-хубавата зодия. По-голяма част от детските си години прекарах в родния си град Шумен, живял съм и в Лондон определено време, където всъщност завърших курс по актьорско майсторство към Tipton Pictures. За себе си мога да кажа, че съм любител на фитнеса и на здравословното хранене. Като типичен представител на зодия Овен, съм доста енергичен и съм доста амбициран, поставям си достатъчно високи цели и се старая да бъда лидер във всичко, в което се захващам. В интервюта заявяваш, че ще стигнеш до Холивуд. Как мислиш да стане това, имаш ли за там твой агент, контакти, знаеш ли перфектно английския език? Относно въпроса за Холивуд, имам си планове, но преди да се осъществят не желая да споменавам подробности около това, тъй като съм и малко суеверен. Мога да потвърдя към момента, че имам така да кажем "нужните" контакти там, просто нещата там се случват много по-бавно. Получавам доста въпроси в тази насока, за времето на престоя си в САЩ и след завръщането на родна земя, от страна на моите последователи, какво се случва и защо толкова често летя за САЩ, виждам ги, че и те са доста нетърпеливи да разберат и да ме видят, и извън България. Относно езика няма да лъжа, че не го владея перфектно, по-скоро бих казал добро средно ниво на владеене :). Освен, че си познат от сериала „София - ден и нощ“, в други филми или театрални постановки участвал ли си? В театрални постановки съм участвал като малък, иначе съм се снимал вече и в 2 чуждестранни продукции, които са планирани да се появат на екран в края на 2019 година и началото на 2020 година. За тях все още не мога да говоря по-конкретно, като наближи премиерата, ще мога да кажа по-детайлно за самите филмови продукции. В момента имам и едно предложение за главна роля в друг български сериал, като самото предложение получих буквално преди 2 дни и все още не съм навлязъл в детайли в сценария и съответно не съм решил на 100%, дали да участвам в тази продукция, но да кажем, че го обмислям сериозно и най-вероятно ще взема участие :). В личния живот те свързват с певицата Джулия. Ти моногамен ли си в любовта? Относно връзката ми с Джулия - да, тя е жената до мен, заедно сме, щастливи сме и всичко върви много добре. Решихме да обявим връзката си по коледните празници, тъй като бяха започнали да се пишат доста статии и "ексклузивни" новини, и измислици, и за двама ни. Не обичам да говоря много за личния си живот, опитвам се да го запазя колкото се може като "лично пространство". Не я ли ревнуваш, знаем че тя е певица? А тя теб? Винаги, когато човек обича някого има някаква доза ревност. За нас мога да кажа, че не сме толкова ревниви, в един и същ бранш сме, и се радвам, че е така, защото си влизаме взаимно в положението един на друг и се разбираме чудесно. Където има любов, има и известна доза ревност. Ако е в границите на нормалното, е окей, както се казва "дозата прави отровата" :). Твоите родители насърчават ли те по пътя към славата? Те с какво се занимават? Моето семейство винаги ме е подкрепяло, подкрепят ме и сега. Дадоха ми достатъчно свобода да избера с какво искам да се занимавам и в коя сфера да се развивам. Баща ми за мое огромно съжаление, отдавна не е сред живите, Бог да го прости, той беше инженер и работеше в родния ми град Шумен. Майка ми е моделиер по професия, тя е и най-близкият човек до мен, човекът, който винаги ми дава съвети и ме подкрепя винаги за постигане на моите цели и мечти. Имам и по-голяма сестра, която работи и живее в Германия. С коя актриса искаш да играеш във филм? Може и чужденка? От актрисите, имам най-голямо желание да се снимам във филмова продукция заедно с австралийската актриса и продуцент Марго Роби. Харесва ли ти, когато те наричат в живота с името на екранния ти герой – Митко? Честно казано предпочитам да се обръщат към мен с истинското ми име, ако се обръщат с Митко, естествено не се ядосвам, за моя огромна радост вече това не ми се случва да се обръщат към мен с името на героя, който играя, както беше в началото на сериала. Вече почти всички фенове на сериала са наясно, че истинското ми име е Кристиан и се обръщат към мен с моето си име. Единствената честа грешка е това, че много често изписват името ми с буквата "я" (Кристиян) вместо с буквата "а" (Кристиан), както е правилно. Имаш много татуировки. Всяка една с какво е свързана? Да, имам доста татуировки по тялото си. През годините съм си направил много татуировки, всяка една от тях има специално значение и символика. Моето виждане и отношение към татуировките е, че човек показва или по-точно "рисува" душата си по този начин и оставя спомени по тялото си. Ще просължиш ли да си слагаш още и какви? Да , със сигурност ще има още татуировки. Към момента нямам точно определен символ за татуиране, не мога да кажа кога ще е следващата ми татуировка и каква ще е тя. Как се виждаш след 20 години? Малко ми е трудно да се представя в момента след 20 години, вижда ми се доста далечно в бъдещето. Надявам се след 20 години да сме живи и здрави, хората, които обичам да са до мен, да съм щастливо семеен, с 2 или 3 деца, оставил зад гърба си доста успехи на родна земя и в световен мащаб. Човек, който се е снимал в доста успешни български и чуждестранни филмови продукции, защо не и да работя като продуцент след 20 години. А най-смелата мечта - защо не и една истинска звезда "Кристиан Кирилов" в Алеята на славата :). Криастиан, благодаря ти и успех от все сърце! Интервюто взе: Мариана Аршева

Списание "МЕРИ" Цар Симеон Сакскобургготски Цар Симеон - една необикновена съдба Посрещна ме истински цар в двореца „Врана”. Подготвян 50 години за цар, но приел „кръста” да бъде премиер, само и единствено заради народа, който го е избрал. Навсякъде, накъдето се обърне човек, е само история. От картините гледат принцове, принцеси, графове, графини и кралици, по-близки, или по-далечни родственици на Цар Симеон Втори, наричан в новото време Симеон Сакскобургготски. Точно за тези хора или за част от тях ще бъде нашия разговор, и по-точно за техните връзки и контактите им с Негово Величество. Ваше Величество, какви бяха очакванията Ви и как Ви посрещна София след 50 години извън България? Нямах очаквания, в смисъл за 50 години отсъствие и отгоре на това антипропагандата, която се е ширела през тези години, е била много силна срещу мен и не очаквах нещо специално. Но посрещането беше шок!!! Друго ме учуди повече, колко малко се е променила София за тези 50 години! А аз по принцип съм реалист и не съм имал никакви очаквания и не съм си правил илюзии. Защо тръгнахте от Испания с частен самолет, а не с полетите, тогава, на БГА „Балкан”? Самият крал Хуан Карлос, толкова мило, предложи това, защото в световните медии моето завръщане също беше сензация. Кралят предложи да изчезна, а който от медиите иска, нека да ме търси в България. И така стана! Кога започна истинската еуфория? Тези, които се бяха обадили в България, чакаха направо тук, но когато започнаха да бият камбаните просто стана страшно. Един от испанските журналисти беше пратил съобщение преди това от София, че до последния момент нищо не се случва, че моето завръщане няма да е голямо събитие. Но след това знаете какво беше!!? Аз не исках да има кохорта от журналисти край мен, нито когато пътувах със самолета, нито тук после, за да не пишат сълзливи и измислени истории. Считам, че по този начин човек иска да се покаже, да играе роля, а аз не съм такъв. Това е другият ми въпрос. Всички, които Ви познават, които са работили с Вас, казват как сте успял да се съхраните, да влезете на всеки в положението и да бъдете благоразположен към всички, да бъдете обикновен. Дори много хора виждат как сам си карате колата, ходите на пазар, пазарувате по магазините. Както в приказките, а и както говорят за Вашия дядо и за баща Ви, /на мен ми е разказвал моя дядо/и Вие намирате време да се разхождате и сливате с хората. Как се запазихте? Да, така е, когато имам време и възможност, винаги гледам да съм сред хората. Това е въпрос на характер, нормално е за 50 години в изгнание човек да се пригоди към живота и да се запази такъв какъвто е. Живели сме нормално тези 50 години. Аз през цялото време съм чакал с нетърпение момента, в който ще се върна в Родината, да стисна, ако мога, ръката на всички българи, да си говоря с тях на нашия език, да знам какво ги вълнува, за какво мислят и за какво мечтаят. Вие сте първият монарх, който стана министър председател. Когато аз обикалях по света, в интервютата ми, всички световноизвестни събеседници като Валентино, Паолу Куелю, Ели Сааб, Пако Рабан и др. ме питаха за Вас? Всички се вълнуваха и следяха какво следва. Всички Ви познават. Защо решихте да участвате в изборите, след като се завърнахте? Щеше да бъде много грозно, нямаше да е коректно и почтено, ако аз бях предал хората, които са гласували за мен и да не вляза в политиката. В крайна сметка съм бил възпитаван за друг пост, който е над политическите партии и страсти, което не е лошо, нито надменно и изведнъж за мен беше много трудно да взема страна, беше ми чуждо, но жертвата е била за страната. Все пак съм бил в политиката цял живот, още с раждането ми. Когато станах премиер, бе като понижение в йерархичната стълбица. Но, да знаете, че премиерството, е тежък кръст за всеки, защото човек става отговорен за всичко, което се случва в държавата. Как свикнахте с балканските страсти, Вие сте живял 50 години извън страната? Аз съм роден тука, напуснах на 9 годишна възраст, когато едно дете има вече изграден поглед, винаги съм обичал да чета много, чел съм Хаджийски, Иречек, постоянно съм имал срещи в чужбина с българи, уловил съм българския характер, а и кръвта вода не става. Аз винаги гледам в страничното огледало, гледам и към Запада, за да съм в течение на новото, на различно мислене. Факт е, че сега много хора могат да пътуват, докато до 1989 година тук беше много затворено и хората можеха само да слушат и говорят легенди за местата извън България. Българите вече не са ограничени, те са част от европейския свят и в мисленето, и в постъпките си. Вие сте нашата история от близо 80 години. Като прибавим и разказите, които сте слушали от първо лице от Вашия дядо и баща, минават в история над 100 години. Вчера на едни деца, които ми бяха на гости им казвам, на колко съм години и че могат да гледат на мен като на динозавър, от преди 1944 година. Покривам цял век, това си е голям късмет! Затова и написах тази книга, за да бъде от първо лице. Като казахте деца, какъв е най-силният Ви спомен от детството? Избягвам думите най и никога, всичко е относително. Животът ме е научил така. Като видях въпросите Ви, се сетих за един много хубав спомен, към който се връщам често и това е онзи момент, в който ние със сестра ми изкачихме връх Мусала. Това беше за нас Еверест, ето Ви един силен детски спомен от едната страна и от друга една чудесна планина за разходка по всяко време от годината. Ако питаме сестра Ви кой е нейният най-приятен спомен от детството, тя сигурно ще разкаже за Вашата поява на Бял свят, когато е била много развълнувана. Истината е, че на всеки спомените са различни. А лош спомен имате ли? Един ми е останал, такъв, като по особен момент. Тук в имението имаше един тракторист, Владо, знаехме че е член на Компартията, тогава това ни се струваше екзотично, но когато тръгвахме, той ни целуна ръка пред всички и каза „прощавайте, защото не знаехме, че ще я докараме дотук”. Това ми остана записано като нещо невероятно, уж ни е ненавиждал, а сам съжалява. След това признание, аз не знам дали е имало последствия за него. Истина ли е, че Сталин ви е пощадил от смърт? Има едно писмо, не съм го видял с очите си, където от ЦК на Москва пише, че с детето ще се престараем и ще е много грозно за пред света и съюзниците, да се екзекутира дете, така че има нещо такова. Четох книгата Ви „Една необикновена съдба”, както и материали в чужди медии, където пише че много сте бил харесван, спряган сте в родствени връзки с принцеси и други известни дами. Стигнали бяха медиите до там, че ми бяха приписали връзки с една италианска актриса Мариза Лазио, която се беше омъжила за мой братовчед, на голямата сестра на майка ми графиня Калвис, а медиите почти ме бяха сгодили с нея. Представяте ли си колко голяма фантазия имат! Искате да кажете, че нямате нищо общо с шведския двор или с югославската принцеса? Да, да, обикновено, човек там където се движи, примерно в училище или в университета, може да си намери някакво гадже и това е нормално. Познанства много, но при приятелствата нещата стават различни. А Вие, какво харесахте в Маргарита, тя с какво Ви спечели? Красота, прагматизъм, жизненост, независимост, има собствено мнение, усещане за нещата. Винаги има своето независимо мнение, което е голямо качество за една жена. Пише че сте танцували и екзотични танци? О, боже, това съвсем не е така! Ще Ви разкажа нещо. На 18 годишната на кралица София, трябваше да танцуваме с майката на кралица Беатрис - Юлиана Холандска. Започва бала и аз трябва да танцувам с нея. Казах й само да се върти, за да мине номера. И сега, жена ми още ми прави забележки, че не съм бил добър танцьор. Един от нейните големи упреци, които получавам е този. Имате най-голямото богатство, пет деца, кое дете най- много се доближава до Вашите амбиции? За нас с Маргарита беше важно, да възпитаме нормални, благонадеждни хора, не съм имал нито очаквания, нито амбиции, исках да бъдат успешни, в онова време да мисля за династически изяви е все едно да сънува човек буден, все пак съветската власт беше много силна и аз дори и за децата не съм си представял, че ще могат да се върнат в България. Исках всеки да си намери своя път, не съм търсил да се видя в някое от децата, защото това би било много егоистично. Вие сега малко се появявате на публични места, пътувате ли, с какво се занимавате? Много хора се чудят къде съм. Искам да знаят, че от 2000 година съм постоянно тук. Не търся камери, сензации. Грешките ми като премиер бяха, че съм стоял по 18 часа в кабинета, а е трябвало да се движа, а бях толкова зает. Никога не съм работил в държавна администрация, винаги съм бил в частния бизнес. Като станах премиер исках всичко да мине през моите ръце, да се запозная с всичко, а и ми трябваше време да науча занаята, защото кой се е учил да бъде премиер. Влизах в 8.20 и излизах в 20 часа от кабинета ми. Намалих си спането малко под 5 часа, защото не смогвах. Тръгвах с такива едни големи бумаги и се връщах пак с тях. Сега как минава Вашият ден? Сутрин ставам към 7, и чета да късно, 1-2 през нощта, ако съм пенсионер, можех да се разходя, да гледам филм, да попътувам, но имам голяма кореспонденция и нямам никакво свободно време. Винаги вярвам в директната връзка, правя много срещи, разговори, личният контакт за мен е и си остава най-силният. Случвало се е, да влезе за нещо Маргарита и като види, че аз разговарям с едни хора, други чакат в приемната, тя излиза и после ми казва, че при мен е като при зъболекарски кабинет. Как ще оцените днешната геополитическа обстановка? Санкциите към Русия, развитието на Южен поток, Белене и др. Знам едно, че нито един факт, не зависи само от един фактор , винаги е комплексно, нищо не трябва да се разглежда извън контекста. Тези, които се изнервят със сегашната ситуация, да четат историята. Ще си обяснят много неща и с Украйна и др. Не е редно и да се демонизира една политическа личност. Аз мисля, че това което ще кажа ще ядоса много хора, защото Европа си вкара един автогол с тези санкции срещу Русия, които едва ли ще имат ефект. Знаем как функционира руската страна и тяхното общество. Русия е оцелявала и друг път по начин, по който други страни не биха могли да оцелеят. Колкото за Южен поток и Вие сама си отговаряте, че ние закъсняхме, малко изпуснахме момента. Бургас-Александрополис беше проект, в онзи момент, като байпас, изглеждаше като спасителен пояс за нас. За Белене моята идея беше, че след като сме вложили толкова пари си заслужава да се продължи проекта. Това беше руски проект, не че беше по назад или по напред, но беше изграден по руски модел, с руско оборудване, всички наши инженери са свикнали с тази технология, но и той се политизира и предизвика така наречената русофилия или русофобия. Трябва да се знае, че са важни нашите интереси, не да се наричаме про едно или про друго, погледнете ако щете географията, ние сме по близо до Русия като религия, език, местоположение, отколкото отвъд океана. Трябва да си гледаме интереса, става ми криво, като слушам крайни изказвания. Ние сме равноправни в най-добрия смисъл на думата партньори на Европейския съюз и трябва да си защитаваме нашите неща. Ние сме Брюксел, ние трябва да защитаваме интереса си . Караме се и се политизираме, вместо да имаме три приоритета на масата. Да черпим поука или пример от другите, които са по добри в една или друга сфера. Ето и в парламента гледам как се напрягат със създаването на закони, а бе погледнете къде са най-добрите закони, такива да създадем и ние. Примерно здравеопазването, нека го приложим към нашите условия, вместо да създаваме нови. Закони имаме, но гледаме да ги заобикаляме. Вярно ли е, че принципът на Вашия баща е бил, винаги с Германия, но никога против Русия. Сега ще го перифразирам, защото трябва да бъдем прагматици, винаги с Европа, но никога против Русия, защо да тръгваме против Русия, ние сме на един континент. През 1954 година кралица Фредерика прави паметно пътуване по море, където кани цялата Ваша многобройна рода за първото семейно сбиране. Какво помните от този велик момент? Идеята на кралицата е не само да се запознаят помежду си роднините. Инициативата е много интересна, защото Гърция беше излязла 1948-49 от Гражданската война и трябваше да се създаде нов имидж на страната. Всички журналисти вървяха след кралете, но виждаха и красотите на Гърция, археологическите обекти. Хубаво беше, че и много от роднините заради войната не се и познавахме. Едни бяха в изгнание, други в лагери. Сега комуникациите са много добри, човек може да се чуе с всеки, във всяка точка на света. Ние с много от роднините поддържаме контакти. Примерно с Хуан Карлос се чух преди да предаде трона. Аз дори в началото не повярвах, но той е преценил, че това е момента. Аз също много вярвам в тайминга, точния момент за нещата. И аз самият се върнах шест години след 1989 година, когато се отвориха границите и дойде демокрацията. В този период от време посрещнах вкъщи 4400 човека и то не някакъв си елит. Посрещнах всякакви, известни и неизвестни, обикновени хора, журналисти. Трябваше да видя каква е нагласата в страната, как ще ме приемат. Защо и Вие не направите една такава среща на кралските величия, Ваши роднини и не им покажете вълшебните кътчета на Родината ни? Още, когато четох въпросите Ви, забелязах, че такъв въпрос до момента не ми е задавал никой, нито от българските, нито от чуждестранните медии. Това е много интересно! Аз и сега, по различни поводи посрещам различни близки и далечни членове от моето семейство, далечни и близки братовчеди, братовчедки, принцове и принцеси. За едно такова мащабно посещение трябва голяма организация, трябва да се подготви отрано, ако щете и като реклама и комуникации. Но защо да не помисля по въпроса, това и на мен ми допадна! Какво ще им пожелаете сега на българите, срещаме се в началото на Новата 2015 година? Това е много трудно, не е така обобщено, което може да се каже, много неща могат да прозвучават банално. Наскоро слушах, носителя на Нобелова награда тази година Кайлаш Сатярги, защитник на правата на децата, който каза „ Да глобализираме състраданието”, мисля че това мога да го повторя и да допълня, че е необходимо да се отървем от предразсъдъците. А за Вас, какво ще си пожелаете? Да е по – спокойна годината, да имам време за внуците, те са разпръснати по цял свят и много рядко се виждаме. Да имам повече време да чета и да обикалям из нашата Родина, защото тя е толкова красива! Интервюто взе: Мариана Аршева