Pop Star Fansite Иван Миховски Иван Миховски: БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВЕН ПРОБЛЕМ НАДХВЪРЛЯ 145 000 И СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ТЕЗИ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА ОБЩЕСТВОТО С Даниела преминахме пред сложни изпитания, но днес сме щастливи родители на прекрасни деца, ще продължим да помагаме на други да изживеят щастието. Той се казва Иван, като всички 250 000 Ивановци в България! И в същото време има нещо, което е различно при него! Това е неговата човешка история и голямото му сърце! Иван Миховски е роден на 20 юни в Ловеч. Днес е народен представител, живее в Троян. Дълги години със съпругата му Даниела не са имали деца. Всичко се променя в момента, в който среща проф. д-р Йорданка Узунова, тогава доцент, която работи по проблемите на мъжкия стерилитет в Александровска болница. Нейните думи: “В медицината 2 и 2 невинаги прави 4. Това не го забравяйте и не губете надежда” преобръщат живота на Иван, чул наскоро диагнозата, която и на „врага си не пожелавам“ - че няма да могат да имат деца. А толкова много искали това щастие… Днес Даниела и Иван са благословени родители не на едно, а на две прекрасни деца. Първо се ражда Кристияна. На 19 декември 2013 г. С първото дете искат да зарадват всички - родителите от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Не можели и да си представят, че ще имат и друго детенце, бързали да почетат всички. Така името на новороденото момиченце става Кристияна – в него има за всеки по малко. През целия труден път до раждането невероятно много му помага близък приятел, а дъщеря му се ражда точно на неговия рожден ден, независимо че терминът е в края на годината. Когато Иван му звъни, за да му честити неговия рожден ден, приятелят му го изпреварва: “Роди ли се“! След дъщеричката идва и синът му Никола! Да се върнем към рождения ден на Иван Миховски – 20 юни, работен ден и скромно отбелязване с колеги. Истинският празник е планиран след дни. За четвърти пореден път Иван го празнува в Орешак. Поканени са над 200 негови приятели от детството, от Народното събрание, роднини и съмишленици. Те знаят - вместо подаръци кой колкото е решил да отдели, да ги дари за фондация „Искам бебе“ и така да подпомогне раждането на други българчета. Благодарение от тези рождени дни на Иван Миховски вече са проплакали и щастливо растат 11 деца. Иван и съпругата му искат да помогнат на двойки с репродуктивни проблеми, защото знаят колко моменти на лутане има, на неправилни решения. Първо даряват колкото могат лични средства, после се ражда идеята за благотворителните рождени дни. Всичко е много семпло - една урна, в която всеки може да пусне според възможностите си, по време на тържеството представители на „Искам бебе“ преброяват даренията и обявяват сумата. Това пък вдъхновява още повече гостите и в урната се появяват нови пликове. И така няколко дни. На първия благотворителен рожден ден на Иван се събират 6000 лева. Негов приятел, голям и сърцат българин, грабва микрофона и обявява – удвоявам! Събират се 12 хил. лева. От този рожден ден има 4 бебета. - И след това какво стана, Иване? Реших така да правя и следващите си рождени дни. Съпругата ми е координатор на фондация „Искам бебе“ и моето единствено условие е, когато даряваме тези средства, да бъдат приоритетно насочени към двойки от нашия регион, ако има такива. После и други мои приятели започнаха така да честват рождените си дни. Тази година и момичетата от фондацията и те така ги празнуват. Просто увличаме всички! Трябва да има повече българчета, повече щастливи майки и бащи. Правя това, защото знам - първо психическото състояние на двойката е много трудно, а прибавяйки и финансовите проблеми, става много тежко. Тук е моментът да благодаря на правителствата на ГЕРБ, на колегите от нашата парламентарна група за въведеното безлимитно финансиране на Националния фонд за асистирана репродукция. Ние от ГЕРБ увеличихме броя на опитите ин витро – от 3 на 4, които може да направи една жена с финансиране от държавата. И пак някои от двойките не отговарят на условията, имат проблем, който не може да бъде решен. - За какви случаи точно става дума? Например има двойки, при които изследванията не показват никакъв медицински проблем, но въпреки това не се получава. Те нямат право да кандидатстват. По-скоро имат право, но трябва да направят дълга поредица от сложни изследвания, няколко опита инсеминация. И тогава вече, ако отново не се получи, кандидатстват пред фонда за финансиране на ин витро процедура. Понякога са необходими средства, за да стигнеш до фонда - необходимо е да се направят скъпоструващи медицински изследвания. Неслучайно са толкова важни и общинските фондове. Когато бях общинския съветник в Троян, по моя инициатива и с подкрепата на моите колеги, създадохме фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лева. С тях можеш да направиш първоначалните изследвания, които са ти необходими, за да кандидатстваш пред националния фонд. Много кметове останаха с погрешното убеждение, че когато ГЕРБ въведе безлимитното финансиране, отпада нуждата от общинските фондове. Не е вярно! Напротив, подкрепа е необходима! Според статистиката броят на двойките с репродуктивен проблем надхвърля 145 000 и се увеличават. За тези двойки само знаем, а тези, за които не знаем. Някои не искат да признаят първо в семейството, че има проблем. После идва проблемът на малките населени места, какво ще кажат хората, ами свекървата, която може да каже „булката е ялова“... Обществото трябва да се отърси от тези предразсъдъци, за да може да върви напред. Това е много голямо изпитание не само за двойката, но и за нейните близки, роднини, истинско страдание! При нас продължи повече от 7 години. Любовта ни мина през това изпитание, за да ни възнагради с тази неземна радост – да имаме дъщеря и син, след Кристияна дойде и Никола, много голям българин, близо 4 килограма се роди, толкова голям, че си мислех, че ще имам близнаци. Предчувствах с наслада какъв купон ще се заформи с 3 хлапета вкъщи. Но и с две е много весело… - Иване, тук е моментът да те попитам, къде срещна тази страхотна жена Даниела, която толкова много те обича, че след всичко преживяно е останала и продължила с теб? Да, обичаме се! И съм й благодарен за търпението, за преживяната болка, за силата, от която даваше и на мен, за куража, за двете прекрасни деца, с които ме дари. Срещнах преди години едно много красиво момиче, днес тя е по-красива отвсякога – тя е Майката на децата ни, на дълго жадуваните ни деца! - Какви са мечтите ти за тях? Да са здрави! Всичко важно ще им дадем ние – ще ги научим на труд и ще им дадем образование, това считаме за най-важното! И любов, ще научим децата ни да обичат, родихме ги с любов, ще ги отгледаме в любов и ще ги научим на любов! Искаме да бъдат добри хора, да умеят да съпреживеят болката на другите и да помагат, на това ще ги възпитаваме! На Бог благодарим и от Бог молим само за здраве! - А какви са мечтите ти за България? Да е мир, че в трудни времена живеем! - Къде се връщаш винаги с удоволствие? В уюта на нашия дом, при семейството ми! Интервюто взе: Мариана Аршева

Pop Star Fansite Модна Фиеста Албена Тигърът на седемте морета пристига на 21 години Модна Фиеста Албена 21-тата Модна Фиеста Албена, започва от 9-ти до 13 юни, в Албена! Най-красивият мъж на България Диан Христов, избран след допитване във фейсбук, за най-красив мъж на хилядолетието, който досега е бил Джеймс Бонд, Джак Спароу, Винету, Нептун и какво ли още не, по време на фиестата, тази година ще влезе в ролята на капитан Сюркуф, или познат у нас като Тигърът на седемте морета. Ще има морски битки, звън на шпаги, украсени с битки за любимата. Капитанът е една от най- уважаваните личности в световната марска история, национален герой на французите, и останал в историята като владетелят на океани и морета. Диан Христов ще си партнира на сцената, заедно с латино бойс бандата, „Максимус”, които пристигат за фиестата, заедно с топмодела Гергиос Сърбинов, познат като Мистър София 2019, Мистър Фитнес 2018. Момчетата от „Максимус” стигнаха до финала на „България търси талант” и ще пренесат същото гладиаторско шоу и в Албена. Хореографи на шоуто са небезизвестният Иван, познат като Айвън и Начо Паскал, когото сравняват с Енрике Иглесиас. Начо, който е бил на една сцена с Иглесиас, ще представи освен големия си хит „Дай ми” и новите си латино парчета. Момчешката група ще дефилира с традиционните пиратски костюми и естествено ще има дефиле с облеклата на най-добрата дизайнерка на мъжки вратовръзки, Ангелина Данова за Анджи фешън. Останалите модели и манекени, са естествено от най-добрата агенция на България „Ивет фешън”. Обичам да работя с тези, с които нещата се получават, казва продуцентката на фиестата Мариана Аршева. С Ивета Григорова сме тандем повече от 20 години и продължаваме напред, какво по хубаво от това, допълва тя. В продължение на няколко дни и вечери, на откритите сцени на Албена, ще се покажат елегантни, плажни облекла и аксесоари, заедно с изпълненията и шоуто на известни български изпълнители. Дефилетата, по време на фиестата, ще бъдат само на открити сцени, на плажа ще започнат на басейн „Калиакра Маре“ с колекциите бански облекла на „Сенсейшън“, „Марини фешън“, „Маркос“, „Лайфстори“, „Каролин“, „Марлин“ и др. Вечерите, също ще бъдат на открито, на уникалните външни сцени на комплекса пред хотелите „Калиакра”, „Фламинго Гранд” и „Маритим Парадайс Блу”. Началото ще бъде поставено от невероятната дизайнерка Стефка Гущерова, която винаги има с какво да изненада публиката. Не са забравени и най-уникално вкусните сладоледи на Нестле айс крийм . С тях ще има състезание „Познай вкуса на сладоледа“, като акцент е естествено Boss - а на всяка ситуация. Досега победители са били певецът Васил Петров, Искрен Пецов, Мистър Менхънт Али Алиев, Джина Стоева и др. Тази година Bossът на всяка ситуация е Boss Full Pecan Pralines, с вкус на карамел и карамелов сироп, покрит с млечен шоколад и карамелизирани ядки пекан,естествено във фризерите на Нестле. Традиционно фиестата ще бъде закрита със сватбена колекция. На модната фиеста са гостували до момента световноизвестните дизайнери Денис Смирнов, Салваторе Куоколу, два пъти губернатора на щата Невада, откривателят на Шарън Стоун, криейтив директорите на Жан Люк Амслер и др. За 20 години, продуцентката Мариана Аршева изчисли, че събитието е било посетено от хиляди дизайнери и гости, а от телевизионния екран почти няма човек в България, който да не е гледал някои от дефилетата от най-красивия комплекс на България – Албена! По време на фиестата ще има състезание за инфлуенсъри, фотографии и рисунки, като темата е една – МОРЕ, МОДА, МОДНА ФИЕСТА!

Fashion Magazine Тържествено закриване на 25 години Модна фиеста Албена с Алфредо Торес и Светослав Стойчев "Фестивалът завърши с традиционното българско хоро, където се включиха стотици участници и гости" ПОСЛЕДНИЯТ ден на модната фиеста стартира по-рано, защото времето беше малко, да побере всички, които искаха да се включат и изявят последната вечер. От малки до големи участници, всички започнаха да играят северняшкото и дунавско хоро, но и за кръшното сиртаки не липсваха желаещи. Връх на всичко беше, когато на сцената излезе Алфредо Торес, който не само танцуваше със своя балет, но и пееше песните на Енрике Иглесиас, както и „О бела, чао, бела чао“, „Деспасито“, и др. Неговото чувство за ритъм не издържа и той също се включи в нашите народни танци. Най-големите негови последователи бяха децата, които прекъснаха шоуто и направиха дълга редица за снимки с него. Не по-малко атрактивни бяха и останалите участници на фиестата. Светослав Стойчев, който има много богат репертоар, от латино, до народни и български естрадни песни, сподели, че това е най-емоционалния фестивал, на който е присъствал. Фестивал, на който, хората се изявяват и в същото време забавляват. Преобладаваща беше патриотичната тема за България, с която той отново затвърди у всички усещането, че няма по-красива страна на света от нашата. Не пропуснахме и състезанието на сладоледите Нюи, „Познай вкуса на сладоледа“, където то беше спечелено от Диан Христов, избран след допитване за най-красив мъж на десетилетието. Диан, със затворени очи позна няколко сладоледа Нюи, които бяха топ оф да топ, Нюи с карамел, бял шоколад и пекан, и втория Нюи с карамел и австралийска макадамия. След Светльо, на сцената излезе българския латино идол Начо Паскал, който е познат и на международни конкурси, като този, „Пееш или лъжеш“. Там, песента, с която участва, натрупа милиони гледания, което е показателно за неговия талант. Заедно с Начо на сцената излязоха десетки други таланти, които с песента „Моя страна, моя България“, тържествено закриха 25 години Модна фиеста Албена! Продуцентката на фестивала, Мариана Аршева, обяви от сцената на хотел „Маритим Парадайс блу“, всички да се готвят, за догодина, по същото време, пак в Албена, където ще започне 26 -тата Модна фиеста АЛБЕНА!

Pop Star Fansite Мария Янева Мария Янева, председател на фондация „Искам бебе“: Никога няма да забравя, как се разхождах в парка и гледах щастливи майки как прегръщат децата си и ги носят на ръце, а аз носех най-голямата тежест в сърцето си и държах за ръка своята чанта. Снимки: – Калина Арсова, интервю - личен архив С Мария се запознахме на благотворителен рожден ден. Иван Миховски, народен представител, празнува, но без цветя и подаръци, а събраните средства дарява за фондация „Искам бебе“. Но за Иван ще пишем в друго интервю! Сега думите са за Мария! Слабата, крехка Мария, която е новата председателка на фондация „Искам бебе“. Защо точно Мария, ще научите след малко! През 2007г. Радина Велчева, също като своя кауза, основава Фондация „Искам бебе“. За изминалите 12 години заедно със своя екип успява да помогне на повече от 1000 семейства да имат свое дете. Привличат към благородната идея държавата, дарители, доброволци, съмишленици, цялата общественост. Сега Радина е в отпуск по майчинство с второто си дете. Мария Янева е юрист, международен съдия-арбитър към Международния съд в Париж. Нейното хоби е да кара мотор. Първата жена в България председател на мъжки моторен клуб. С Радина се запознават на благотворителен бал на фондацията. Това е една от тези редки, магически срещи, в които не се познаваме, но чувството е , че не сме се виждали от много години. И Мария става част от „Искам бебе“. Мария, ти къде и по какъв повод чу присъдата, че няма да можеш да имаш деца? Моята тежка присъда ми беше прочетена преди тринадесет години след тежък перитонит, от който едвам останах жива. Чувах думите на специалистите: „Милото момиче, толкова млада, а няма да може да има деца!“. Не можех да преодолея психическата травма от диагнозата, която ми беше поставена. Никога няма да забравя, как се разхождах в парка и гледах щастливи майки как прегръщат децата си и ги носят на ръце, а аз носех най-голямата тежест в сърцето си и държах за ръка своята чанта. Понякога сядах сама до реката и не спирах да плача и да питам „Защо?“. Един прекрасен ден обаче, срещнах Радина и разбрах, че надежда има! Разкажи за тази среща? Как се познахте, че сте от една порода? С нея се запознахме на един благотворителен бал, на който отидохме със съпруга ми да помогнем на хората с репродуктивни проблеми. Тогава Ради разказа пред всички своята история. Направи ми много силно впечатление нейната откровеност. На края на бала организаторката, която е и мой добър приятел, реши да ме запознае с Ради и двете установихме, че не се запознаваме тогава… Говорихме си, сякаш сме се познавали винаги, просто не сме се виждали отдавна. Толкова много неща си разказахме. Аз й споделих моите проблеми и тя ми подаде ръка. Безкрайно съм й благодарна. И до ден-днешен тя е един от най-близките ми хора. И ти стана председател на „Искам бебе“! По какъв път тръгнахте? Решението дали да приема председателското място в „Искам бебе“ беше най-трудното и едновременно най-лесното решение, което съм взимала. Трудно, защото отговорността и емоционалния ресурс са големи и лесно, защото няма нищо по-истинско и човешко от това да помогнеш на човек в нужда, и то когато става въпрос за най-съкровената мечта – да станеш родител. Най-голямата подкрепа и разбиране получих от съпругът ми и моите родители. Винаги насърчаваме хората да се опитат да говорят открито за своите проблеми, да ги споделят. Това е може би 50% от успеха на един човек с репродуктивен проблем. Психолозите твърдят, че емоционалната болка, страданието, което изпитва такъв човек, се равнява на това, което изпитва един онкоболен. Тоест, в голяма степен човекът с репродуктивни проблеми смята себе си за неизлечимо болен. А всъщност това не е така! Ние (казвам ние, защото аз също съм, вече бивш пациент) имаме проблем, който медицината в 21-ви век вече е решила. Не можеш да седиш и да повтаряш като мантра: „Защо на мен се случи? Защо съм по-различна от другите?“ Не, не си по-различна! Просто имаме проблем, с който трябва да се справим. Никой не е застрахован от това, може да се случи на всеки, независимо от социалния му статус. Всеки 6-ти в Европа е с репродуктивен проблем. В България това са 145 000 души. Момичетата, създали „Искам бебе“, днес вече са щастливи майки на отраснали деца и са пример за всички нас – хората, които сега вървим по трудния път на борбата с този огромен проблем на нашето време – безплодието. Пред 2007г. е било изключително трудно да застанеш пред едно стигматизирано общество и да говориш открито за това, че не можеш да имаш деца по естествен начин. Хората, които не са се сблъсквали с това, не знаят колко голямо е страданието и безкрайни молитвите, преди да чуеш заветните думички: „Честито, бременна си, ще си имате дете”. Коя е най-голямата ви победа до момента? Може би най-голямата победа е това, че по наша инициатива и с помощта на държавата се създаде т.нар. Център за асистирана репродукция, или Фонда, както всички го знаем. Благодарение на този фонд се финансират хора с репродуктивни проблеми, тъй като ин витрото е една много скъпа процедура. През 2018 г. по наша инициатива вече безплатните опити ин витро се увеличиха от 3 на 4. Отпуснаха се безлимитни средства за ин витро и вече пациентите не чакат по 9-10 м. за да получат своята заповед, а това се случва в рамките на 2-3 м. Защото при хората с репродуктивни проблеми времето е най-важния фактор. Също така по наша инициатива онкоболните пациенти получиха пари за замразяване на яйцеклетки. Това лично аз го отчитам, като най-голямата победа. Защото тези хора, за които съдбата е отредила толкова тежка присъда, получиха не само шанс за дете, но и шанс за живот. Защото нищо друго не може да ти вдъхне живот, така както ако имаш надеждата, че един ден ще бъдеш родител. Тъй като медицината в 21 век е намерила решение за много голяма част от раковите заболявания. Бяха създадени и общински фондове. За последните дванадесет години има много неща, които са направени за хората с тези проблеми. Ние сме на едно от първите места в Европа по отделени от държавата средства за хората с репродуктивни проблеми. Всяка година провеждаме определен брой инициативи, с които набираме средства. Все повече дарители се обръщат сами към нас. Какво ще посъветвате хората, които имат репродуктивни проблеми? Но все още хората с проблеми не могат да разберат едно просто нещо – ако желаната бременност не се получава след година опити за бебе, е необходимо да се потърси помощ при специалистите по репродуктивна медицина. Основната пречка е несподеляне на проблема, протакане, очакване „да се случи чудо”, срам да си признаеш, недоверие... Ако двойката, желаеща да има дете, подходи към проблема си ясно и упорито – то решение бързо се намира. В България вече има изключително добри специалисти и центрове по репродуктивна медицина т.е. достъпът е възможен. Просто се изисква желание, организация и действие. А колкото по-млада е жената, толкова по-бързо ще се случи желаното бебе. В сайта на „Искам бебе“ има информация за работещите общински Фондове за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми. Те са над 45, бюджетите са от 10 хиляди до 200 хиляди лева в Община (Центърът финансира до 5000 лева). Необходимо е желаещите да се запознаят с критериите за получаване на финансиране или да се свържат с координаторите ни по места. Добре е да се знае, че има ограничение във възрастта – до 43-годишна възраст. В някои от кампаниите дарителят иска да има публичност, но тук говорим за тази публичност – двойката да бъде изтеглена публично, даряването няма как да не е прозрачно, след което след ин витро процедурата да дадат информация как е преминало, има ли бременност. Повечето хора това ги притеснява. В Центъра за асистирана репродукция и общинските фондове няма такива изисквания. Аз не се притеснявам да го споделя, но за хората, които се притесняват – уважавам тяхното мнение, зачитам личното им пространство. Къде според Вас се крият тези репродуктивни проблеми? Като пациент и като човек, който ежедневно се среща с мъката на хората, желаещи дете, мога да кажа, че причините много често се крият в начина ни на живот и отлагане на проблема във времето. Отказа ни да приемем, че имаме проблем. Все по-забързани и стресирани сме, бързото хранене и откъсването ни от природата, депресивните състояния, с които се опитваме да се борим сами, търсенето на вината извън нас и непоемането на отговорност. Всичко това е комплекс от общата ни визия за живота и света. А ние, жените, сме свръх интуитивни същества и всеки дисбаланс около и в нас самите нас може да засегне най-дълбокото ни желание – да имаме дете. Още през 2008г. стартира Програмата за психологическа подкрепа на „Искам бебе“. Имаме работещи психолози в големите градове на страната. Груповата терапия е безплатна за жените. Всяка група се състои от 10-12 жени, срещите са общо 12, а продължителността може да продължи 3-4 месеца. Все повече жени, а вече и двойки, търсят при нас информация и за индивидуална и семейна терапия, а това е голяма крачка напред към решаване на емоционалните конфликти, често съпътстващи лечението на безплодието. Знам, че имате и арт инициативи, свързани с Вашата кауза? Аз лично съм се докосвала и до куклената емоция на Жени Костадинова (племенница на Ванга) от арт къща „Куклите“ и съм участвала в срещите, които тя организира благотворително за нас, момичетата от „Искам бебе“. Заедно с нея правим кукли от стъкло, прежда и дърво. Самата изработка на куклата със собствени ръце, навиването на преждата и ръчното рисуване на образа на куклата втъкава в душата й твоята собствена емоция и вяра. Жени ни разказва как Ванга е карала бездетните жени да й донесат кукла, а след това, отивайки си у дома – сякаш чрез материализиране на собствената си вяра – те са се сдобивали с рожба. Жени Костадинова и нейната Арт къща „Куклите” са ставали често наш дом – благотворителни базари, творчески ателиета, а и първото издание на детския конкурс „Виж моят Ангел” беше посветено на семействата, мечтаещи за дете. Хиляди деца от цялата страна изпращаха ръчно правени ангели, които Жени Костадинова ни дари и съм сигурна, че тези детски ръчички са сбъднали много майчини молитви. Каква е за Вас 2019 година? 2019 - та е много специална за „Искам бебе“ – празнуваме 12 години сбъдване на мечти. През цялата година, всички момичета от Искам бебе в различни градове на страната, правят благотворително своите рождени дни. Отказахме се от подаръци и цветя, парите за подаръци се събират в урната, като с набраните средстава помагаме на отделни семейства в името на това да се роди поне още едно дете. Имаме много изненади и съм сигурна, че ще донесем отново радост и вяра на семействата!

КОНТАКТИ Списание "Мери" Телефон: 02/983 38 26 e-mail: meri_fiesta@abv.bg Генерален мениджър Васил Андреев Издател Мариана Аршева Графичен дизайн Мери Адвътайзинг СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС!

Pop Star Fansite Проф. Пламен Гацов 11 МАРТ Проф. Пламен Гацов "Кардиологията е от най-бързо развиващите се специалности в медицината." - Проф. Пламен Гацов Проф. д-р Пламен Гацов: 70 000 души умират на година от сърдечни и съдови заболявания. От коронавирус са много по-малко! Кардиологията е от най-бързо развиващите се специалности в медицината. Проф. д-р Пламен Гацов завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. От 1990 г., след спечелен конкурс, е асистент към Националната кардиологична болница – гр. София. От 1992 г. е специалист по вътрешни болести, а от 1996 г. и по кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент, а от 2017 г - професор по медицина. Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България). Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Понастоящем е началник на Клиниката по кардиология към II Градска болница гр. София. Владее руски, английски и немски езици. Проф.Гацов, вие сте специализирал в едни от най-добрите кардиологични школи в света – Япония, САЩ, Гърция. Коя школа се доближава най-много до здравеопазването в България? Може би гръцката. Но всяка държава има своите особености. В България, както и в Гърция здравеопазването е много по-достъпно от една Америка, да речем. Обикновено сме свикнали да оценяваме държавите като цяло и да смятаме, че по-богатите държави имат и по-добро здравеопазване. Това не винаги е така. В една богата Англия, например, здравеопазването е с много недостатъци – то е по-трудно достъпно и по-неосигурено с медицински персонал. Англия има по-малко лекари на глава от населението в сравнение с повечето европейски страни, в това число и България. Това не може да не се отрази и на качеството на здравното обслужване. В тези страни, разбира се има и големи болници с много развита медицина, но тук ние говорим за общото състояние на системата. Постоянно следите най-новите методи за лечение на болни от сърдечно съдови заболявания. Ходите по световни конгреси, симпозиуми, конференции. Често и Вие сте лектор на някои от тях. Кой е най-големият проблем в момента, който стои пред кардиолозите в света? Може би коронавируса, или? Аз не смятам, че корона вирусът сам по себе си поставя големи проблеми пред кардиолозите, доколкото тежките сърдечни увреждания пряко от вируса са сравнително редки, в сравнение дори с обикновения грип, а да не говорим за други вирусни заболявания, като шарките например, или Коксаки Б вирусите, които могат да доведат до сериозни увреждания на сърцето. Кризата с коронавируса, обаче косвено засегна цялата здравеопазна система, в това число и кардиологията. Отделянето на голям ресурс – човешки, финансов, логистичен за подсигуряване на лечението на болните с Ковид 19 в специализирани отделения (а не както до сега са се лекували други вирусни епидемии, като от грип например) доведе до „изпразване” на останалите болнични звена от персонал, което затрудни съществено работата им и безспорно ощети останалите пациенти. Щеше да бъде много по-подходящо, ако вместо да се създават специални отделения (и дори болници!) за лекуване само на Ковид-19 болни, те да бяха лекувани според клиничната симптоматика в съответните отделения (с белодробни проблеми – в белодробни отделения, с кардиологични – в кардиологични и т.н.). При спазване на съответните предпазни мерки, разбира се. Опитите за създаване на „инфекциозни” и „чисти” болници също по начало бяха обречени, поради естеството на тази основно въздушно-капкова инфекция. Това доказа и практиката. Какви са първите признаци, които да ни покажат, че имаме кардиологични проблеми? Признаците могат да са различни, в зависимост от проблема. Ако това е исхемична болест на сърцето, това са стягането и болките зад гръдната кост при усилие, например. Ако става дума за нарушение на сърдечния ритъм – пристъпи от ускорен или неритмичен пулс. Ако става дума за сърдечна недостатъчност – задухът при усилие, отоците по долните крайници. Това, обаче са симптоми, които може да има и при други състояния, така че не бързайте да си поставяте сами диагнозата, а се консултирайте с квалифициран лекар. След няколко седмици настъпва пролетта.Температурните промени ще повлияят ли на болните с кардиологични проблеми? Температурните промени поставят организма в условия на допълнителен стрес, който може да спомогне за дестабилизацията на едно компенсирано сърдечно заболяване и изява на симптоми на влошаването му. Студът обичайно води до по-високи стойности на артериалното налягане. Но някои сърдечно-болни не се чувстват добре предимно през горещите летни месеци. Зависи. Статистиката е, че 60% от всички смъртни случаи в България, са от кардиологични проблеми. Има ли някаква профилактика? Да, за съжаление това е статистиката и колкото да не вярваме безрезервно на нея, тя до голяма степен се припокрива с действителността. Около 2/3 от смъртните случаи в страната се дължат на сърдечни и съдови заболявания. Дали има профилактика? Да, разбира се! Тя трябва да започне буквално от детска възраст, с въпитанието на детето на правилен режим на живот и хранене, на спорт и избягване на вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. Това започва от семейството и трябва да продължи и в училище, през целия живот на човека. Отговорността за зравето на хората е преди всичко тяхна лична отговорност. В това отношение обществото и медицината само помагат. Спорт, физически упражнения, закаляване, балансираното хранене – това е пътят към здравото сърце. Колко км на ден е полезно да ходим? Вие сте специализирал в Япония, страната на дълголетниците, където всеки японец ходи поне 8 км на ден, така ли е? Да, действително японците са най-дълголетните хора в света. Това обаче не е само от ходенето. Социалните фактори са много и те включват начина на хранене, източния по-спокоен светоглед, темперамента, ако щете. Не на последно място дълголетието се определя от материалното благополучие. Движението, безспорно е изключително важно за здравето и специално за сърдечно-съдовата система. Може би 10 км извървяни на ден звучат твърде много, но всъщност не е така. Заблуда ли е, че алкохолът действа съдоразширяващо? Не не е заблуда. Но зависи от дозата. В малки количества – да. В големи количества – над 100 г. концентрат на ден, например, алкохолът води до артериална хипертония. Така, че както беше казал някой: „Проблемите с алкохола не са от употребата на нещо лошо, а от злоупотребата с нещо добро”. Как да следим сърдечно съдовото здраве, ако генетично сме обременени? На първо време, това трябва да е за нас важен сигнал, че трябва да спазваме горните правила за профилактика много по-усърдно от останалите хора, които не са генетично обременени. Иначе, профилактични прегледи веднъж годишно след 40 г. и особено след 50 г. възраст, ако нямате оплаквания, са достатъчни. Тези прегледи трябва да включват и лабораторни изследвания за показатели като кравна захар, липиден профил, пикочна киселина и др. Какво точно означава инвазивна кардиология? Това е клон на кардиологията, който използва различни, най-често катетърни, техники за лечение на сърдечни заболявния като исхемичната болест на сърцето, клапни и ритъмно-проводни заболявания. Инвазивната кардиология продължава нашите възможности да лекуваме сърцето извън профилактиката и медикаментозното лечение. Има ли достатъчно специалисти в България и къде да ги търсим? Кога? България се намира на добро място в Европа и света по осигуреност с кардиолози и инвазивни кардиолози, а по брой диагностични процедури на глава от населението сме на първите места в Европа. Много от големите болници в София и големите български градове имат катетеризационни лаборатории. Такива има и във всички окръжни градове, в някои повече от една. Така, че да, има достатъчно специалисти и болнични заведения с тези възможности. Имат ли Вашите студенти интерес към тази специалност? В едно Ваше интервю казвате, че това е най-бързо развиващата се специалност в медицината. И продължавам да го твърдя. Студентите и специализантите по кардиология имат огромен интерес към тази част на кардиологията, която им дава допълнителен много по-богат поглед към сърдечно-съдовите заболявания. Колко хора в България умират на година от сърдечно съдови заболявания? А от коронавирус? Вече имах възможност да го кажа. Сърдечните и съдови заболявания са причина за смъртта на около 2/3 от българите, което прави на година около 70 000 души. На този фон, починалите от коронавирус са многократно по-малко. Разбра се, жалко е за всеки починал човек, но тук мярката при вземането на „мерките” е много важна. Тя, според мен, надхвърли разумното и навреди на хората, страдащи от другите „обичайни” болести. Това е недопустимо! Самолекува ли се българинът? Самолечението не е само българска черта. В обстановката на „коронакриза”, обаче това стана по-масово явление и е свързано, както със затруднения достъп до болниците, от страх да не се заразят в тях, така и от масовото рекламиране на недоказани и направо фалшиви „вълшебни лекарства”, с цел, разбира се, трупане на печалби от тези, които ги продават. Това определено създаде допълнителен хаос. Изразът „стяга ме сърцето“, с какво е свързан? Може ли да ни стяга от стрес? А от любов? „Стягането” в сърдечната област, най-често не е от сърдечен произход. Може разбира се да ни стяга от стрес и от любов. Любовта е приятно чувство, но може и да е стрес! Срещаме се почти в началото на 2021 година. Какво ще пожелаете на нас, вашите пациенти и лично на Вас? Здраве, спокойствие, здрав разум, приятни емоции и любов във всичките й форми. Това ще ги предпази и ще ги направи щастливи. А щастието е здраве!

Pop Star Fansite Архитект Валери Иванов Професор д-р архитект Валери Иванов: Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Професор доктор Валери Иванов е заместник ректор по научната и приложна дейност към УАСГ, Университет по архитектура, стоителство и геодезия. Ръководител на катедра „Градоустройство“, към Архитектурния факултет. Срещам се с професор Иванов в Университета. Изключително скромен и интересен събеседник, който ми направи впечатление освен с богатата си култура, любов към литературата и многото сентенции и интересни мисли, част от които споделя в интервюто. За успехите му на архитектурния фронт, достатъчно е да отворите страницата с участията му в конкурсите и сградите, които е проектирал, и ще разберете, защо е един от най-големите диригенти на нашето време! Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Джеймс Дийн Проф, Иванов, представете се на нашите читатели? Къде сте роден, учил, завършил, семейство? Роден съм в един великолепен, слънчев и пролетен български град – Кюстендил, в който по стечение на „историческите” обстоятелства съм изживял единствено първата си житейска седмица. Ученическите ми години преминаха в друг чудесен град – Горна Оряховица – в две значими и емблематични за моето личностно и образователно развитие училища – І основно училище „Иван Вазов” и Политехническа гимназия „Георги Измирлиев”. Какво помня от този период? – амбицията да бъдем добри, полезни, необходими, амбиция, наречена тимуровска команда – Антон, Мишо, Генчо и аз – бяхме окръжни първенци. И сега се гордея с факта, че бях с униформата и емблемата на гимназията, че имах съученици и приятели като Васил Николов, Нели Паличева, Ели Сярова, Светла Цонева – понастоящем уважавани и ценени люде и специалисти. И от далечната 1974 година, та до днес – в нашия университет (ВИСИ, ВИАС, УАСГ) последователно – студент, проектант, научен сътрудник, главен асистент, доцент, ха, странно-вече и професор. Баща ми ни напусна нелепо и внезапно преди много години. Майка ми, да е жива и здрава, все така енергична и витална, посвети живота си на сестра ми и на мен, и с основание е един от достойните и уважавани доайени на града. Сестра ми е авторитетен „даскал” (красива възрожденска дума) в І основно училище. Преподавателската дейност е семейна характеристика. След един не особено сполучлив брак е налице един особено сполучлив резултат – превъзходно творение – дъщеря ми Снежина – също архитект, педагог и проектант. Със съпругата ми Вени – интелигентен и опитен юрист, и готин другар, живеем спокойно, мъдро, динамично, с амбиции, с все още значим житейски хъс, с щастлива грижа за внуци, професионална удовлетвореност и обич към приятелите. Когато бяхте ученик какъв искахте да станете? Сбъднаха ли се мечтите Ви в този аспект? Детската ми мечта бе по момчешки романтична - летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко, и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност да се погледне отвисоко градът, а и надалеч – в неговото бъдеще. Или както казва Хенри Дейвид Торео: Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш. А защо архитектура? Креативна е! Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека. А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Каквото е чуството на всеки родител от това, че детето му е израснало като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика). И още нещо – обичам екипната работа. Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и нейната трудност. Феликс Хаас Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура. Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”. Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти. Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми. неизвестен съвременен автор. Ако сега сте ученик в гимназията, накъде ще поемете? Без колебание – по същия професионален път съчетаващ перфектно два основни мои житейски постулата: - архитектура, за която говорихме вече; - педагогика, която е и любов, и отговорност, и себеотдаване и удовлетвореност. Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия. Прекрасно е да създаваш красива и хармонична материална среда – АРХИТЕКТУРА и ДУХ на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия. Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности. Оскар Уайлд Кой е проектът, с който най-много се гордеете? Многофункционална спортна зала „Арена Шумен” проектирана от талантливи млади хора от нашето ателие „Атек студио” (Калоян, Галя, Цвети, Симон, Тед, Снежи, Радо) под ръководството на арх. Калоян Колев. Получихме и престижната национална награда „Сграда на годината”. Освен с уникалната си архитектура тя е великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия. Едно маргинално и периферно градско пространство /бившата военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и дълновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание! Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града. Имаме ли силна архитектурна школа и Вие от кого сте се учили в занаята? Да! Националната ни архитектурна школа безспорно е силна и съзидателна. Погледнете възрождентските ни селища, архитектурните бисери – Копривщица, Трявна, Стария Пловдив, Боженци, Жеравна, старите ювелирни градски центрове, сериозните градоустройствени трансформации от 80-те години на миналия век. Погледнете брилянтните образци на модерна архитектура сътворени от архитектурни титани, наши учители – Лазаров, Цолов, Васильов, Татаров, Николов ... и техните съвременни, действащи и достойни следовници: Г. Савов, И. Панталеев, П. Братков, Б. Богданов, Г. Кътов, А. Панов, П. и К. Дикови, А. Захариев, Д. Паскалев. Със сигурност-пропускам. Колеги, моля за извинение! От кого съм се учил? – проф. арх. Иван Драгиев, проф. арх. Иван Никифоров, доц. арх. Йордан Търсанков – безспорни авторитети и съзидатели на българската архитектурна и градоустройствена школа. Мечтая, когато след години попитат моите студенти от кого са се учили, някой от тях да си спомни и за мен. Да сътвориш творци, както вече казах, е обич, всеотдайност, отговорност, а надявам се и признателност. Съвременното българско градоустройство има обаче сериозен проблем. Поради стихийно и необмислено проведените реституционни закони, липсата на стратегическо мислене в градското планиране, прилагания фрагменгарен /добил гражданственост с термина „на парче”/ подход към селищното проектиране и сериозния дефицит на ефективно държавно регулиране, страната ни пропусна историческия шанс да положи основите на модерно градоустройство. Фактите са налице: прекомерно и необосновано застрояване; липса на зелени площи, пълноценни комуникации и места за паркиране, терени за социална инфраструктура /детски градини, училища и пр./, зони за отдих. Страната ни не създаде благоприятни условия /комуникационна и техническа инфраструктура/ за модерно, масово достъпно, еднофамилно обитаване. В момента то все още е прерогатив на социален сегмент с висок финансов статус и то твърде често в условията на не добри комуникации и дефицит на градски инженерни мрежи. Не съм песимист! - В университета създадохме специалност „Урбанизъм” призвана да планира и проектира модерни селищни и извънселищни територии, да създава селищен комфорт и уют, да удовлетворява потребностите на обществото и отделните хора от съвременна градска среда. - Вече се появяват мащабни, социално-икономически обосновани градоустройствени разработки, които определено ще подобрят условията на нашите селища. - Управленските структури на селищата все повече започват да провеждат стратегически политики за формиране на многофункционална, хармонична, хуманна, естетична, здравословна, безопасна селищна среда. Какви са Вашите мечти? Мечти? Професионални: Един добре обмислен, професионално аргументиран, стратегически обоснован, комплексно проучен, цялостно разработен градоустройствен проект, проект доминиран от красота, функция, зеленина, виталност – изобщо един силно хуманен проект удовлетворяващ всички потребности на своите обитатели и особено важно – респектиран от урбанистичния контекст на средата. Или академично изказано - с уважение към нейния природо-географски и антропогенен социокултурен контекст. Времето на революциите като че ли отмина. Съобразяването със сътвореното от предшествениците, отчитането на традициите и модерното им транслиране към бъдещето, според мен са водещи принципи в съвременния урбанизъм и архитектура. Теорията го нарича „устойчиво развитие”. Ще припомня и великата мисъл на Кенет Кларк: Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си. - Житейски: Това, което не успеем да свършим в своя живот да го продължат нашите деца, после техните деца и така докато свят светува. Или както казва големият български поет В. Ханчев: О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори! Когато имате свободно време, на кого го посвещавате? А любимо място за отдих? Не очаквайте да Ви кажа, че почивам като работя. Шаблонно е, а и невярно за мен. Имам други рекреативни приоритети – купон, приятели (лекари, юристи, строителни специалисти), класическа музика, театър, планински туризъм. Както се казва: „Като сме без делници, да не сме без празници”. Елате във великолепния планински хотел „Свети Георги” на Витоша и ще разберете, а и ще срещнете наистина интересни, готини, талантливи люде – все отворковци (Надя, Юри, Юлия, Румен, Илинда, Дани, Криси, Снежка, Оги). Ще срещнете и познатия Ви интелигентен, лъчезарен и прекрасно танцуващ чаровник – проф. д-р Пламен Гацов. София е много пренаселена, в някои райони, „социалната инфраструктура“ ли е ахилесовата пета на обществото, за която Вие говорите във Вашата монография? Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено с младия колега – урб. Николай Енчев. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същноста, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанистичната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти. Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото. За значим времеви период, увлечен от стремежа за печалба, строителният бизнес забрави за обектите й. В последните години за щастие се забелязва подчертано внимание от страна на общинските управленски структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни. Те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло. Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Вярвям, че той ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област. А дали е важна социалната инфраструктура? Нека да погледнем от една друга неконвенционална гледна точка! Какви са масовите анегдоти в обществото – за лекари, учители, политици, професори, художници, актьори – все видни деятели в системата на социалната инфраструктура. Проф. Иванов, продължава ли да е висок интересът към специалностите, застъпени сега в УАСГ? Коя от тях е най-търсената специалност? Завършилите вашето висше учебно заведение, имат ли добра реализация в България? Интересът към висшето образование е един безспорен факт. Но особено важен е въпросът за неговото реално настояще и перспективно бъдеще. Няколко основни фактора влияят върху състоянието на висшето образование у нас: демографската криза, неконтролираното увеличаване на броя на висшите училища без сигурна гаранция за качеството на обучението, възможността да се откриват конюктурно актуални специалности, които привличат студенти, но не предлагат ясна и стратегически обоснована визия за професионалното им бъдеще; силно заниженият интерес към класическото инженерно-техническо висше образование най-вече поради високите изисквания за качество в процеса на обучение, огромните отговорности при професионалната реализация, а и не особено атрактивното финансово възнаграждение на специалистите в тази сфера. В резултат и ние изпитваме известни затруднения при някои специалности, въпреки, че практиката показва един сравнително устойчив брой кандидат-студенти. Най-малко проблеми в това отношение имаме в Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет. Безспорно трайно се запазва желанието за обучение в Архитектурния факултет. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо решително модернизиране, обновяване, бих казал, и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозна цел и амбиция на ръководството на университета. Реализацията на младите специалисти? – Безспорна и у нас, и в чужбина. Има една извечна истина – целият материален свят сътворен от човека, в който живеем, обичаме, работим, отдъхваме, обслужваме се, забавляваме се е плод на интелекта и професионализма на специалисти с архитектурно-строително образование. Нашите професии са вечни и вечно авторитетни, престижни и търсени. Интервюто ще се прочете и от Ваши студенти. Какво ще посъветвате тези, които сега са студенти при Вас? Първо: Да учат като практикуват и да практикуват като учат! Нашите професии са изключително прагматично ориентирани. Те не могат да се овладеят без практикуване. И в момента наши студенти работят в проектантски фирми, на строителни обекти, в управленски структури – и това е верният път за професионално усъвършенстване. Второ: Да отстояват извечните житейски ценности: семейство, приятели, обществен дълг и отговорност, мечти, образование, амбиция, удовлетворение от професията. Трето: Да не забравят една мисъл на Джеймс Дийн: Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре! Пожелайте си нещо за следващите 10 години? Нека се ПОШЕГУВАМЕ като начало на пожеланията с мисли на велики интелектуалци. Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше и Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете. Хенри Милър И сега СЕРИОЗНО: · За семейството и приятелите: Здраве, амбиция, хъс, сбъдване на всички житейски и професионални мечти. · За младите хора, с които работя: Не след дълго и те да дават интервюта пред такива чаровни издатели на атрактивни, търсени и значими издания. · За университета: Да бъде все така флагман в педагогиката, науката и творчеството в областта на архитектурата, строителството и геодезията. · За себе си: Да помъдрея дотолкова, че следващият път, когато си говорим /дай Боже/ да цитирам само себе си!!! Интервюто взе: Мариана Аршева